Решение № 3161 от 15.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3161 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100507596 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците – Р. Х. Й., с ЕГН **********, и Ц. Т.

Й., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Н. К., срещу решение от 12.02.2021г., постановено по гр.д.№65250/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63-ти състав, в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Р. Х. Й., с ЕГН **********, и Ц. Т. Й., с ЕГН **********, дължат на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, разделно – първата от тях 1/4 част от следните суми, а втората от тях 3/4 част от следните суми, както следва: на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1432.53 лв., главница, за доставена топлинна енергия за имот на адрес: гр.София, ж.к."****", бл.****, аб.№271624, за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 0 1.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 274.49 лв., лихва за забава, за периода от 01.09.2014г. до 22.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№53033/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав; както и в частта, в която са осъдени Р. Х. Й., с ЕГН **********, и Ц. Т. Й., с ЕГН **********, да заплатят на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разделно – първата от тях 1/4 част от следните суми, а втората от тях 3/4 част от следните суми, както следва: сумата от 725.31 лв., направени разноски в исковото производство, както и сумата от 67.58 лв., направени разноски в заповедното производство. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон.

1

Твърди се, че по делото е останал недоказан факта на възникнали облигационни отношения между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к."****", бл.****, аб.№271624, за исковия период. Излага се, че от приложените по делото доказателства се установява единствено факта, че съсобственик на процесния топлоснабден имот е ответницата - Ц.

Т. Й., която е придобила имота заедно с трето неучастващо по делото лице – Х.В.Й.. В тази връзка се сочи, че ответницата - Ц. Т. Й. следва да отговаря по отношение на предявените срещу нея искови претенции за установяване на задължения за доставена топлинна енергия в имота, съответно за установяване на акцесорни задължения за лихва за забава, само до размера на притежаваната от нея идеална част от правото на собственост върху имота. На следващо място се сочи, че по делото при доказателствена тежест за ищеца липсват ангажирани каквито и да е било доказателства, че ответницата - Р. Х. Й. е придобила право на собственост върху имота, съответно няма по делото данни, че е била подала молба-декларация за откриване на нейно име на партида в топлопреносното предприятие, поради което се поддържа, че тази ответница не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря з а предявените срещу нея искови претенции за установяване на задължения за доставена топлинна енергия в имота, съответно за установяване на акцесорни задължения за лихва за забава. Твърди се още, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците дължат на ищеца суми за услугата "дялово разпределение", без да са ангажирани доказателства, че ищецът е заплатил тези суми на третото лице – помагач, извършващ услугата "дялово разпределение" в процесния топлоснабден имот.

Сочи се още, че поради неоснователността на предявените главни искове срещу ответниците, неоснователни се явяват и предявените акцесорни искове за установяване на задължения за лихва за забава. Предвид изложеното молят с ъ д а да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове срещу ответниците - Р. Х. Й. и Ц. Т. Й. . Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, не депозира писмен отговор, в представена по делото молба от 22.03.2023г. е заявено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение.

Трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Р. Х. Й. и Ц. Т. Й. при условията на разделна отговорност – за първата ответница по 1/4 част от всяко от претендираните вземания, за втората ответница по 3/4 част от всяко от претендираните вземания/ обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо ответниците.

Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 2 от ЗЗД спрямо ответниците, като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция, макар че са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, същите не водят да промяна на установената фактическа обстановка по делото. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.

№53033/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, въззиваемият –ищец „Топлофикация София” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 01.08.2017г. и е постановена на 13.11.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Р. Х. Й. и Ц. Т. Й. за заплащане при условията на разделност на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжниците - Р. Х. Й. и Ц. Т. Й. възражение, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо – в обжалваните части. За да постанови обжалваното решение, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответниците Р. Х. Й. и Ц. Т. Й. , първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на предявените искове, за стойността на доставена топлинна енергия, са дължими поради проведено доказване на релевантните за спора факти, а именно, че ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, при квоти: за Р. Х.

Й. - 1/4 ид.ч. от правото на собственост и за Ц. Т. Й. - 3/4 ид.ч. от правото на собственост, се явява потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през съответния период на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ и между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлоенергия. След като са изложени аргументи за основателността на предявените главни искове, първоинстанционният съд е разгледал релевираното възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания и е прието, че същото е частично основателно, съответно е обоснован извода, че не са погасени по давност задълженията на ответниците за част от исковия период 3 от 01.07.2014г.- 30.04.2016 г., и възлизат в размер на 1432.53 лв., която сума е изчислена при кредитиране приетото заключение на съдебно-техническа експертиза.

Обоснованият извод, че всяка от ответниците е легитимирана да отговаря за претендираните от ищеца вземания за главница за доставена топлинна енергия съобразно притежаваната от нея ид.ч. от правото на собственост е неправилен и незаконосъобразен и противоречи на събраните по делото доказателства. На следващо място необосновано и като такова е неправилно постановеното решение в частта, в която са уважени предявените акцесорни искове с правно основание чл.86 от ЗЗД срещу ответниците - Р. Х. Й. и Ц. Т. Й. , без да са изложени конкретни мотиви, на основание на които е прието, че предявените искове за установяване на задължения за лихви за забава са частично основателни. Доводите във въззивната жалба, че по делото липсват ангажирани каквито и да е било доказателства, че ответницата - Р. Х. Й. е придобила право на собственост върху имота, съответно че по делото няма данни, че е била подала молба-декларация за откриване на нейно име на партида в топлопреносното предприятие, поради което тази ответница не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за предявените срещу нея искови претенции за установяване на задължения за доставена топлинна енергия в имота, респективно за установяване на акцесорни задължения за лихва за забава, са изцяло основателни и съответстват на събраните по делото доказателства.

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата н а чл.153, ал.1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.