Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 462 от 03.08.2020, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 4813/2019
Вид
Решение № 462
Подписан
03.08.2020
В сила
21.08.2020
Състав
КАЛИН ТИФОНОВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Враца, 03.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: Калин Тодоров при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 4813 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания по договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) на потребител (купувач).

В исковата молба ищецът

„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. ответникът В.Б.З. *** му дължи сумата 282, 70 лв., представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: ****. Поддържа, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Враца срещу В.Б.З., в което е претендирал посочената сума, като в хода на производството по ч.гр.д. № 3636/2019г. по описа на РС - Враца длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за него е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията му срещу него. Сочи, че въпреки многократно отправяните от него до ответника покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата молба, което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът В.Б.З. *** му дължи сумата 282, 70 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. вкл., сумата 62, 50 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86, ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода от 31.08.2016 г. до 22.08.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също съда, да му присъди разноските, направени в заповедното производство и в настоящото исково производство, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер 150,00 лв.

Ответникът В.Б.З. ***, чрез назначения му особен представител, в писмения отговор по делото и в съдебното заседание, оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда с решението си да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. На първо място, твърди, че по делото няма представени доказателства за наличие на надлежна облигационна връзка, нито заявление за присъединяване към договора за продажба на топлинна енергия, нито дори доказателства, че ответникът е собственик на недвижимия имот, за който ищецът твърди, че е снабдявал с топлинна енергия. Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства, поради това, че изхождат от ищеца и са съставени без негово участие. Допълнително и алтернативно, на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца за периода от преди три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от страна на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото и по ч.гр.д. № 3636/2019г. на ВРС писмени доказателства и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:

По делото не е спорно, че ищцовото дружество

"Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично известни Общи условия.

От представеният

Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 134, том ІІІ, дело № 953/1987г. на Врачанския нотариус (л.63 по делото), се установи, че на 31.12.1987г. ответникът В.Б.З. е придобил по силата на договор за дарение правото на собственост върху апартамент № 44, находящ се на адрес ****. От приложения протокол от 04.12.1990г. на Комисията по преименуването на булеварди, улици, площади и др. обекти в гр.Враца се установи, че ул. “Гаврил Генов” е преименувана в ул. "Васил Кънчов".

Видно е, от приложената на л. 33 по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че адресът, на който се намира процесното жилище, съвпада с регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника.

За установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените с исковата молба копия от страници на вестници, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г.

По делото е представена справка за неплатените фактури и дължими лихви от В.Б.З. (З.)*** (л.11 и л.12), от която е видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са отразени 24 броя фактури, издавани ежемесечно, начиная от фактура № ********** от 31.07.2016г. (първата издадена фактура) с падеж 31.08.2016г. до фактура № ********** от 30.06.2018г.

(последната издадена такава) с падеж 31.07.2018г., които не са издължени. В справката са посочени номерата на фактурите, датите на тяхното издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума и начислената лихва за забава по всяка от тях.

От приложените към исковата молба

3 броя изравнителни сметки за топлоенергия, касаещи разпределението на топлинната енергия по партида № 12161 с абонат В.Б.З. (З.)***, съответно за периодите м.07.2016 г. – м.04.2017 г., м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и м.05.2018 г. – м.06.2018 г., се установява, че след извършване на изравняване на потребеното количество топлоенергия и платените през отоплителните сезони суми не е налице основание за корекция на сумите.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда цени като обосновано, обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на топлинния счетоводител, се установява, че етажната собственост на адрес ****, част от която е имота на ответника В.Б.З., е била топлоснабдена с енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ) от "Топлофикация Враца" ЕАД, посредством абонатна станция № 539. През процесния период абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната собственост.

Енергията е отчетена по абонатния топломер и е вписана в "Равнителна сметка" на топлинния счетоводител. Отчета на показанията при потребителите за абонатна станция № 539 е годишен с годишна равнителна сметка, издавана от топлинен счетоводител "Brunata". От представените му документи и от оглед на място в имота вещото лице е установило, че отоплителните тела в жилището на ответника са затапени, не се използват като отоплителни уреди и за тях не се разпределя топлинна енергия; инсталацията за битово горещо водоснабдяване е с един брой индивидуален водомер в банята. Според заключението жилището е посещавано за годишни отчети за всеки отоплителен период, като за процесния период от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. се дължи сумата 157, 00 лв. за БГВ, в т.ч. сумата за отоплителни сезони 2016/2017г. и 2017/2018г. и прогнозна сметка за период от месец май до месец юни 2018г. Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия за отопление и БГВ е спазена. Според заключението за процесния период в рамките на отоплителния сезон е начислявана енергия за общи разходи върху пълния отопляем обем на жилището на ответника - 133,00 куб.м, съгласно чл.143, ал.2 от ЗЕ и т. 61.1. от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост - Приложение № 1 към чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация в жилището на ответника - общи разходи за процесния период е 1, 564 мвтч или 125, 70 лв. Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия за сградна инсталация е спазена. За процесния период по данни, предоставени на вещото лице от ищеца и топлинния счетоводител, ответника не е подавал жалби, декларации и възражения до ,,Топлофикация - Враца” ЕАД и търговеца, извършил дялово разпределение, относно начислените му суми за топлинна енергия. При извършване на отчета от топлинния счетоводител ответника е заверил с подписа си вписаните показания за водомер. Според заключението за процесния период от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. дължимата от ответника към ,,Топлофикация-Враца” за използваната топлоенергия в апартамент № 44, находящ се в ****, сума за БГВ по един брой водомер и общи разходи е 282,70 лв., а обезщетението за забава в плащането на тази сума за процесния период от 31.08.2016 г. до 22.08.2019 г. е 62, 50 лв. Сумите са дължими по общо 24 фактури, подробно описани от вещото лице в таблица.

За изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата експертиза са ползвани както документите, представени от ищеца с исковата молба, така и изготвени от топлинния счетоводител формуляри за годишен отчет, констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия за процесния период и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, представени на вещото лице и приложени към заключението.

По делото е приложено ч.гр.д. № 3636/2019 г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 02.09.2019г. заявление от дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 2281 от 04.09.2019г. по чл.410 ГПК срещу В.Б.З. за заплащане на сумите: 282, 70 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за жилище, находящо се в ****, за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г., сумата 62, 50 лв., представляваща лихва за периода от 31.08.2016 г. до 22.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.09.2019г. - датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски от 25, 00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, което е наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково производство.

Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатил претендираните суми, респ. същия не е представил по делото никакви доказателства за извършени плащания.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо.

За уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на облигационно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител/купувач на топлинна енергия за битови нужди през процесния период; предоставянето от него, респ. използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.