Решение № 28 от 02.08.2024, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Павликени, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Административно наказателно дело № 20244140200102 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на „П. ***“ ЕООД, против Наказателно постановление № *** г., издадено от началник отдел „О. д.“ – ***, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.

185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

В жалбата са изложени съображения за нарушени материалноправни норми, изложени са доводи за приложението на чл. 28 ЗАНН, както и такива за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – нарушението било установено в отсъствие на свидетели, АНО не се е произнесъл в месечен срок от получаване на преписката.

В съдебно заседание жалбоподателят отправя искане към съда ю да се отмени обжалваното НП с твърдения, че нарушението е извършено от незнание, а отделно наложената санкция се явява прекалено завишена.

Представителят на въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено с доводи, че наложеното наказание е в предвидения от закона минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2024 г. в *** часа е извършена проверка от служители на НАП в търговски обект – супермаркет „П.“, стопанисван от жалбоподателя „П.“ ***- находящ се в ***.

Служителите на приходната администрация извършили покупка, след което се легитимирали и пристъпили към реализация на контролната дейност, за нуждите на която изискали документи, свързани с реализираната търговия. Проверката протекла в присъствието на М. Я. управител на дружеството. В търговския обект било установено наличието на фискално устройство (ФУ) модел модел "***", с индивидуален номер на фискално устройство №*** и номер на фискална памет (ФП) № ***. Съставен бил писмен опис на наличните парични средства в касата на обекта, с отразена фактическа наличност сумата от 554,23 лева. Разпечатан бил дневен финансов отчет от фискалното устройство, 1 като от отразените в него данни контролните органи установили, че общият оборот за деня към този момент в обекта възлиза на сумата от 451,25 лева. Така проверяващите констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ във фискалното устройство, експлоатирано в обекта, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, каквито функции то притежавало. Била установена разлика между касовата и фактическата наличност в размер на 102,08 лева.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия ** № *** от *** г., в който били описани и съответни документи (съставени и иззети при проверката). В същия била вписана изрична покана до управителя на търговеца да се яви в сградата на ГДФК, ОД на НАП – *** с оглед съставяне на АУАН.

След преценка за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на 14.02.2024 г. свид. Г. Ю., в присъствие на представляващ търговеца и на свидетел я Св. Г. – ***, ЦУ на НАП, ГДФК, съставила АУАН № *** г., в който описалa констатираните в хода на проверката обстоятелства и отразила цифром и словом нарушените разпоредби. Препис от акта бил предоставен бил на управителя на търговеца, който го подписал, без да впише възражения. Допълнителни такива в писмена форма са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които отправя искане към АНО да му бъде наложено предупреждение, тъй като не знаел, че трябва да завежда наличността от сто лева, в касовия апарат и от момента, в който сее запознал с това задължение е започнал изпълнението му. Посочил е, че това е първо нарушение.

Въз основа на посочения АУАН било издадено НП № ***22.04.2024 г. От началник отдел „О. д.“ – *** в ГД на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № *** г., с което при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000, 00 (хиляда) лева за неизпълнение на правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н -18/2006 г. на МФ, като е отчетно, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Г. Ю., С. Г. и И. Б., протокол за извършена проверка от 14.02.2024 г. серия *** № ***, дневен отчет от фискално устройство за 14.02.2024 г. и опис на парите в касата от същата дата, два броя фискални бонове от дата 14.02.2024 г. и два броя служебен бон с дата 15.02.2024 г., пълномощни за процесуално представителство, Заповед № ***г. на изпълнителния директор на НАП, всички приобщени по реда, предвиден в чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Г. Ю. - актосъставител, като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и относими към предмета на доказване материали. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея акценти и реда за събиране на относимите доказателства. Свидетелят логически свързано възпроизвежда фактите, възприети непосредствено от него и колегата й Св. Г. в качеството им на контролни органи при извършената проверка, вида и съдържанието на проверените документи, удостоверени идентично и в изготвения от тях констативен протокол, респ. залегнали като основа на фактологията, възпроизведена в АУАН. Г. Ю. посочва, че пред нея е изброена наличната в касата сума, изводимо като факт и от приложения към материалите по делото опис на парични средства в касата. Депозираните от актосъставителя сведения не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти. Независимо от служебната му ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на предадената от свидетелката Ю. информация. Заявеното от тази свидетелка намира опора и в останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и показанията на свидетелката И. Б.

– служител в обекта, която също потвърждава установена в хода на проверка разлика между касова наличност и отчет с единствената разлика в размера на несъответствието. С оглед 2 изложеното следва да се кредитират с доверие така обсъжданите показания.

Данни за несъответствие между отчет от фискалното устройство и касовата наличност в търговския обект в размер на 102,98 лева, се установяват и от приложения по делото опис на паричните средства, приложеният към преписката дневен финансов отчет.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в сроковете указани в ЗАНН.

На първо място следва да се обсъди законосъобразността на обжалваното наказателно постановление от процесуално правна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая наказателното постановление е издадено от началник отдел „О. д.“ – ***, Дирекция „О. д.“ в ГДФК на НАП, който видно от представената Заповед № *** г. на изпълнителен директор на национална агенция за приходите е упълномощен да издава наказателни постановления във връзка с установени административни нарушения по ЗДДС, т. е. наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички фатални срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Колкото до възражението в жалбата за неспазен едномесечен срок за произнасяне по административнонаказателната преписка – същото е неоснователно. Неспазването на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН не води до прекратяване на административното производство, нито до незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като този срок не е преклузивен, а е инструктивен. Поради това издаването на Наказателното постановление след повече от месец след съставянето на Акта не представлява съществено процесуално нарушение.

На следващо място не може да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение, тъй като същият е съставен в отсъствието на свидетел при установяване на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението“. Свидетелят по АУАН С. Г. е присъствал при извършването на проверката респ. при установяване на нарушението и при съставяне на акта, поради което при съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушение на процесуалните правила не е допуснато.

Административнонаказателната отговорност на „П.***“ ЕООД е ангажирана за неизпълнено задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Нормата на чл.

33, ал. 1 от Наредбата съдържа правило, съгласно което извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За да е налице нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата е достатъчно разликата в касовата наличност да не е отразена чрез съответната операция на ФУ - в случая "служебно въведени" и "служебно извадени" суми. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира в същото чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Извеждането на суми от касата на търговския обект винаги следва да е документално обосновано, а обратното води до невъзможност да се проследи паричния 3 поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Поради това, като не е изпълнил своевременно визираното в Наредбата задължение, търговецът безспорно е осъществил състава на административното нарушение, описано в АУАН и НП.

По делото се установи с категоричност, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отбележи промяна на касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ във фискалното устройство, което нарушение е установено в хода на извършена на 14.02.2024 г. проверка от органите по приходите в стопанисвания от въззивника търговски обект. Жалбоподателят не е регистрирал в апарата внесените от него в касата, като начално салдо за съответната работна смяна, парични средства. Установена е положителна разлика, възлизаща на сумата от 102,98 лева, с които фактическата касова наличност е била повече от отчетената като реализирана във фискалното устройство. В чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено задължение промяната в касовата наличност да се въвежда във всеки един момент чрез функциите на фискалния апарат, така че да намери отражение в дневния финансов отчет, изведен от паметта му. Липсата на информираност и знание за това задължение у жалбоподателя, с които обяснява причините за установяване на сумата в повече в касовата наличност, в случая не може да бъде приета като извинителна.