Определение № 1986 от 28.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1986 гр. София, 26.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Величка Маринкова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100603742 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХII от НПК, вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл.

306, ал. 1, т. 4, предл. II от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от повереника на частната тъжителка – адв. И.Я., срещу определение от 05.06.2024 г., постановено по НЧХД № 14034/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 94-и състав, с което частната тъжителка И. К. Д. е осъдена да заплати в полза на З.С.С. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляващи сторени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че производството по делото е прекратено в резултат на обективно обстоятелство, стоящо извън волята на частната тъжителка – настъпила абсолютна давност за наказателно преследване. Сочи се, че законът не обвързва дължимостта на разноските с поведението на тъжителката. Независимо от това жалбоподателката счита, че следва да се вземе предвид, че сторените разноски са свързани с некоректно поведение от страна на подсъдимия, което е довело до прекратяване на производството, а смисълът на правната уредба на отговорността за разноски налага да се съблюдава поведението на страните и връзката му с крайния изход на делото, като е цитирано решение № 68 от 27.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 214/2022 г., II Н.О., НК. Отделно от това в жалбата се твърди, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като ход на тъжбата не е даван, защитникът не е взел становище по нея, съдебно следствие не е било провеждано, съответно доказателства не са допускани и събирани. В подкрепа на заявените доводи е посочено и решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС.

По изложените съображения е отправено искане до въззивната 1 инстанция да отмени обжалваното определение или да го измени, като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, от лице, което има право на жалба – повереника на частната тъжителка, и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството по НЧХД № 14034/2019 г. по описа на СРС, НО, 94-и състав е било образувано по частна тъжба, депозирана от И. К. Джертова срещу З.С.С. с обвинение за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1, т.

2 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

В наказателното производство З.С.С. е бил представляван от упълномощен защитник – адв. Боянка А.. За предоставената от същата правна защита и съдействие З.С.С. й е заплатил възнаграждение в размер на 1500 лв., което се установява от приложен по делото договор за правна защита и съдействие, който служи като разписка за заплатената сума (л. 315 СП, СРС).

По делото са проведени множество открити съдебни заседания, в които ход на делото не е бил даден. Причината за това се дължи на констатирано основание за спиране на делото, изразяващо се в тежко заболяване на подсъдимото лице, което пречи на провеждането на производството. Поради това делото неколкократно е спирано и възобновявано.

Здравословното състояние на подсъдимия е било изследвано от вещи лица по назначени и изготвени съдебномедицински експертизи, които са установили, че З.С.С. страда от злокачествен рак на простата, лечението на който препятства участието му по делото, като не се е установило подобрение на лицето в хода на производството. Разноските за изготвяне на експертизите възлизат на 2259,20 лв., които са били платени от бюджета на съда.

В проведено на 27.03.2023 г. открито съдебно заседание съдът е констатирал, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване на инкриминираните деяния, поради което и предвид изричното волеизявление на подсъдимия, че иска делото да бъде прекратено, е прекратил наказателното производство. В същото заседание съдът се е занимал служебно с въпроса за разноските, като с оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил сторените разноски за изготвяне на експертизи да бъдат възложени в тежест на частната тъжителка.

Определението на първия съд по разноските за експертизи е било потвърдено с определение № 1567 от 27.05.2024 г., постановено по ВНЧД № 2977/2024 г.

2 по описа на СГС, НО, IX въззивен състав.

По делото на 27.03.2024 г. е постъпило заявление от защитника на подс.

С. – адв. А., с което са претендирани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Към него е приложен договор за правна защита и съдействие.

Районният съд е разгледал искането за разноски, депозирано от защитника, като е постановил определение от 05.06.2024 г., с което е приел, че такива се следват на подсъдимия предвид изхода на делото и са били действително сторени, поради което е осъдил частната тъжителка да ги заплати в полза на подсъдимия.

Настоящият съдебен състав намира, че изводът на първия съд е обоснован и в съответствие с процесуалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК когато наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Следва да се отбележи, че законът не държи сметка за поведението на страните и връзката му с изхода на делото при определянето на отговорността за разноски. От съвместното тълкуване на чл. 189 и чл. 190 от НПК става ясно, че определящо значение при произнасянето по разноските има обстоятелството дали подсъдимото лице е признато за виновно или невиновно. При прекратяване на наказателното производство съдът не се произнася по виновността на подсъдимия, предвид което за целите на определянето на отговорността за разноски законодателят е приравнил по правни последици тази хипотеза към признаването на подсъдимия за невиновен, но отново поведението на лицата в производството остава ирелевантно.

В настоящия случай наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което правилно първоинстанционният съд е присъдил в тежест на частната тъжителка разноските за адвокатско възнаграждение, които са били действително сторени от подсъдимия, видно от писмените доказателства по делото.

За пълнота на изложението въззивният съд държи да посочи, че причината да изтече давността по делото има изцяло обективен характер и не може да се вмени във вина на подсъдимия. Същият страда от тежко заболяване, наличието на което е било надлежно установено по експертен път. Поради това не може да се говори за злоупотреба с процесуални права от страна на подсъдимото лице.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от подсъдимия, настоящият съдебен състав намира, че същото е недопустимо. В разпоредбите на чл. 187-190 от НПК се съдържа изрична регламентация на разноските в наказателното производство, като не е предвидена възможност за тяхното намаляване по искане на страна или по почин на съда. Такава възможност е уредена в гражданското 3 производство в чл. 78, ал. 5 от ГПК, но същата не може да бъде приложена по аналогия, тъй като не се касае за празнота в коментираните разпоредби на НПК. Поради това доводите на частната тъжителка за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитника не следва да бъдат коментирани, а размерът на възнаграждението е дължим в цялост, както правилно е присъдил първостепенният съд. Цитираното в жалбата решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС е неотносимо в настоящия случай, тъй като съдът не пристъпи към изследване въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение, съответно не се налага съобразяване на предвидените минимални размери в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е била обект на преценка за съответствие с правото на ЕС във въпросното решение.

По изложените съображения контролираният съдебен акт се явява правилен от правна страна и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата на адв. Янкова – оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3 НПК, Софийски градски съд, НО, XV въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.06.2024 г., постановено по НЧХД № 14034/2019 г. по описа СРС, НО, 94-и състав, с което частната тъжителка И. К. Д. е осъдена да заплати в полза на З.С.С. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляващи сторени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4