Решение № 124 от 25.05.2022, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. гр.Велинград, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Г. Терзиева Владимирова при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско дело № 20215210100655 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК

Предявен е от ЕМ. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. Дорково, ул “*****“№45, против В. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул “*****“№55, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да се приеме за установено по отношение на ответника В. П. П., ЕГН **********, от гр. Велинград, ул.“*****“№55, че ищецът ЕМ. П. П., ЕГН **********, от с. Дорково, ул.“*****“№45 е собственик на трети жилищен етаж с идентификатор *** от съществуващата многофамилна триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, застроена в ПИ с идентификатор *** по плана на гр. Велинград, състоящ се от 103 кв.м. на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

В исковата молба ищецът П. излага, че ответникът В. П. П. е негов брат и между тях има образувано гр.д.№805/2020 г. за делба в РС-Велинград, находящо се във втора фаза, като освен делба на поземленият имот с идентификатор *** е поискана делба и на трети жилищен мансарден етаж, който е част от сграда с идентификатор ***, със ЗП от 107 кв.м. на три етажа с предназначение „Жилищна сграда-многофамилна“. В хода на делбеното дело се установило, че със Заповед №18-10027/21.10.2020 г. на Директора на АГКК гр. Пазарджик, е заличено вписването в кадастралната карта и кадастралните регистри на третия жилищен етаж от Многофамилната жилищна сграда на три етажа, който жилищен етаж е изграден изцяло с негови средства още през 1987 г., ползван е за жилище и живял там до преди 4 1 години. Твърди, че от тогава до сега мансардният етаж се отдава под наем от него.

Излага, че след като получили заповед на Директора на АГКК я обжалвал пред Административен съд гр. Пазарджик, като получил и Удостоверение за търпимост на строеж №538/11.06.2021 г., издадено от Община Велинград. Излага, че за него е наличен правен интерес от водене на настоящето дело, т.к. с действията си, ответникът цели да го лиши от собствеността му, за която 40 години плаща данъци, която е била регистрирана в кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК Пазарджик, за която били издадени скица от АГКК и данъчна оценка от МТД Велинград за завеждане на делбено дело. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът В. П. П. изразява становище, че искът е недопустим и оспорва обстоятелствата изложени в исковата молба. Излага, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №14, том 2, дело 490/1996 г., по описа на PC-Велинград, родителите на страните им дарили дворно място съставляващо парцел 3, отреден за имот с пл.№3540, от кв.100 по плана на гр.Велинград, ведно с приземния и първия жилищен етаж от изградената в имота масивна жилищна страда, ведно с пропорционалните им общи части по чл.38 от ЗС, които към настоящия момент представляват: поземлен имот е идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда *** намиращ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК.

Оспорва процесната жилищна сграда да е триетажна. Твърди, че до 1984г. е била едноетажна, съсобствена на ц.И. П.а и П.В. П., които с нотариален акт за право на строеж №131, том 1, дело 303/1984 г. от 06.06.1984г., му учредили правото да построи втори жилищен етаж над съществуваща сграда, съгласно утвърден архитектурен проект на негово име, и станал изключителен собственик на изградения през същата година втори жилищен етаж, ведно с припадащите му се общи части от сградата по чл.

38 от ЗС, изрично упоменато в учредената му суперфиция. Твърди, че от 1984 г. до настоящия момент процесната сграда е двуетажна многофамилна-жилищна сграда, в която са разположени единствено два самостоятелни обекта, единия с идентификатор ***, намиращ се на първия етаж съсобствен при равни права на ищеца и ответника, а другия с идентификатор ***, намиращ се на втория етаж изцяло негова собственост. Твърди, че описаният в исковата молба - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 2.3. с предназначение ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ всъщност представлява подпокривно пространство, съобразно одобрен архитектурен проект, което е изградено изцяло от него при реализиране правото му да надстрои сградата. Твърди, че като подпокривно пространство на сградата то е обща част и не отговаря на изискванията на норамитвните актове за самостоятелен обект, поради което съгласно чл.38, ал.2 ЗС не може да бъде предмет на сделки и на съдебна делба. Поддържа, че по отношение на него не е извършено преустройство. Излага, че 2 правото на собственост върху него било предмет на разглеждане в първа фаза на делбеното производство по гр.дело № 805/2020 г. на РС – Велинград и с влязло в сила решение от 15.3.3021 г., искът за делба на самостоятелен обект с идентификатор ***. 2.3 е отхвърлен. С оглед изложеното счита, че настоящият иск е процесуално недопустим. В случай, че се приеме за допустим твърди да е неоснователен, по изложените по-горе обстоятелства. Оспорва представеното с исковата молба удостоверение за търпимост № 538/11.06.2021 г.. Оспорва верността на изложените в него обстоятелства. Оспорва заявеното от ищеца, че процесното подпокривно пространство е изградено от него, като твърди, че той го е изградил, още когато е реализирал правото на надстрояване. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В първото открито съдебно заседание по делото (11.01.2022 г. ) процесуалният представител на ищеца изрично уточнява, че претенцията му се основава на изтекла в негова полза придобивна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По възражението за недопустимост на производството

Съгласно чл. 34 ЗС могат да се делят само вещи, които са съсобствени (общи).

