Решение № 574 от 01.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000518 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 423/21.03.2024 г. по т.д. № 2161/2022 г. на СГС, VI-24 състав е отхвърлен предявения от „ЦЕНТРАЛНА КОРПОРАТИВНА БАНКА” АД, ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление гр. София, „Цариградско шосе” № 87, против „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121769212, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Александър Стамболийски” № 55, ет. 1, иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата на 380 000 лева (триста и осемдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по рамкова полица № Д0М010800862/28.01.2008 г., ведно с допълнително споразумение № 1/28.04.2009г., ведно със законната лихва върху заявеното вземане, дължима за периода, считано от 25.11.2022г. (датата на завеждане на исковата молба в съда) до окончателното му изплащане.

Ищецът „ЦЕНТРАЛНА КОРПОРАТИВНА БАНКА” АД, е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение. Поддържа, че същото е неправилно, Неправилно съдът приел, че исковата претенция е неоснователна като погасена по давност и че давностният срок изтекъл на 17.04.2015 г. Решаващият състав в нарушение на закона не е възприел доводите на ищеца относно прекъсване на давността и извършено изменение на застрахователния договор по взаимно съгласие на страните, с което давностният срок спрял да тече, поради това, че страните са извършили промяна, касаеща изискуемостта на вземането. Поддържа, че на 22.01.2015 г. БАЕЗ ЕАД направило изрично писмено признание до ЦКБ АД, че дължи плащане по застрахователната претенция, но заявили, че ще извършат плащане след изчерпване възможностите в производството по принудително изпълнение срещу длъжника — за останалия непогасен размер на дълга. Според жалбоподателя в резултат на горното 1 волеизявление на БАЕЗ ЕАД, което било прието от ЦКБ АД, настъпило изменение в застрахователния договор, а именно, че застрахователната сума/обезщетение по съответната претенция е дължима и съответно - изискуема за непогасения от длъжника-кредитополучател размер на кредита, след изчерпване от страна на банкатакредитор на всички възможности за събиране на кредита чрез реализиране на учредените по кредита обезпечения по реда на гражданския изпълнителен процес.

ЦКБ АД се съгласила с горното изменение на застрахователния договор, като провела докрай процедурата по принудително изпълнение върху имуществото на длъжника (съответно срещу третите задължени лица) и изчерпила всички предвидени от закона правни възможности за събиране на вземанията по кредита. На основание чл. 114 от ЗЗД, давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Следователно изискуемостта на застрахователната сума/обезщетение, от който момент започвала да тече погасителната давност в полза на ответника, настъпва към датата на прекратяване на съответното изпълнително дело срещу кредитополучателя или третите задължени лица по кредита/ респективно от датата на последното изпълнително действие срещу тях. Поради така изложеното жалбоподателят твърди, че искът, предмет на делото, не е погасен но давност, тъй като е предявен при настъпване изискуемостта на вземането на ищеца към застрахователя, в рамките на законовия давностен срок. Предвид всичко изложено се иска да бъде отменено първоинстанционното решение и искът да бъде уважен.

Ответникът „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Централна кооперативна банка“ АД е твърдял в исковата си молба, че между него и ответника „Българска Агенция за Експортно Застраховане” ЕАД бил сключен договор за застраховка по рамкова полица № Д0М010800862 от 28.01.2008 г.

Към застрахователната полица били подписани 12 бр. допълнителни споразумения.

Срокът на валидност на полицата и допълнителните споразумения към нея бил до 24.00 часа на 22.10.2017 г. Страните договорили помежду си, че покрити рискове ще бъдат търговски рискове от неплащане на изискуема и безспорна сума по кредит, в това число по овърдрафт, или на отделна погасителна вноска по него, дължащо се на забавяне на плащането от страна на длъжник за период по-дълъг от периода на изчакване или неплатежоспособност, или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение, при условие, че вземанията на застрахования по договора за кредит са включени в списъка на кредиторите на длъжника. Уговорили, че размерът на застрахователно обезщетение ще бъде в размер на 95% от съответния кредитен лимит (главница и договорна лихва). Твърдял е, че на 31.07.2008 г. сключил с „Мирър Инвестмънт” ООД договор за кредит овърдрафт № 79400РО-АА-1160 за сума в размер 2 на 400 000 лева Кредитът бил застрахован с рамковата полица, посочена по-горе.

