Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 998 от 18.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3140/2022
Вид
Решение № 998
Подписан
18.07.2023
В сила
07.02.2025
Състав
Надежда Лукова Махмудиева, Жана Иванова Маркова, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.294 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • Чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за лицата и семейството
  • чл.185 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.110 · Семеен кодекс
  • чл.112 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000503140 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.294 от ГПК, след връщането на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане с Решение №50150/25.10.2022 г., постановено по гр.д.

№2378/2021 г. на ВКС - III гр.отд. Със същото решение е било обезсилено решението на въззивната инстанция, като постановено по нередовна искова молба. С решението си касационната инстанция е дала задължителни указания за отстраняване на съществуващата непълнота и неяснота както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата претенция срещу Столична община. Съгласно дадените задължителни указания на ВКС, с Определение №3052/30.11.2022 г. съдът е указал на ищеца да уточни исковата молба, като ангажира фактически твърдения за конкретното поведение - действие или бездействие - на д-р Г. Л., в качеството му на негов настойник (а не като директор на ДВУИ, с. Подгумер), проявено в рамките на исковия период, което ищецът счита за противоречащо на интересите си, или изразяващо персонално унизително отношение към него. Също така да конкретизира кои са претърпените от него вреди, настъпили в причинна връзка с бездействието на Столична община да осъществява надзор върху дейността на д-р Г. Л., или с назначаването му при наличен конфликт на интереси, които иска да бъдат обезщетени от Столична община, в качеството й на орган по настойничеството. С уточняващи молби - Молба вх.

№756/13.01.2023 г. и Молба вх.№1841/27.01.2023 г. ищецът е уточнил обстоятелствената част на исковата си молба. Препис от уточняващата молба е връчен на насрещната страна, с указания за възможност да депозира становище във връзка с уточняващата молба.

Постъпило е Становище вх.№2216/01.02.2023 г., подадено от Столична община, чрез В. Г. 1 гл. юрк. в Дирекция "Социални услуги за деца и възрастни" на Столична община, редовно упълномощена за всички инстанции с приложено към становището пълномощно. Заявява се становище, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, като ищецът не ангажира фактически твърдения за конкретно поведение на д-р Л., в качеството му на настойник, което ищецът счита за противоречащо на интересите си или отразяващо персонално унизително отношение. Описаните бланкетно обстоятелства в молбата препятстват възможността на ответника да осъществи адекватна защита чрез излагането на доводи и представянето на относими доказателства по твърденията на ищеца. Настоява за връщане на исковата молба, и прекратяване на производството по делото, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.

С Искова молба вх.№30405/20.11.2013 г. ищецът е претендирал осъждане на ответника Столична община, да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 12.11.2008 г. до окончателното плащане, за това, че като Орган по настойничеството и попечителството е назначил за настойник на ищеца директора на институцията, в която Ц. е бил настанен, въпреки очевидния конфликт на интереси, а след това не е упражнявал контрол върху дейността на настойника и така е допринесъл за причиняването на вредите, изразяващи се в принуда да живее в ДВУИ – с.

Подгумер, при унизителни и нечовешки условия (мизерни битови условия, кошмарен психологически климат, липса на социална активност и смислени занимания, ограничения, администриране с вредни лекарства, произволно настаняване в психиатрични лечебни заведения и т.н.) и в условията на нарушено право на личен живот.

С Молба от 19.12.2013 г. /на л.49 от делото на АССГ/ е уточнено, че претендираното обезщетение от Столична община е в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 12.11.2008 г. до окончателното плащане, като е уточнена причинната връзка между незаконосъобразното назначаване за настойник на лице, за което съществува конфликт на интереси, и неупражнения контрол върху дейността му, назначеният за настойник на Г. Ц. директор на ДВУИ-с. Подгумер, е пренебрегвал интересите на поднастойния му Г. Ц., за сметка на интересите на институцията ДВУИ, която е управлявал като Директор.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба по образуваното гражданско дело. В първото по делото о.с.з. на 16.11.2017 г. ответникът е оспорил иска изцяло.

