Решение № 262 от 03.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 161/2021
- Вид
- Решение № 262
- Подписан
- 03.06.2023
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- Теодорина Димитрова, Георги Драгoстинов, Пламен Борисов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
- чл.203 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 262 гр. Велико Търново, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Теодорина Д.
Членове:
Георги Драгoстинов
Пламен Борисов при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело № 20214100500161 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 417 от 07.12.2020 година, постановено по гр. дело № 2095/2019 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, съдът поставя в дял на Й. П. Ч. ЖИЛИЩЕ, находящо се на първи етаж в сграда с идентификатор *** в гр. ..., разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ 68кв.м., на два етажа, в предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, със застроена площ 66,91кв.м., състоящо се от коридор, столова с кухненски бокс, хол, спалня, баня-тоалетна и тераса, ведно със североизточното избено помещение в сутеренния етаж с площ 8,39кв.м. и с припадащите се 47,4511%ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 12,59кв.м., както и 47,4511% идеални части от дворното място, в което е построена сградата – УПИ VII-260, в кв. 136 по плана на гр. Горна Оряховица, с площ 377 кв.м., при граници: улица, УПИ VI-259, УПИ ХVI-247 и УПИ VIII-242, а съгласно КККР на града, одобрен със Заповед № РД-181539/31.08.2018г. на ИД на АГКК- поземлен имот с идентификатор ***, адрес гр.
..., с площ 375 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 260, кв. 136, парцел VII, при съседи: ***; ***; ***; ***;
***; ***, както и построения в същия имот ГАРАЖ С
РАБОГИЛНИЦА, представляващ сграда с идентификатор***, разположен в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ 35 кв.м. на един етаж, с предназначение - хангар, депо, гараж. В дял на Й. С. О. е поставен в дял ЖИЛИЩЕ, находящо се на втори 1 етаж в сграда с идентификатор *** с адрес гр. ..., разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ 68кв.м., на два етажа, в предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, със застроена площ 66,91кв.м., състоящо се от коридор, столова с кухненски бокс, спалня, хол, баня-тоалетна и тераса, ведно с югозападно избено помещение в сутеренния етаж с площ 9,64кв.м. и с припадащите се 52,5489%ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 13,95кв.м., както и 52,5489% идеални части от дворното място, в което е построена сградата – УПИ VII-260, в кв. 136 по плана на гр. Горна Оряховица, с площ 377 кв.м., при граници: улица, УПИ VI-259, УПИ ХVI-247 и УПИ VIII242, а съгласно КККР на града, одобрен със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018г. на ИД на АГКК- поземлен имот с идентификатор ***, адрес гр. ..., с площ 375 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 260, кв. 136, парцел VII, при съседи:
***; ***; ***; ***; ***; ***.
Й. С. О. е осъден да заплати на Й. П. Ч. сумата от 6944,34 лв. за уравнение на нейния дял, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на решението.
Отхвърлена е сметната претенция на Й. С. О. против Й. П. Ч. за заплащане сумата от 1456,97 лв., представляваща съответна на нейния дял от съсобствеността стойност на направените през 2015г. разходи за запазване на гаража и направените през 2018г. разходи за запазване на жилищната сграда. Й. П. Ч. е осъдена да заплати на Й. С. О. сумата от 518,94 лв., представляваща съответна на нейния дял от съсобствеността увеличена стойност на имот в резултат от подобренията, направени пред 2017г. на втори етаж от жилищната сграда, като е отхвърлен иска в останалата му част над тази сума или за 3205,02 лв.
Против решението е подадена въззивна жалба от Й. П. Ч. чрез адв. Д. К.. Не е доволна от извършването на делбата чрез определяне на два самостоятелни дяла и поставянето им на всеки от съделителите и присъденото в нейна полза уравнение на дела й.
Твърди, че никоя от страните не е искала такова възлагане. Не било ясно как е определена стойността на дяловете. Не било ясно включена ли е цената на терена и дали е отразена стойността на правото на ползване. Не било ясно в обособяването на дяловете включена ли е стойността на гаража.Счита, че при определяне стойността на дяловете неправилно било приспадната стойността на правото на ползване от общата цена на имота и след това от стойността на дела на жалбоподателката, а после прибавена към стойността на дела на Й. О..
Оспорва размера на определената сума за уравнение на деля й. При разпределението на дяловете не е спазено изискването на всеки от съделителите да се дава реална част, която да е най-близка до стойността на дела му. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на районния съд и да бъде постановено ново съобразно направените във въззивната жалба възражения или алтернативно –да бъде върнато делото за ново разглеждане от районния съд от друг състав.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпвал от съделителя Й. О..
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. н.и.. Поддържа 2 въззивната жалба и изложените в нея доводи и възражения относно неправилността на решението в обжалваната част.
Ответникът по жалбата Й. С. О. – не е подал писмен отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивният съд, същият дължи служебно произнасяне по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице процесуални нарушения при постановяване на решението, което да обуславят неговата недопустимост.
