Присъда № 8 от 16.01.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 8 от 16.01.2026 год. по НОХД № 1480/2025 год. на СлРС изготвени на 21.01.2026 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д. И. Р. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.

1, б. „а“ от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия, така както е изменено в съдебно заседание, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и така определеното му наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Д. И. Р. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Заявява, че е извършил деянието, защото децата му били болни.

Адв. Д. М. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия Д. И. Р., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подс. Р. наказание при определения минимум „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 58а от НК след редукцията да бъде „Лишаване от свобода“ за срок от две години.

След преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. И. Р. е български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан.

Подс. Д. И. Р. към инкриминирания период (от 06.12.2024 год. до 09.12.2024 год.) живеел в гр. Сливен.

Ощетеното юридическо лице – Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, Поделение „Сигнализация и телекомуникации“ – София, Секция „Сигнализация и телекомуникации“ – Пловдив, се представлявало от свид. М. К. К. от гр. Сливен – техник-механик в Железопътен транспорт – ел. снабдяване и ел. контрол към ДП НКЖИ, който бил и материално-отговорно лице на главно разпределително табло и складова работилница на ЖП-гара Сливен. Свид. К. работел на ЖП-гара Сливен. Вляво от централния вход на ЖП-гарата, в постройка на около 20 метра, представляваща складова работилница, се намирало и главното разпределително табло, което захранвало ЖП-гарата с вътрешно и външно осветление, 1 сигнализацията, стрелките и всичко свързано с електричество, което се експлоатира от ЖП-гара Сливен. В този склад били съхранявани различни вещи, собственост на ДП НКЖИ, ПСТ София, Секция „С и Т“ Пловдив, сред които и следните: 12 броя кабел (меден проводник) ШВПС 3x1,5 кв.мм. с дължина 3 л.м. всеки; 1 брой удължител с щепсел и контакт от ШВПС 3x2,5 кв.мм. и дължина 15 л.м. и 1 брой кабел СВТ 4x16 кв.мм. с дължина 10 л.м. Всички тези кабели били закрепени към главното разпределително табло в склада на ЖП-гара Сливен.

Складът бил с един вход, с метална врата, която се заключвала с брава с катинар. В района около склада имало видеонаблюдение, но нямало охрана. В неустановен момент (но в часовете между 16,00 часа и 07,30 часа на следващия ден, тоест извън работното време на свид. К.) в периода от 06.12.2024 год. до 09.12.2024 год. (но преди 08,30 часа на 09.12.2024 год.), подс. Д. И. Р. решил да извърши кражба от горепосочения склад на ЖП-гара Сливен, поради което в неустановен момент в този период отишъл на мястото. Подсъдимият взел камък от земята и с него повредил катинара на бравата на вратата и също и с камъка огънал входна врата на склада на ЖП-гара Сливен. По този начин вратата се отворила и подс. Р. влязъл в складовото помещение. От там той с ръце издърпал и взел 12 броя кабел (меден проводник) ШВПС 3x1,5 кв.мм. с дължина 3 л.м. всеки; 1 брой удължител с щепсел и контакт от ШВПС 3x2,5 кв.мм. и дължина 15 л.м. и 1 брой кабел СВТ 4x16 кв.мм. с дължина 10 л.м. След това подсъдимият напуснал сградата, вземайки със себе си описаните вещи, като по този начин прекъснал владението на свид. М. К. К. върху вещите и осъществил своя трайна фактическа власт върху отнетото. Впоследствие подсъдимият продал отнетите от него вещи на неустановени лица.

На 09.12.2024 год., около 08,30 часа, свид. К. отишъл до склада на ЖП-гара Сливен и установил, че катинарът и вратата били повредени, а от помещението липсвали инкриминираните вещи. За случилото се било уведомено РУ на МВР – Сливен.

От заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза се установява, че стойността на движимите вещи, предмет на кражба, по пазарни цени, към момента на извършване на деянието е както следва: 12 броя кабел ШВПС 3x1,5 кв.мм. с дължина 3 л.м. – общо 62,28 лева (12 x 5,19 лева); 1 брой удължител с щепсел и контакт от ШВПС 3x2,5 кв.мм. и дължина 15 л.м. – 39,20 лева и 1 брой кабел СВТ 4x16 кв.мм. с дължина 10 л.м. на стойност 245,00 лева (10 л.м. по 24,50 лева за метър), като общата стойност е 346,48 лева (л. 35 от ДП).

От приложеното по досъдебното производство писмо от 11.12.2024 год. на ст.разследващ полицай до Директора на УДВГД – Пловдив, Регионален център – Бургас се установява, че е било изискано да се предостави запис (на диск, флаш памет или снимков материал) на камери на намиращи се в гр. Сливен, ЖП-гара, складработилница, за времето през което е била извършвана кражба от склада на 08/09.12.2024 год. (л. 14 от ДП).

