Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1928 от 02.06.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1376/2021
Вид
Определение № 1928
Подписан
02.06.2021
В сила
02.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1928 гр. Варна , 02.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501376 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Пи Маркет“ ЕООД срещу Решение № 261098 от 26.03.2021г. по гр.д. № 8103/2020г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с което на основание чл. 403 от ГПК е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061 за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25.50 лв., представляваща обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди под формата на пропусната законна лихва за периода 26.09.2019г. до 11.12.2019г. върху вземане на ищеца в размер на сумата от 1192.19 лв. от „Енерго-Про Продажби“ АД по изп.д. № 20197180400519 по описа на ЧСИ Станимира Данова, върху което вземане е наложен запор като обезпечителна мярка, допусната в производство по обезпечаване на бъдещ иск, предявим от „Интейк“ ЕООД срещу „Пи Маркет“ ЕООД и „КНМ Груп“ ЕООД с Определение по ч.гр.д. № 14941/2019г. по описа на ВРС, отменено с Определение по в.ч.т.д. № 1874/2019г. по описа на ВОС.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона. Изложени са доводи обосноваващи приложимост на хипотезата на отмяна на обезпечението при инстанционна проверка при търсене на обезщетение по реда на чл. 403 от ГПК с аргумент, че молителят следва да отговаря за прчинените вреди, както от материално, така и от процесуално незаконосъобразно поискано и допуснато обезпечение. Районният съд е следвало да спре производството по делото до приключването на спора по заявения бъдещ иск, предмет на гр.д. № 15874/2019г. по описа на ВРС. Необосновано съдът е приел, че не е доказана форма на вината, доколкото едва с решението на ищеца е възложена тежестта на доказване в тази насока, което съставлява съществено нарушение на процесуални правила. Отправил искане 1 в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен в цялост.

В отговор на жалбата „Интейк“ ЕООД оспорва доводите в нея. Излага, че хипотезата на обезщетяване по реда на чл. 403 от ГПК е неприложима при процесуална незаконосъобразност на допуснатото обезпечение на иска, установена по повод инстанционен контрол на определението по допускане на обезпечението. Вложената в тази разпоредба идея на законодателя е възможност за репариране на вреди едва при разрешаване на материалноправния спор между страните по същество, предмет на обезпечения бъдещ иск. Едва в това производство се дава отговор на въпроса дали твърденията на молителя в обезпечителното производство са верни или не. Хипотезите, при които може да се предяви иск за обезщетяване на вреди са изчерпателно изброени в чл. 403 от ГПК. Извън тези хипотези, увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство, каквато в случая не се твърди. По делото не са доказани и твърдяните вреди – че ищецът е носител на запорираното вземане, съответно заинтересовано по смисъла на чл. 403 от ГПК лице, нито са ангажирани доказателства досежно заявения размер на същите. Вземането за законна лихва от друга страна винаги следва съществуващ главен паричен дълг, то е акцесорно задължение и като такова не може да съществува самостоятелно извън главното парично задължение. Отправил искане поради всичко изложено за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.06.2021г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото, вкл. и по телефона.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни 2 отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3