Определение № 5137 от 26.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5137 гр. София, 26.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20258002104480 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. С. Й., М. Н. П., Н. Т. Х. и М. Р. Х. чрез адв. П.-Г. срещу решение № 94 от 27.05.2025г. по гр.д. № 66/2025г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено Решение №287 от 18.10.2024г. по гр.дело №1851/2021г. на Окръжен съдСтара Загора за отхвърляне на предявените от касаторите и от Стойка М. П. против Д. Г. Д. искове: 1/ за обявяване на завещателното разпореждане на Т. Г. Й., починал на 07.05.2021г., извършено във формата на саморъчно завещание с дата 08.04.2021г. за нищожно на основание чл.42, ал.1,б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 ЗН поради това, че не е написано и подписано от завещателя; 2/ евентуално за обявяване на същото завещание за нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на воля; 3/ евентуално за унищожаване на завещанието на основание чл.43, ал.1,б.“а“ ЗН поради това, че по време на съставянето му завещателят не е бил способен да завещава вследствие психично заболяване; 4/ иск по чл.

108 ЗС за признаване, че ищците са собственици по наследство от Т. Г. Й. и по договор за продажба на наследство от 08.07.2021г. на следните недвижими имоти: а/ Жилище, апартамент, с площ 62,20кв.м. в [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.10, прилежащо избено помещение №10, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на етаж 5 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сградамногофамилна и б/ Поземлен имот, заедно с вила, с площ 1088кв.м., находящ се в [населено място], общ.Р., представляващ УПИ * в кв.81, кад.район * и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху тези имоти; отхвърлено е и искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт №172 от 31.05.2021г., том III, рег.№1923, дело №224/2021г., на нотариус П. И. с рег.№*.

В касационната жалба на четирима от ищците се твърди нищожност, недопустимост и 1 неправилност на решението. Нищожността и недопустимостта са обосновани с непрецизен петитум на исковата молба и непредприети действия от съда за отстраняването на неяснотата. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и очевидна неправилност. Формулирани са девет правни въпроса.

Ответницата по касационната жалба Д. Г. Д., представлявана от адв. Й., изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Необжалвалият другар на жалбоподателите Стойка М. П. намира жалбата за основателна.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Предявени са искове за нищожност на саморъчно завещание на две основания, евентуален иск за унищожаемост на завещанието и обусловени от изхода им искове за собственост на два недвижими имота. Ищците Стойка М. П., Й. С. Й. и М. Н. П. са наследници по закон на Т. Г. Й., починал на 07.05.2021г., ищците Н. Т. Х. и М. Р. Х., съпрузи, са купувачи на част от наследството на същия наследодател, придобита с договор от 08.07.2021г. от наследника Е.

К. М.. Ответницата Д. Д. - съседка на наследодателя се позовава на съставено от него саморъчно завещание от 08.04.2021г., обявено на 31.05.2021г. и на съставен въз основа на завещанието констативен нотариален акт за собственост на апартамента и вилния имот.

Ищците твърдят, че саморъчното завещание не е написано и подписано от наследодателя, че завещанието не отговаря на изискванията на закона и не съдържа изискуемите задължителни реквизити; че в него има поправки и дописвания, включително в единния граждански номер на ползващото се лице, което не позволява неговата точна индивидуализация, както и че имотите не са описани по начин да бъдат индивидуализирани; на тези основания считат завещанието за нищожно поради липса на форма и на предмет.

Твърдят, че наследодателят е имал здравословни проблеми много преди посочената в завещанието дата и страдал от редица заболявания, включително психически такива и от есента на 2020г. не можел да действа разумно, а през последните месеци от живота си бил много зле психически и няколко пъти влизал в болници. В деня на съставяне на завещанието - 08.04.2021г. е изписан от Центъра за психично здраве, за да постъпи в болница за операция, бил в тежко състояние, неадекватен, неориентиран, говорел несвързано и не разбирал какво става. Поради тези обстоятелства ищците считат, че наследодателят не е бил способен да завещава, тъй като не е разбирал смисъла и значението на постъпките си и не е можел да ръководи действията си, поради което завещанието е унищожаемо. Претендират наред с това да бъдат признати за собственици на имотите по наследство и да им бъде предадено владението от ответницата.

Заявеният петитум на исковата молба е за обявяване на завещателното разпореждане за нищожно на основание чл.42, ал.1, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 ЗН, евентуално за нищожно на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, евентуално за унищожаемо на основание чл.43, ал.1, б.“а“ и б.“б“ ЗН, както и да бъде признато за установено, че ищците са собственици по наследство и продажба на наследство на двата недвижими имота и ответницата да бъде осъдена да им 2 предаде владението върху тях, като бъдат отменени издадените констативни нотариални актове.

С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени; първите три иска, касаещи завещанието, са посочени в диспозитива само с правното им основание, както е направено в петитума на исковата молба.

По доводите на ищците за нищожност на първоинстанционното решение поради неясно изразена воля на съда, въззивният съд е посочил, че диспозитивът на обжалваното решение съдържа посочване на правната квалификация на отхвърлените облигационни претенции, но не и фактическите основания и обективни признаци на предявените за защита материални права досежно релевираната нищожност и унищожаемост на завещанието. Това е порок, отстраним от въззивната инстанция и е свързан единствено с непрецизност на диспозитива, който възпроизвежда непрецизно заявения от самите ищци петитум, а не с липса на надлежно формирана правна воля. Мотивите на първоинстанционното решение съдържат разбираема и ясно изразена воля по наведените от ищците обстоятелства, на които се основават облигационните им претенции, счетени за неоснователни, в съответствие с които е и произнасянето в диспозитива, независимо от посочването само на правната норма, под която са подведени. В своя потвърдителен диспозитив въззивният съд е посочил и фактическите основания на исковете, наред с правната квалификация.

