Решение № 260184 от 20.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№…260184… 20.05.2021г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година:

Председател:

Албена Палова

Членове: Венцислав Маратилов

Д. Бозаджиев в присъствието на секретаря Катя Кентова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №231 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение №

260247/09.12.2020г., постановено по гр.д. № 230/2020г. по описа на РС- Пещера е признато за установено по отношение на Д.Л.А., с ЕГН ********** ***, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. “Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Н.С.. и М.Д., чрез юрисконсулт С. има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер от сумата от 919лв.- главница; обезщетение за забава в размер на 556,38лв., за периода от 19.01.2018г. до 30.10.2019г. (така както е предявено в исковата молба), както и разноски по ч.гр.дело №1440/2019г. по описа на РС - Пещера в размер на 153,37лв., определени с оглед основателността на иска.

Отхвърлен е иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Д.Л.А. за признаване за установено по отношение на Д.Л.А., че Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има валидно и изискуемо вземане срещу него, представляващо лихва в размер на 147,10лв., за периода от 19.01.2018г. до 22.10.2018г. и сума в размер от 1045,62лв.- неустойка, за периода от 18.02.2018г. до 22.10.2018г.

Осъден е Д.Л.А. да заплати на

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, разноски по делото в размер на 600лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Д. Б.Б., чрез юриск. Б. Р., в частта му с която съдът е отхвърлил, като неоснователни предявените от първия установителни искове срещу Д.Л.А., като неоснователни и недоказани.

Счита се, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно.

В тази насока се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията като е приел, че липсва ясна разписана методика за формиране на ГПР по кредита. В тази насока е визирано, че в процесният договор за кредит е посочен годишният лихвен процент и ГПР, като са посочени и съответните допускания при изчисляване на последния, което съответства на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, чл.19 от ЗПК.

Сочи се, че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора, за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването и погасяването на кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Цитирана е разпоредбата на чл.19 от ЗПК, съгласно която се определя размер на годишния процент на разходите, който не може да бъде по- висок от пет пъти размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Твърди се, че в настоящият случай, законната лихва за посочения период от договора е в размер на 10% ГПР и недвусмислено е посочен в договора за паричен заем, като е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40,07%.

Ето защо се приема, че предвид на това обстоятелство, ГПР е в законноустановените норми и не следва да се редуцира, нито следва да се счита за нищожна, тъй като не противоречи на разпоредбата на чл.19, ал. 5 от ЗПК.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

Моли се да се произнесе въззивният съд по съществото на спора, като се уважат предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД установителни искове срещу Д.Л.А..

Моли се за присъждане на направените в хода на въззивното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

В срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса - Д.Л.А., чрез особения му представител - адв. В.Т.А..

В съдебно заседание, жалбоподателят- „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му представител-юриск.Георгиев е постъпило писмено становище, в която на се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно.

Моли се за присъждане на разноски, като се прави възражение за прекомерност при условие, че те са определени над минималния адвокатски хонорар.

Ответникът по жалбата- Д.Л.А. не се явява. Не се явява и особения му представител адв.В.Т.. От страна на последната е постъпило писмено становище, в което се излагат доводи в насока неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли се за постановяване на решение, с което да се потвърди в обжалваната част първоинстанционото решение, като правилно и обосновано.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Пред първоинстанционният съд от страна на ищецът „Агенция за събиране на вземания „ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Д-р П.Д.“ № 25,офис сграда- Л.,ет.2,офис 4,представлявано от Д. Б., чрез пълномощника юрисконсулт С. е предявен против ответника Д.Л.А. *** иск с правно основание по чл.415 от ГПК във вр.422 от ГПК.

Твърди се в същата, че на 20.11.2017г. между „Сити кеш“ ООД гр.С., в качеството му на заемодател и ответника А., в качеството му на заемател е бил сключен Договор за заем с №154274 в съответствие с разпоредбите на

Закона за потребителския кредит и Стандартен Европейски формуляр, с който Заемателят се запознал подробно. По силата на този договор, дружеството се задължило и предоставило на ответника в заем сумата от 1000лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.

