Определение № 1099 от 29.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1099 гр. Стара Загора, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500556 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД -гр.С., чрез юриск. Д. Г. против разпореждане, съдържащо се в Заповед за изпълнение № 1040 от 30.06.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1724/2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника М. Х. Й. за сумата 115.98 лв. – претендирани като дължими заемни такси.

Частният жалбоподател е останал недоволен от разпореждането, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения, че заемните такси представляват сбор от дължими и неплатени от кредитополучателя еднократни такси за нереволвиране на отпуснатия кредит и се уреждат от чл.

29 от Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б.Д.. Съгласно Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на Б.Д., в т.ІІ „Такси и комисионни за ползване на картата“ била посочена месечна такса – 15 лв. Тъй като кредитополучателят не внесъл минимални суми за револвиране за няколко месеца, общият размер на дължимите такси по картата бил 115.98 лв. Сочи, че Банката не предявявала отделно и едновременно с това вземане за наказателна лихва. Счита, че дори да се приемело, че вземането за такса за нереволвиране има мораторен характер, само по себе си то не противоречало на чл. 33 ЗПК.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането на банката в размер на 115.98 лв. – заемни такси. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на Б.Д.“ АД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника М. Х. Й. за сумата 115.98 лв. – претендирани като дължими заемни такси.

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че заявлението в обжалваната част за заемни такси противоречи на разпоредбата на чл.33 и чл. 10а ЗПК, тъй като по своята същност е неустойка, а не такса.

Заемните такси не са посочени в представения договор за кредит по вид, размер, стойност и за действието, за което се събират, поради което претенциите за заплащане на разходи и такси при изискуем кредит противоречат на императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Отделно от това уговарянето на разходи и такси при изискуем кредит, които са във връзка със забавеното изпълнение на договора от длъжник /потребител/ заобикаля и правилото на чл.33, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата.

Частно гражданско дело №1724/2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд е образувано по заявление на „Б.Д.” АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, за допускане на нейното незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника М. Х. Й. за сумите: 949.10 лв. главница, 159.29 лв. договорна/възнаградителна лихва, вкл., 4.79 лв. законна лихва, както и 115.98 лв. заемни такси по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 20.07.2021г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното :

Въззивният съд споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд. От разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК следва, че съдът в заповедното производство е длъжен служебно да извърши проверка за вероятно противоречие на искането със закона и добрите нрави и за неравноправния характер на клаузи или да е налице вероятна основателност за това, в потребителския договор. Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които 2 не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, за общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

От приложените към заявлението документи се установява, че претендираните вземания произтичат от договор за банков кредит потребителски по своя характер, поради което са приложими и разпоредбите на ЗПК и Закона за защита на потребителите. В чл. 29 на ОУ по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит е предвидено кредитополучателят да заплаща ежемесечно минимална сума за револвиране на кредита, а съгласно ал.6 на чл. 29 от ОУ – при невнасяне на минималната сума за револвиране се начислява такса, съдържаща се в Условията. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него. Въззивният съд намира, че претендираното вземане за заемни такси противоречи на разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПК и на чл.58, ал.2 от ЗКИ.

Заемните такси не са посочени в представения пред първата инстанция договор за кредит по вид, размер, стойност и за действието, за което се събират и този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такси фигурират в Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти. Претенциите за заплащане на разходи и такси при изискуем кредит противоречат на императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като по своята правна същност представляват действие по управление на кредита и са предвидени при осъществяването на действия по събирането му. От друга страна уговарянето на разходи и такси при изискуем кредит, които са във връзка със забавеното изпълнение на договора от длъжник /потребител/ заобикаля и правилото на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, съдържащо се в Заповед за изпълнение № 1040 от 30.06.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1724/2025г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля искането на Б.Д. за 3 издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника М. Х. Й. за сумата 115.98 лв. – претендирани като дължими заемни такси.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4