Поради това въззивната инстанция следва да разгледа жалба и делото по същество и да извърши проверка относно правилността на атакуваното решение.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е бил иск за делба на недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. ... с площ от 377 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот VII-260, в квартал 136 по плана на града, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и ГАРАЖ, при граници на имота: улица, урегулиран поземлен имот VI-259, урегулиран поземлен имот XVI-247 и урегулиран поземлен имот VIII-242 в квартал 136, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. ... с площ от 375 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 260, квартал 136, парцел VII, при съседи ***;
***; ***; ***; ***; ***, заедно с прострените в имота сгради - сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 35 кв.м., на един етажа, с предназначение: хангар, депо, гараж, при учредено право на пожизнено ползване върху 4/6 идеални части от имота и построените сгради в полза на Й.Н. О.а и отделно върху 1/6 идеална част от имота и построените сгради – в полза на М.С.К.. Делбата на така описания имот е допусната между съделителите и страни по делото Й. Ч. и Й. О. при права в съсобствеността - 5/6 идеални части за Й. Ч. и 1/6 3 идеална част за Й. О..
Съделителят Й. Ч. взема становище, че от имота, предмет на делбата, може да бъдат оформени самостоятелни дялове и всеки от съсобствениците да получи реален дял. Изразява и второ становище условията на евентуалност, ако съдът намери, че имотът е неподеляем на реални части, то същия да бъде изнесен на публична продан.
Съделителят Й. О. е взел становище, че имотът е неподеляем и като такъв да бъде изнесен на публична продан.
Във втората фаза на делбата са приети за разглеждане и предявени от Й. О. против Й.
Ч. сметни претенции за извършени в съсобствения имот необходими разноски и подобрения, както и разходи за запазване на жилищната сграда и гаража. О. претендира съделителят Й.
Ч. да му заплати 3 723,96 лв. – съответната на нейния дял от съсобствеността увеличена стойност на имота, в резултат от подобренията, извършени на втория етаж на жилищната сграда и 1 465,97 лв. – съответната на нейния дял от съсобствеността стойност на разходите, направени за запазване на жилищната сграда и гаража през 2015 г. и 2018 г. Твърди се че са направи подобрения на втория етаж от жилищната сграда пред 2011-2012г.-отоплителна инсталация, през 2016г. – външна изолация на спалнята, 2017г. - монтирал пет чамови врати, дограма на три прозореца със стъклопакет и подменил стъклопакета на прозореца в кухнята, дървен свод в кухнята и външни ролетни щори на прозорци и врати на втори етаж. Всички тези подобрения и дейности са били извършени с негови средства без съгласието на другия съсобственик без намерение да владее имота като свой. За запазване на гаража през 2015г. направил бетонен пояс и бетонна стъпка, хидроизолация на покрива. През 2018г. подменил улуците на една от четирите страни на покрива на къщата.
Й. Ч. оспорва сметните претенции като неоснователни. Оспорва Й. О. да е извършил посочените от него подобрения в имота, смята че отоплителната инсталация и бойлерът са движими вещи и могат да бъдат демонтирани. Не намира да е било необходимо извършването на ремонтните работи и те са били изцяло в интерес на съделителя О.. Счита, че, че за работите, за които са твърди, че са извършени за запазване на жилищната сграда и гаража, били приложими правилата на водене на чужда работа без пълномощие. Тези дейности не са били необходими за предотвратяване на погиване на сградите, а и не е знаела за извършването им и не могла да се противопостави. Прави възражение за погасяване на предявените вземания по давност.
При изложените обстоятелство относно сметните претенции, твърденията на ищеца и имайки предвид тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г., ОСГК на ВС съдът квалифицира сметната претенция като иск по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД както за извършените подобрения така и за разходите относно запазване на вещта.
Предмет на въззивната проверка е решението на първоинстанционния съд, постановено при втората фаса на съдебната делба, с което е извършена делбата чрез обособяване на два реални дяла и възлагането на всеки от съделителите и решението в частта относно присъденото уравнение и уважените от части сметни претенции.
4
В хода на въззивната производство нови факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства.
От събраните по делото в хода на първоинстанционното производство доказателства се установяват следните относими към правния спор факти, които се възприемат и от настоящата въззивна инстанция:
Съгласно закона при втората фаза на съдебната делба се извършва реалното разделяне на притежаваните от съделителите в съсобственост движими и недвижими вещи. ГПК предвижда три способа за извършване на съдебната делба – чрез теглене на жребий, когато от делбената маса могат да бъдат оформени реални дялове според броя на съделителите; чрез изнасянето на имота на публична продан, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете или чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК. В чл. 349 от ГПК са предвидени две специфични хипотези, при които неподеляемо жилище може да бъде поставено в дял на един от съделителите при направена от негова страна искане. Кой от способите ще бъде приложен зависи от поделяемостта на имота на два реални дяла, размера на квотите на всеки от съсобствениците и доколко съставянето на дялове и тегленето на жребий е възможно и удобно.