Решение № 260183 от 17.05.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 33/2021
- Вид
- Решение № 260183
- Подписан
- 17.05.2022
- В сила
- 17.05.2022
- Състав
- ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА, ЕКАТЕРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНДАЛИЕВА, НЕДЯЛКА ДИМИТРОВА СВИРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3, изр. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260183 / 17.05.2022 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесети април 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА разгледа докладваното от младши съдия Запрянова въззивно гражданско дело № 33/2021 г. и съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от ОД на МВР гр. Пловдив против решение № 261322/17.11.2020 г., постановено по г. д. № 14089/2019 г. по описа на РС Пловдив.
С оплакване за неправилност и необоснованост, както и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата Ч.В.Д., ЕГН **********,***, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл.
178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявени от Ч.В.Д., ЕГН **********,***, против ОД на МВР гр. Пловдив. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2083,74 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за 300 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода от 01.08.2016 г. до 27.08.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 29.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 242,37 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2016 г. до 27.08.2019 г.
Ответникът оспорва основателността на предявените искове. Счита, че е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. като специална спрямо ЗМВР. Поддържа се, че през процесния за делото период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /впоследствие отменена/, с която изчерпателно се регламентирали отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР извънреден труд и нощен труд, поради което липсвало основание за приложение на друг нормативен акт по аналогия.
С обжалваното решение съдът е приел исковете за основателни и е присъдил на ищеца претендираните възнаграждения за извънреден труд.
При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или недопустимост на атакувания съдебен акт.
По отношение правилността на решението проверката в настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните. Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.
Страните не спорят по установените пред РС факти:
В процесния период между страните съществува служебно правоотношение, възникнало на основание Закона за
МВР, като ищецът е изпълнявал длъжността „***“ в Група „***“, Сектор „***“ към *** РУ при ответната ОД на МВР. От повторно допълнително заключение на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира като компетентно, обективно и пълно, доколкото именно в последното допълнение към заключението е посочена актуална информация за часовете положен извънреден труд и дължимата за това сума, се установява, че в спорния период ищецът е положил общо 2101 часа нощен труд.
Ищецът твърди, че тъй като съгласно КТ нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа, то положеният от него нощен труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време от 8 часа дневно, както е предвидено в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че в резултат на преизчисляването е положил общо 300 часа извънреден труд, който не му е бил заплатен от ответната главна дирекция с увеличение от 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Тези доводи настоящата инстанция приема за основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР(ДВ, бр. 81 от 2016 г.), работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187, ал. 3 от същия закон, работното време за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени, сред които е и ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време за отработени до 70 часа на тримесечен период се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който, съгласно ал. 6, се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР
(ДВ, бр. 81 от 2016 г.) редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22,00 и 6,00 ч. с коефициент 1,143. Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената със същия специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР – по силата на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
Действително, в чл. 187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР, в редакцията към релевантния период, е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за работещите на смени служители на МВР и е доразвитие на правилото на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, установяващо 8-часов работен ден за служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят на смени. От съдържанието ѝ обаче не може да се направи извод, че същата предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд, тъй като това би поставило същите в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, а и би довело до противоречие с изрично прогласеното в чл. 188, ал. 2 от