От приложеното по досъдебното производство писмо от 16.12.2024 год. от Началника на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, Поделение „Сигнализация и телекомуникации“ – София, Секция „Сигнализация и телекомуникации“ – Пловдив се установява, че било изпратено сведение и заявление от техен служител за установено посегателство от служебно помещение на гара Сливен и липса на кабели на дата 09.12.2024 год., собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, Поделение „Сигнализация и телекомуникации“ – София, Секция „Сигнализация и 2 телекомуникации“ – Пловдив (л. 15 - 18 от ДП).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

От показанията на свид. М. К. К. дадени в хода на досъдебното производство се установява, че работи в Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, Поделение „Сигнализация и телекомуникации“ – София, Секция „Сигнализация и телекомуникации“ – Пловдив и е МОЛ на главно разпределително табло и складова база, както и че 09.12.2024 год. около 08,20 часа установил, че горния катинар на входната врата бил в отключено състояние, самата врата била повита в горния ъгъл и от главното разпределително табло били отрязани и отнети инкриминираните вещи - 12 броя кабел (меден проводник) ШВПС 3x1,5 кв.мм. с дължина 3 л.м. всеки; 1 брой удължител с щепсел и контакт от ШВПС 3x2,5 кв.мм. и дължина 15 л.м. и 1 брой кабел-меден проводник 4x16 кв.мм. с дължина 10 л.м. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. М. К. К., тъй като същите са логични, безпротиворечиви и последователни, още повече, че този свидетел пресъздава това, което е възприел лично и показанията му се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство на 20.11.2025 год., като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. От тези обяснения се установява, че подс. Р. е заявил, че в началото на м.декември 2024 год. на два пъти бил влизал в склада, вземал кабели, които после продал в квартала.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило съдебно - оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът призна подсъдимия Д. И. Р. за невиновен за това, че в неустановен момент в периода от 06.12.2024 год. до 09.12.2024 год. в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот (повреждане на катинар и на входна врата на склад на ЖП-гара Сливен), отнел чужди движими вещи – 12 броя кабел ШВПС 3x1,5 кв.мм. с дължина 3 л.м. на стойност 62,28 лева; 1 брой удължител с щепсел и контакт от ШВПС 3x2,5 кв.мм. и дължина 15 л.м. на стойност 39,20 лева и 1 брой кабел СВТ 4x16 кв.мм. с дължина 10 л.м. на стойност 245,00 лева, всичко на обща стойност 346,48 лева, собственост на ДП НКЖИ, ПСТ София, Секция „С и Т“ Пловдив, с представител М. К. К. от гр. Сливен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. По делото не се събраха безспорни доказателства за авторството на подс. Р. в инкриминираното деяние, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

3

Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че на 09.12.2024 год. била констатирана липсата на 12 броя кабел (меден проводник) ШВПС 3x1,5 кв.мм. с дължина 3 л.м. всеки; 1 брой удължител с щепсел и контакт от ШВПС 3x2,5 кв.мм. и дължина 15 л.м. и 1 брой кабел СВТ 4x16 кв.мм. с дължина 10 л.м., всичко на обща стойност 346,48 лева, от главно разпределително табло и складова работилница на ЖПгара Сливен, собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, Поделение „Сигнализация и телекомуникации“ – София, Секция „Сигнализация и телекомуникации“ – Пловдив.

Липсата на движими вещи от обекта на ощетеното лице сама по себе си не може да обоснове правния извод за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.

195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, защото липсата означава причинена щета с неустановен произход. За да е налице престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК е необходимо да се установи по несъмнен начин, че именно подс. Р. е взел тези движими вещи от обекта на ощетеното лице. В настоящия случай, в хода на досъдебното производство е било заявено от свид. М. К. К., че района около сградата разполага с тяхно видеонаблюдение, поради което бил изискан от ст.разследващ полицай да бъде предоставен записа от инкриминирания период, но такъв не е предоставен от ощетеното лице, само били предоставени сведение и заявление от техен служител за установеното посегателство.

В т. 4 от Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 год. по т.д. № 1/2008 год. на ВКС, ОСНК, е посочено, че необходимо и достатъчно условие за приложение на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти. Посочено е още, че при констатирани обаче съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерни признаци на инкриминираното деяние и негово авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на предположения, първостепенния съд е длъжен да разгледа делото по общия ред като се позове на предписанията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. В настоящия случай наблюдаващият прокурор, изпълнявайки задълженията си по чл. 246, ал. 1 от НПК, е внесъл обвинителен акт, като в съдебно заседание подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определението си е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като на досъдебното производство не са констатирани противоречия в доказателствата.