За да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, и размера на идеалните им части. По тези въпроси решението, с което делбата се допуска, ще съставлява сила на пресъдено нещо, макар в диспозитива си да не съдържа изрично установителна част. Ако не бъде призната съсобствеността, искът за делба ще се отхвърли и с влязлото в сила решение ще се отрече правното твърдение на ищеца да е налице съсобственост, или правото на ищеца на дял в съсобствеността.

Възможно е в този случай да се формира сила на пресъдено нещо и по правното твърдение на някой от съделителите, който отрича допускането на делбата, защото възразява, че е индивидуален собственик на вещта - ако това твърдение той предяви за установяване в делбеното в производство чрез инцидентен установителен иск, но не и чрез възражение. Следователно, формирането на силата на пресъдено нещо ще е в зависимост от процесуалното оформяне на спора относно липсата на съсобственост (решение № 244/15.12.2014 год. по гр.д.№7696/2013 год. на ВКС,І г.о.).

Исковете за право на собственост и исковете за делба могат да бъдат с идентичен предмет- едно и също недвижимо имущество, но не е налице идентичност по отношение на търсената с тях защита. В производството по делба във фазата по нейното допускане, съдът следва да се произнесе по отношение на това, налице ли е съсобственост между страните, по отношение на кои имоти и при какви дялове (квоти) в съсобствеността, а в производството по чл. 124 ГПК, съставляват ли имотите, обект на изключително притежание на лицата, заявили вещната претенция. В случай на спор по отношение на правото на собственост, касаещ недвижим имот, предмет и на делбеното производство, изхода на спора по вещният иск е преюдициален по отношение на иска за делба на същия имот (определение № 175/27.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 161/2010 год. на ВКС,ІІ г.о. ), а не обратното. По изложените съображения 3 съдът счита, възраженията на ответника за неоснователни, доколкото е видно, че искове за това дали някой е индивидуален собственик на процесния етаж не са били предявявани в рамките на делбеното производство, поради което не е налице и формирана сила на пресъдено нещо по този въпрос.

По иска с правно основание чл. 124 ГПК

За основателността на иска ищецът следва да докаже пълно и главно правото си на собственост върху процесният недвижим имот, придобито на основание наведеното оригинерно основание, т.е. че е упражнявал в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го свои. Ответникът следва да докаже пълно и главно фактите, от които произтичат възраженията му.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №14, том 2, дело 490/1996 г., по описа на PC-Велинград, родителите на страните им дарили дворно място съставляващо парцел 3, отреден за имот с пл.№3540, от кв.100 по плана на гр.Велинград, ведно с приземния и първия жилищен етаж от изградената в имота масивна жилищна страда, ведно е пропорционалните им общи части по чл.38 от ЗС, които към настоящия момент представляват: поземлен имот е идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда *** намиращ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г.. на изпълнителния директор на АГКК. С нотариален акт за право на строеж №131, том 1, дело 303/1984 г. от 06.06.1984 г., ц.И. П.а и П.В. П. учредили правото да построи втори жилищен етаж над съществуваща сграда, съгласно утвърден архитектурен проект на ответника- В. П. П.. Изложеното се установява и от представените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива.

Свидетелката М.И.М. излага, че през 1984 г. бил изграден последния етаж на процесната сграда от ищеца и баща му, като след това започнал да се ползва от първия.

От показанията й става ясно, че ищецът живее в с. Дорково, като докато родителите на страните били болни той идвал във Велинград и се грижел за тях, а през това време отсядал на този етаж, на който от една година има наематели. Свидетелката твърди, че от родителите на страните знаела, че някой ден след смъртта им този етаж ще бъде за ищеца, вторият за ответника, а първият общ за двама им.

От показанията на свидетеля А.Д.Ш. се установява, че първоначално имало стара къща, а след това над нея едновременно били пристроени два етажа, което станало през 1990/1991 г., като от изграждането на последния трети етаж ищецът заживял в него заедно със семейството си, а около 2000 г. се преместили в с. Дорково.

Излага, че след като се преместил и докато родители на страните били живи ищецът се грижел за тях, като при идванията си отсядал на процесния етаж. От показанията му се установява, че между страните откакто родителите им починали започнали спорове за този етаж, като баща им починал 2017 г, а майка им ноември 2018 г.. Знае, че на процесния етаж има квартиранти от известно време, тъй като ги установил на място, когато било преброяването, в което участвал като преброител, като тогава преброил и ответника, тъй като той бил там.

От разпита на свидетеля П.И.К. се установява, че процесния етаж е построен около 1990 г., като ищецът заживял там със семейството и го напуснали, като се преместил в с. Дорково някъде около 1996/97 г., от когато синът на ответника започнал да го обитава, а това продължило до 2018 г., когато си закупил собствена къща.

4

Свидетелят излага, че 2018 г. ищецът се обадил на ответника за да поиска съгласието му етажът да бъде даден под наем, на което последният се съгласил, като знае, че наем не се заплаща, а наемателите имат задължение да поддържат къщата. Свидетелят твърди, че между страните по делото не е имало разправии за третия етаж до започване делата помежду им.