Сочи се, че редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредита се уреждали в договора и Общите условия към него, с които заемателят се запознал подробно и с които се съгласил изрично и безусловно. Съгласно клаузите страните били постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, поради което заемната сума по договора е предоставена на Заемателя от Заемодателя в деня на подписване на същия или било налице реално предаване на заемната сума на датата на сключване на договора за заем в „брой“.

Визира се, че с предоставяне на заемната сума по договора било налице изпълнение на задължението от страна на заемодателя да предостави заема, което пораждало задължение за заемателя да заплати погасителните вноски, указани по размер и брой в договора, включващи главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него.

Твърди се, че договорената лихва по кредита е уговорена от страните и е в размер на 211,32лв. Така страните се уговорили, заемателят да върне сумата от 1211,32лв., която е платима на 11 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110,12лв., като първата погасителна вноска е с падеж на 20.12.2017г., последната погасителна вноска е с падеж на 22.10.2018г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по договора бил до 22.10.2018г.

Сочи се, че съгласно клаузите на договора страните се споразумели, че същият следва да бъде обезпечен поне с две от посочените в договора обезпечения: издаване на запис на заповед от страна на заемателя; поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурен доход общо в размер на най- малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемателя и не са заематели по сключени непогасени договори за заем, сключени със Заемодател и нямат кредити към банки или финансови институции; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включително главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция или да бъде начислена неустойка в размер на 1277,98лв., която да се разсрочи на 11 равни вноски, всяка в размер на 1116.18 лева , платима на съответната падежна дата на погасителната вноска по договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така погасителната вноска, дължима от заемателя, била в размер от 226,30лв. Съгласно ОУ в случай на забавено плащане на погасителна вноска, заемателят дължал законна лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е изплатил заема към дружеството. Сумата, която е погасил била в размер на 377лв., с която били погасени: главница в размер на 80,42лв.; договорена лихва в размер на 64,22лв.; неустойка за неизпълнение в размер на 232,36лв. Поради неизпълнение на задължението си по договора същият дължал обезщетение за забава в размер на 556,38лв.

Визира се, че на 25.03.2019г. било подписано

Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от

25.03.2019г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на който вземането на „Сити кеш“ ООД, произтичащо от Договор за паричен заем №154274 от 20.11.2017г. е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество по настоящото дело, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности ,включително и всички лихви.

Твърди се, че по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД било изпратено уведомление до ответника за извършената цесия, което е върнато в цялост. Поради неизпълнение на задължението по договора от страна на длъжника депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС- Пещера, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1440/2019г. по описа на РС- Пещера, приключило с издаване на заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което мотивирало правния интерес на ищеца да установи вземането си.

Искането е да се постанови решение, с което се признае за установено, че ответникът Д.Л.А., дължи на ищеца: сумата от 919,58лв.- главница по договор за паричен заем; договорена лихва в размер на 147,10лв., за периода от 19.01.2018г. до 22.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 1045,62лв., представляваща неустойка за неизпълнение за периода от 18.02.2018г. до 22.10.2018г.; сумата от 556,38лв.-представляваща обезщетение за забава,за периода от 19.01.2018 година до 30.10.2019г.

Претендират се разноски в заповедното производство, както и тези пред първоинстанционния съд.

В указания от съда срок от страна на ответникът не е депозиран писмен отговор и не са ангажирани доказателства. Постъпил е писмен отговор от определения му особен представител адв.Т., в който последната е оспорила предявения иск, като неоснователен. Искането е да се отхвърли същия.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от Договор за заем №154274 към искане №218894 от 20.11.2017г.; Погасителен план; Молба за сключване на договор; Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на кредит; Договор за продажба и прехвърляне на вземане от 25.03.2019г., ведно с Приложение №1; уведомления се установява, че на 20.11.2017г. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и Д.Л.А.

***, в качеството му на заемател е сключен писмен договор, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя заем в размер на 1000лв. със срок на издължаване чрез 11 бр.месечни вноски, всяка в размер от 110,12лв. при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.07%; годишен процент на разходите от 48.39%, като общата дължима сума по заема е в размер на 1211,32лв.