С депозираните в изпълнение на указанията на ВКС пред настоящия съд Молба вх.

№756/13.01.2023 г. и Молба вх.№1841/27.01.2023 г., се уточнява, че в периода, през който негов настойник е бил директорът на ДВУИ – с. Подгумер - д-р Г. Л., който е изпълнявал настойническите функции в условията на конфликт на интереси и при неупражнен контрол от Органа по настойничеството и попечителството при Столична община, в резултат от съвместяването на функциите на настойник и директор на дома, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпяни морални и физически страдания от:

1. принудително задържане на ищеца в управляваната от настойника институция ДВУИ2 Подгумер, въпреки изразеното от ищеца нежелание за това;

2. вземане на решения за лечението на ищеца по време на това настаняване (даване на съгласие за приемане на медикаменти, или третиране с такива без никакво съгласие);

3. тотален контрол върху ритъма на живот на ищеца;

4. провеждане на контрол върху финансовите средства на ищеца;

5. вземане на решения и предприемане на действия за хоспитализация на ищеца в условията на задължително лечение;

6. администриране на ищеца с психиатрични медикаменти (принуда за приема медикаменти от този вид), въпреки че приемането им е било противопоказано за физическото здраве на ищеца;

7. контрол на поведението на ищеца чрез медикаменти;

8. хоспитализации в психиатрична болница без съответна необходимост – с цел контрол и наказание;

9. налагани наказания, държане в изолация, ограничаване на личната свобода, ограничаване на личното пространство на ищеца – прилагани върху ищеца в случаите, в които той изрази различна воля от тази на настойника си;

10. ограничаване на възможностите за развитие и за придобиване на умения за живот в общността и неоказване на дължимата от настойника грижа за ищеца за придобиване на умения за живот в общността;

11. неосигуряване на медицинска грижа за соматичните и неврологичните заболявания на ищеца;

12. неосигуряване на социални занимания на ищеца;

13. неосигуряване на трудотерапия на ищеца;

14. загуба на придобитите лични и социални умения;

15. неосигуряване на ищеца на възможност да работи;

16. неосигуряване на ищеца на възможност да получи образование в рамките на образователната система;

17. произволно изразходване на паричните му средства;

18. игнориране на личността на ищеца и потъпкване на човешкото му достойнство, включително чрез изразходване на личната му пенсия за цели, които нямат нищо общо с потребностите му;

19. липса на адекватни действия от страна на настойника за адресиране на действителните потребности на поднастойния му, включително поставяне в среда, която ограничава развитието му.

Така посочените вреди могат да бъдат групирани в няколко основни направления:

1. Принудително настаняване в ДВУИ и задържане там против волята му;

2. Оплаквания във връзка с лечението на ищеца:

1. Даване на съгласие за лечение, което не е било необходимо за ищеца;

3

2. Провеждане на лечение без съгласие;

3. Неосигуряване на необходимо лечение за неврологичното и соматичното му заболяване;

4. Настаняване на задължително лечение без основание - хоспитализация в психиатрична болница с цел контрол и наказание;

5. Осъществяван контрол на поведението чрез медикаменти;

3. Неправилно управление на паричните средства:

1. Контрол върху паричните средства;

2. Произволно разходване без връзка с нуждите на ищеца;

4. Контролиран ритъм на живот:

1. Неосигуряване на социални занимания;

2. Неосигуряване на образование;

3. Неосигуряване на трудотерапия;

4. Неосигуряване на работа;

5. Ограничаване възможностите за развитие и придобиване на умения за живот в общността;

6. Загуба на придобити лични и социални умения;

5. Прилагане на наказания:

1. Държане в изолация;

2. Ограничаване на личната свобода;

3. Ограничаване на личното пространство;