Съдът е приел, че ищците са материалноправно легитимирани - първите трима са наследници по закон на Т. Й., а останалите двама - Н. и М. Х. са купувачи на наследството по договор с наследника Е. К. М.. Със саморъчното завещание от 08.04.2021г. Т. Й. завещава на Д. Г. Д. следното: „1. Апартамент, намиращ се на [улица], ет.4, ап.10; 2. Дворно място с вила с нотариален акт №229, том I, дело №445/1987г.“ Представени са документите за собственост на тези имоти на името на завещателя .

За установяване спазването на формата на завещанието по чл. 25, ал.1 ЗН е приета графологична експертиза. Заключението е изготвено при използване като сравнителен материал на заявления за издаване документи за самоличност, многобройни документи, съдържащи се в личното трудово досие на Т. Й. от местоработата му, съставяни в периода 1983г.-2017г., осем бележки с ръкописен текст и цифри, както и две пълномощни с нотариална заверка на подписа на Т. Й. от 09.04.2021г. и от 13.04.2021г., чието авторство е оспорено от ищците. Експертът не е констатирал признаци на тремор, допълнително спиране на пишещото средство и следи от допълнителни щрихи от графит на молив или други признаци за използване на технически средства при неговото изготвяне. Относно последните две цифри от ЕГН на заветника, по отношение на които се забелязва различие в текста на завещанието, експертизата е посочила, че те са разбираеми, изписани нормално, но повторени /наслагвани, удебелявани/, като е дописана в края още една цифра „5“, което се дължи на навика на Т. Й. да повтаря първоначално изписаните цифри и букви, видно от представения свободен сравнителен материал. Формиран е извод, че завещанието е написано и подписано саморъчно от завещателя в неговата цялост, както и да няма данни за извършени зачерквания и поправки, освен последните две цифри „35“ на ЕГН на заветницата Д., които са повторени /удебелени/ при писането.

3

Заключението е оспорено от ищците с доводи за недостоверност на ползвания сравнителен материал и лишаването им от възможност да представят такъв. Допусната е повторна експертиза, като на ищците е дадена възможност да представят сравнителен материал, което те не са сторили. Прието е заключение, според което представените сравнителни образци са достатъчни за даване на категорично заключение, като те съдържат достатъчно минимално количество от писмени знаци и елементи за доказване на идентичност.

Формиран е категоричен извод, че завещанието е написано и подписано от завещателя, а също и че подписите в оспорените пълномощни са на Т. Й.; отречено е наличие на признаци за имитация или автоимитация на подписа. По въпроса за поправки, дописвания и зачертавания в текста на завещанието експертизата е отговорила, че при последните три цифри от ЕГН се наблюдава повтаряне елементите на цифрите „3“ и „5“ и добавена цифра, която може да бъде оприличена на „5“, както и други щрихи върху й и около нея, каквито повтаряния на елементи от букви се наблюдават в представения сравнителен материал, изпълнен от Т. Й., и съставляват негов писмен навик.

Това заключение също е оспорено от ищците и е допусната тройна експертиза. Тя потвърждава извода на двете предходни експертизи относно написването и подписването на завещанието. Вещите лица са обяснили, че при няколко представени като сравнителни образци документи първо се изследва дали всички те са изпълнени от едно и също лице и ако се установи, че някои от тях не са изпълнени от лицето, те се изключват от изследването, по който начин се изчистват сравнителните образци и едва след това се пристъпва към същинското изследване. Когато се установи, че целият текст в изследвания документ е написан от едно и също лице, се избират най-характерните за лицето признаци, които се различават от типовата норма и са устойчиви във времето.

Решаващият съд е посочил, че няма основание да не бъдат възприети тези експертизи, които са еднопосочни в изводите си. Намерил е за несъстоятелен аргументът, че експертизите са ползвали предоставен само от ответницата сравнителен материал; изтъкнал е, че представените от Д. бележки с ръкописен текст са малка част от ползвания обилен сравнителен материал от повече от 80 документа, съдържащи се основно в личното трудово досие на завещателя и касаещи издаването на документи за самоличност. Освен това, самите ищци не са представили какъвто и да било сравнителен материал, въпреки дадената им възможност.

Съдът е отхвърлил и доводите, че експертизите са ползвали недостоверен сравнителен материал, към който са подхождали избирателно. Посочил е, че се касае за повече от 80 документа, съставяни през различни години в периода от 1983г. във връзка с трудовото правоотношение на завещателя и издаване на документи за самоличност; тяхната достоверност е изследвана от самите експертизи, включително двете нотариално заверени пълномощни, ползвани като сравнителен материал от първоначалната експертиза, чиято автентичност е потвърдена от повторната и тройната експертизи. Обстоятелството, че в заключенията са изготвени фотоснимки само на част от документите не е резултат на някаква пристрастна избирателност - изготвянето на фотоалбум е единствено за онагледяване и в него са включени документите, съдържащи индивидуалните специфични за 4 лицето устойчиви във времето признаци, съпоставими с изследвания документ. От решаващи значение е, че заключенията не съдържат степен на вероятност, а са категорични в изводите си. При тези решаващият съд е счел автентичността на завещанието за доказана по несъмнен и безспорен начин и претенцията за нищожност на завещателното разпореждане поради неспазване на законовата форма - за неоснователна.