Решение № 2253 от 03.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2253 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Полина Люб. Амбарева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100505025 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 25.01.2025г., постановено по гр.д. № 10019/2024г. на СРС, ГО, 25 състав, e обявен по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД срещу В. Г. К. и Н. Г. К. за недействителен по отношение на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том III, рег. № 7927, дело № 339 от 28.10.2019г. на нотариус с № 343 при НК, с район на действие PC - София, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 70672 от 28.10.2019г., акт № 139, том CLXXIII, с който В. Г. К. е дарил на брат си Н. Г. К. собствената си 1/12 идеална част от следния свой съсобствен с дарения и с трети лица недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-12 от 17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: с. Иваняне, район Банкя, местност „Биволярник“, с площ от 3 999 кв.метра с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба 1 от ответника Н. Г. К., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че ищецът е образувал срещу ответника В. К. друго дело по същия изпълнителен лист, което счита за недопустимо. Освен това кредиторът не бил представил погасителен план към договора за кредит, както и твърдяния договор за цесия.

Оспорва правилността на формираните от СРС изводи, че В. К. не притежава друг имот, от който взискателят може да се удовлетвори, напротив, твърди, че такива имоти съществуват. Излага още, че е погасил и други задължения на своя брат към други кредитори. Сочи, че е направил предложение на ищцовото дружество за сключване на споразумение, по силата на което да погаси задълженията по процесния изпълнителен лист. Поддържа, че към момента на сключване на договора за дарение не е знаел за задълженията на В.

К. към “ОББ” АД, както и че сделката е извършена с цел уреждане на други отношения между дарения и дарителя. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Конституираният на основание чл. 265, ал. 2, вр. чл. 216, ал. 2 от ГПК като въззивник в производството необжалвал необходим задължителен другар - В. Г. К., не изразява становище.

Насрещната страна “ЕОС МАТРИКС” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

2

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

С доклада по делото първоинстанционният съд на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, установими и от приетите писмени доказателства, а именно: между „ОББ“ АД и В. Г. К. е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.06.2014г., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г. и Анекс № 1 от 05.05.2023г.; на 20.01.2023г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17563/2022г. по описа на СРС, ГО, 170-ти състав за дължими суми по договора за потребителски кредит, както следва – 2 338, 21 лева, представляваща главница за период от 20.04.2020г. до 20.03.2022г. по цедиран договор за потребителски кредит от 23.06.2014г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата 935, 87 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.04.2020г. до 20.03.2022г., както и държавна такса в размер на 65, 48 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева; на 28.10.2019г. ответниците сключили договор за дарение, по силата на който В.

Г. К. е дарил на Н. Г. К. собствената си 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-12 от 17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Иваняне, район Банкя, местността „Биволярник“, с площ по скица от 3 999 кв.м., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том III, рег. № 7927, дело № 339 от 28.10.2019г., по описа на нотариус с № 343 при НК, с район на действие PC София, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. № 70672 от 28.10.2019г., акт № 139, том CLXXIII; ответниците В. К. и Н. К. са братя.

Ответникът Н. К. е оспорил предявения иск с правоизключващи възражения, че длъжникът В. К. притежава и друго имущество, от което дружеството-кредитор може да се удовлетвори; че ответникът Н. К. не е знаел за задълженията на своя брат към ищеца; че атакуваният договор за дарение не е сключен с цел увреждане на кредитора, а за уреждане на други 3 отношения между страните по нея; че стойността на дарената идеална част от имота е незначителна, поради което предявеният иск за отмяна на сделката се явява непропорционална мярка. Тези възражения се поддържат и във въззивното производство, по които съдът следва да се произнесе.

Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е едно от средствата за защита на кредитора срещу увреждащи го действия на длъжника, същността на което е потестативното материално право да бъдат обявени по съдебен ред за недействителни спрямо кредитора на отделни правни действия на длъжника, с което техните правни последици да станат непротивопоставими на кредитора, т. е. да не се зачитат. Материалноправно легитимиран да упражни това право е всеки кредитор на длъжника, включително и този, който е носител на непарично вземане – така ППВС № 1/29.03.1965 г. Фактическият състав на това право включва следните кумулативни елементи: 1/. наличието на действително вземане, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо – качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД не е обусловено от признато с влязло в сила решение вземане на ищеца;

2/. обективен елемент – атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора, което е налице, когато то води до изключване, намаляване или затрудняване на възможността на кредитора да получи дължимата престация по облигационното отношение /в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др./, вкл. и чрез принудително изпълнение, и 3/. субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение, което е различно според различните хипотези, а именно: 3.1/ ако действието е извършено след възникване на вземането – знание за увреждането у длъжника, а ако действието е възмездно и у лицето, с което е договарял, което субективно отношение и за двамата се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника /чл. 135, ал. 2 ЗЗД/, и 3.2/ ако действието е извършено преди възникване на вземането – намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което той е договарял, в който случай презумпцията по чл. 135, ал. 2 не се прилага. Както е посочено в мотивите по т. 1 от ТР № 2 от 09.07.2019г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017г. на ВКС, ОСГТК, искът по чл.

135 от ЗЗД /т.нар. „Павлов иск“/ е облигационен и представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява 4 удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него /Тълкувателно решение № 5/29.12.2014г. по тълк. д .№ 5/2013г., ОСГТК на ВКС/.

В случая по делото е установена активната материалноправна легитимация на ищеца като кредитор на ответника В. К., въз основа на сключения договор за цесия, по силата на който първоначалният кредитор “ОББ” АД е прехвърлил на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД всички вземания срещу ответника, произтичащи от сключения на 23.06.2014г. договор за потребителски кредит без обезпечение. Задължението на кредитополучателя по договор за кредит е едно, но изпълнението му се осъществява по волята на страните на части съобразно погасителен план. Процесното вземане е възникнало на датата на сключване на договора за потребителски кредит /23.06.2014г./ и към 28.10.2019г. /датата на сключване на оспореното дарение/ е съществувало, макар да не е било изискуемо изцяло. По делото не се твърди, нито се установява кредиторовият интерес да е бил удовлетворен чрез предвидените в закона погасителни способи. Следва да се посочи, че всички материалноправни възражения относно действителността на сделката, с която ищецът се легитимира като кредитор, респ. относно възникването и съществуването на паричното или непаричното вземане на кредитора-ищец, 5 не могат да се разглеждат в производството по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, освен в случаите, в които правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, е предмет на самостоятелен иск за вземането, обективно съединен с Павловия иск – в този смисъл са разясненията, дадените в мотивите по т. 2 от от ТР № 2 от 09.07.2019г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017г. на ВКС, ОСГТК. В случая в предмета на делото не е включен самостоятелен иск за несъществуването на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор. Ето защо наведените от ответниците възражения относни действителността на договора за потребителски кредит не следва да се разглеждат като неотносими към предмета на спора.

Увреждането на ищеца в качеството му на кредитор като елемент от фактическия състав на иска е налице, тъй като с атакуваното дарение длъжникът В. К. е намалил имуществото си - с извършеното отчуждаване на имот от патримониума на длъжника имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, поради което разпоредителното действие уврежда кредитора, без значение дали вземането му е обезпечено с друго имущество.