Ищецът сочи, че длъжникът изпаднал в забава на задължението си за плащане, поради което на 16.12.2011 г. с декларация ищецът уведомил ответника за неизпълнението на кредита. По-нататък, на 04.01.2012 г. ищецът уведомил ответника и за намерението си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Междувременно били предприети действия за събиране на вземането – ищецът се снабдил с изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и поръчителите; било образувано изпълнително дело; били предприети действия срещу авалистите по запис на заповед, издаден като обезпечение по кредита. На 17.04.2012 г. ищецът се обърнал към застрахователя с претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 380 000 лева, при общо просрочени 612 000 лева, към която бил приложил всички изискуеми документи, обуславящи изплащането му. В отговор на предявената претенция, на 22.01.2015 г. ответникът направил към него изрично писмено признание, че застрахователната претенция е дължима от ответника, но плащането щяло да бъде извършено след изчерпване на възможностите в производството по принудително изпълнение срещу длъжника – за останалия непогасен размер на дълга. Ищецът е поддържал, че това изявление представлява изменение в условията на застрахователния договор между страните, поради което продължил действията по принудително изпълнение срещу длъжниците по кредита-овърдрафт. На 30.06.2021г. ищецът отправил покана до ответника за доброволно плащане на предявената претенция, в отговор на която с писмо от 08.07.2021 г. ответникът отказал плащане. На 15.08.2022 г. банката отново поискала плащане на дължимото се според нея застрахователно обезщетение, но без резултат.

„Българска Агенция за Експортно Застраховане” ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорвал предявения иск както по основание, така и по размер. Направил е възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца.

Сочил е, че застрахователният договор - Рамкова полица № Д0М010800862/28.01.2008 г., бил сключен при действието на КЗ (обн. ДВ. бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006г., отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2005 г.) и валидността му била от 00:00 часа на 28.01.2008 г. до 24:00 часа на 22.10.2017 г., като същият бил сключен съгласно общи условия за застраховане на кредити и финансирания (последна редакция, приета с протокол №103/15.12.2007г. на Съвет на директорите на БАЕЗ ЕАД). С Допълнително споразумение № 1/28.04.2009 г. към рамковата полица бил приет за застраховане и кредитополучателят „Мирър Инвестмънт“ ООД с кредитен лимит от 400 000 лева, относим към Договор за предоставяне на кредит овърдрафт № 79400РО-АА1160/31.07.2008 г. с цел на кредита: построяване на обект „Вилни сгради“ в землището на град Батак с РЗП 3 388.61 кв. м., съгласно сключен договор за строителство и разрешение за строеж №77/06.08.2007 г. Претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение № 1201868/17.04.2012 г. по настъпилото покрито застрахователно събитие „забава на плащането" била предявена пред застрахователя при действието на отменения Кодекс за застраховане (обн. ДВ. бр.102 от 29.12.2015 г.).

Твърдял е, че с декларация за просрочено плащане №1200027 от 04.01.2012 г. и съгласно чл.14 ал.1 т.10 от ОУ застрахованият ЦКБ АД уведомил застрахователя за допуснатото от страна на кредитополучателя просрочие по договора за кредит. С изтичането на периода на изчакване, който бил 3 месеца, на 04.04.2012 г. настъпило застрахователното събитие „забавяне на плащането“ по Договора за кредит и съгласно приложимите ОУ. Била представена и декларация от застрахования от 06.04.2012 г. в която се посочвало, че във връзка с дължимата сума по договора за кредит било налице висящо изпълнително дело №51/2012 г. по описа на ЧСИ И. Б. - ОС Бургас.

Впоследствие, от 2012 г. до 2022 г. ЦКБ АД не изискало от БАЕЗ ЕАД никаква информация във връзка с договора за кредит № 79400РО-АА-1160/31.07.2008 г. и 3 претенция за застрахователно обезщетение 1201868/17.04.2012 г., поради което с ликвидационен акт № 259 от 28.12.2015 г. претенцията за застрахователно обезщетение на ищеца била отказана и преписката по ликвидация на щетата била закрита поради изтекла давност. Поддържал е, че приложеното към исковата молба писмо изх. № 1500151 от 22.01.2015 г. на изпълнителния директор на БАЕЗ ЕАД относно претенции за изплащане на застрахователно обезщетение по рамкова застрахователна полица на портфейлен принцип №Д0М010800862/28.01.2008 г. не е годно да прекъсне давността. В писмото БАЕЗ ЕАД нямало признание, на което и да е вземане на ищеца по процесния застрахователен договор, нито бил обективиран никакъв ангажимент или поемане на задължение при определени условия или при изтичането на определен срок да бъде изплащано застрахователно обезщетение.

В допълнителната искова молба банката-ищец е поддържала фактическите си твърдения относно съществуването на заявените за присъждане вземания, а така също е оспорвала възражението на ответника за настъпила погасителна давност. По отношение на погасителната давност е сочил, че давността не е започнала да тече на 04.04.2012 г. Твърди, че на 22.01.2015 г. БАЕЗ ЕАД с изрично писмо признал пред ЦКБ АД, че дължи плащане по застрахователната претенция, като заявил, че ще извърши плащане след изчерпване на възможностите в производството по принудително изпълнение срещу длъжника – за непогасения остатък. Ищецът бил приел, че с това изявление на ответника е настъпило изменение на застрахователния договор относно изискуемостта на сумата, като според него застрахователното обезщетение щяло да се дължи едва след изчерпване на всички способи за изпълнение срещу кредитополучателя. Доколкото изискуемостта настъпила след приключване на изпълнителното производство вземането на ищеца към застрахователя не се било погасило по давност.

В допълнителния отговор ответникът е поддържал възраженията си срещу предявените искове и оспорва твърденията на ищеца.