Определение № 3199 от 15.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3199 гр. София, 11.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Д. Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20241000503275 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. М., чрез особения представител адв. И. Ю. срещу Определение № 740 от 24.09.2024г. по ч.гр.дело № 433/2024г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 328/15.04.2024г. на РС-Костинброд по гр.дело № 805/2023г. и е прекратено производството по делото.

Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по съображения, които са подробно изложени в частната жалба.

Искането към съда е да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното определение за прекратяване на производството по делото като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне обратно на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

С определение № 328/15.04.2024г. на РС Костинброд по гр.дело № 805/2023г. съдът след като е взел предвид, че исковата молба предмет на образуваното пред него исково производство е абсолютно идентична по съдържание с исковото производство по гр.дело № 752/2023г. на същия съд, и като е взел предвид, че исковата молба по настоящото дело е подадена по-късно на 27.09.2013г., е счел че на основание чл.126, ал.1 ГПК производството по по-късно заведеното пред него дело ще подлежи на прекратяване служебно от съда.

1

Жалбоподателят е подал частна жалба пред Софийски окръжен съд с вх. № 4450/07.05.2024 г. срещу това определение на съда, като с разпореждане от 13.06.2024г. му е указано от окръжния съд да уточни в какво се изразява неправилността на обжалваното определение като заяви изрично в какво се изразяват разликите между предмета на двете граждански дела- това по настоящото дело и това по гр.дело № 752/2023г., поради което и прекратено като недопустимо второто образувано по ред гражданско производство, както и конкретно да заяви какви са разликите в периодите, за които се иска обезщетение за вреди и какви конкретни вреди са претърпени през съответния период.

Софийски окръжен съд като е съобразил депозираната по делото уточнителна молба от особения представител на ищеца адв. Ю., с която последният изрично е отказал да изпълни дадените му указания, считайки ги за незаконосъобразни, е постановил обжалваното определение от 24.09.2024г., с което е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по ч.гр.дело № 433/2014г. на СОС.

Определението е неправилно. На връщане подлежи жалба, която е нередовна и нередовностите не бъдат отстранени в дадения срок по чл. 262, ал. 1 ГПК, при положение, че съдът е дал ясни, точни и конкретни указания до ищеца - чл. 262, ал. 2 ГПК. В настоящия случай съдът е дал неправилни указания.Спрямо редовността на частните жалби се прилагат правилата за въззивните жалби - чл. 275, ал. 2 ГПК. Според тези правила въззивната жалба не е нередовна ако в нея не е посочено в какво се състои порочността на решението /чл. 262, ал. 1 във вр. с чл. 260, т. 3 ГПК/, т.е. допустима е и бланкетната въззивна жалба. По тази причина ирелевантно за редовността на частната жалба е да съдържа в какво се състои порочността на обжалваното определение - на това основание жалбата не може да се върне/ в т. см. и ТР № 6/2017г. от 15.01.2017г. по тълк.дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Както е прието в цитираното тълкувателно решение жалбата е редовна и по нея съдът дължи произнасяне при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Тази разпоредба въвежда съществено отклонение от една от характеристиките на ограничения въззив, като по този начин в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. Последователното провеждане на този принцип изисква приложение и на останалите правомощия на съда при пълен въззив, а именно възможността да бъде проверена правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания.

Що се отнася до изискването на чл. 260, т. 4 ГПК /да е посочено в какво се състои искането/, същото е относимо към редовността на жалбата /чл. 262, ал. 1 ГПК/, като на това 2 изискване процесната частна жалба отговаря. В същата е формулирано искане към въззивния съд /дали същото е прецизно формулирано не е въпрос на редовност на жалбата, а на тълкуване от въззивния съд, който може да преформулира искането с оглед действителното предназначение на частната жалба/. Същевременно, от жалбата е ясно кой съдебен акт се обжалва - прекратителното определение № 328/15.04.2024г. Посочването, че се обжалва този прекратителен акт, е равнозначно на искане за неговата отмяна, т.е. жалбата отговаря и на изискванията на чл. 260, т. 4 ГПК. Ето защо не е имало основание за връщане на жалбата.

В контекста на гореизложеното са незаконосъобразни и дадените от съда указания да се уточни в жалбата „ какви са разликите в периодите, за които се иска обезщетение за вреди и какви конкретни вреди са претърпени през съответния период“. Ако от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба не стават ясни тези обстоятелства, това ще значи, че е било налице първоначална нередовност на исковата молба, които нередовности относно периода за който претендират да са претърпени вреди от бавно правосъдие, е следвало първо да бъдат отстранени от първоинстанционния съд по реда на чл.129, ал.2 ГПК тъй като без това не могат да бъдат изяснени предметните предели от обективна и субективна страна на образуваното второ по ред исково производство и едва след като се изясни, че те се препокриват с тези на първото исково производство и е налице пълен идентитет между делата, съдът може да процедира по реда на чл.126, ал.1 ГПК като прекрати производството по по-късно заведеното дело. Изясняването на тези обстоятелства обаче имат отношение към правилността на преграждащото определение на съда по чл.126, ал.1 ГПК, който е прекратил производството пред себе си без да отстрани съществуваща преди това нередовност на исковата молба, явяваща се пречка да се провери дали е налице идентитет между двете образувани искови производства, а не това да става по пътя на отстраняване на редовността на частната жалба, както е процедирал окръжният съд в случая.

Предвид горното, налага се обоснованият извод за неправилност на обжалваното определение и поради което САС намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 740 от 24.09.2024г. по ч.гр.дело № 433/2024г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 328/15.04.2024г. на РС-Костинброд по гр.дело № 805/2023г. и е прекратено производството по делото.

3

ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за продължаване съдопроизводствените действия съобразно изложените по-горе мотиви. на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4