Решение № 12994 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12994 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело № 20231110112785 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ срещу Г. Г. М., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството 2344,05 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2022 г. до окончателното плащане;

974,91 лева – договорна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 18.05.2022 г., и 269,09 лева – законна лихва за забава за период от 21.12.2020 г. до 06.06.20222 г. – вземания по Договор за кредит № PLUS – 17089193/18.06.2019 г., сключен между ответника и „БНП Париба пърсънъл файненс“ СА, клон България, като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 19.08.2019 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 30416/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, а при условия на евентуалност – осъдителни искове за същата сума.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „БНП Париба пърсънъл файненс“ СА, клон България, бил сключен Договор за кредит № PLUS – 17089193/18.06.2019 г., по силата на който на ответника били предоставени 3000 лева, като върху главницата били начислени 806,40 лева застрахователна премия. Върху предоставената сума се дължала и възнаградителна лихва, като ответникът следвало да върне общо 6593,28 лева, или договорна лихва от 2786,88 лева, а срокът на кредита бил 48 месеца, като следвало да се изплаща на равни месечни анюитетни вноски по 137,36 лева.

Тъй като длъжникът не платил в срок повече от две вноски, с писмо, получено от ответника на 18.05.2022 г., вземането било обявено за предсрочно 1 изискуемо. То било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 19.08.2019 г., като ответникът бил уведомен на 18.05.2022 г. с получено от него писмо, а ако съдът приеме, че е нередовно връчено – с получаване на препис от исковата молба. Поради това и доколкото длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, се иска уважаване на иска.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Г. Г. М., с който предявеният иск се оспорва по основание. Твърди се, че предсрочна изискуемост на кредита не е редовно съобщена на длъжника и вземанията са с ненастъпил падеж. Твърди се, че в договора за кредит е предвидено заплащане на такса „ангажимент“, която не следвало да се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПКр. Оспорва се наличието на валидно сключен застрахователен договор и се твърди, че ако такъв е действал, невключването на разходите за застраховка в лихвения процент е неправомерно, като при включване на същите лихвата се повишава над законово допустимия максимум по чл. 19 ЗПКр. Освен това неправилното посочване на годишен процент на разходите водело до нищожност на целия договор за кредит поради противоречие с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, или до заобикаляне на същото правило. Оспорва се законосъобразността на изчисляване на лихва за забава върху застрахователни вноски. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност, която се твърди, че е 3-годишна.

В съдебно заседание от 2 5.03.2024г. ищецът не изпраща процесуален представител. Представил е молба с искане за уважаване на исковете.

Претендират се разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът поддържа чрез представител отговора и моли съдът да отхвърли предявените искове поради недействителност на договора за потребителски кредит, като моли съдът да вземе предвид извършените плащания. Счита, че не следва да бъде установена дължимост на чистата стойност на кредита, тъй като не е предявен такъв иск, а в случай, че това бъде направено – чисто получената сума да бъде погасена от вече направените плащания, в общ размер 2888,32 лева Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между ответника и „БНП Париба пърсънъл файненс С. А. “ – клон България, е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS – 17089193/18.06.2019 г., по силата на който кредитодателят е предал на ответника сумата от 3 000 лева, срещу задължението на заемателя да върне заетата сума ведно с възнаградителна лихва.

На 07.06.2022г. ищецът е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземанията по делото, въз основа на което е образувано ч. гр. д.

№ 30416/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 18631/01.07.2022 2 г.. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срок, поради което на ищеца – заявител са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящия иск.

От представения на лист 7 – 13 от делото Договор за потребителски кредит номер PLUS-17089193/18.06.2019 г., сключен между ответника и „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. чрез клона в България, по силата на който на ответника е отпуснат потребителски кредит в размер на 3000 лева, начислена застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 806,40 лева, както и такса ангажимент на стойност 105 лева, като е определена като „главница“ по кредита сумата от 3000 лева. Ответникът е следвало да я върне на 48 месечни погасителни вноски, всяка от които на стойност 137,36 лева. Общият размер на плащанията възлиза на 6 593,28 лева, в договорът е посочен като годишен процент на разходите (ГПР) – 47,09 %, а лихвеният процент е 36,86 % годишно. В съдържанието на договора е инкорпориран погасителният план, като месечните погасителни вноски се дължат от 20.07.2019 г. до 20.06.2023 г. В чл. 2 от договора е предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле "Общ размер на кредита“. С подписването на договора кредитополучателят дава своето съгласие от сумата, посочена в „Общ размер на кредита“, кредиторът да удържи сума в размер на 1513,84 лева във връзка със задължение на кредитополучателя по предходен договор за кредит № PLUS – 16780433.

Посочената сума служи за погасяване на задълженията. Предвидено е също така, че застрахователната премия в размер на 806,40 лева е разделена на равен брой вноски, съответстващи на месечните вноски по кредита и става част от тях. Ответникът заплаща и такса ангажимент за това, че кредитодателят ще иска фиксиран лихвения процент за срока на договора, като таксата се заплаща от ответника при усвояване на кредита чрез удържането на таксата от общия размер на кредита.

В чл. 5 от договора страните са се уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни погасително вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземане, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

В чл. 16 от договора е предвидено право на кредитора да прехвърля вземанията си на други лица.

По делото са представени и сертификат № PLUS-17089193 за застраховка "Защита на плащанията" от 18.06.2019 г. и Общи условия към него.

Съгласно представен на лист 26 от делото Рамков договор за 3 прехвърляне на вземания № D-19-00276-L/19.08.2019 г. между дружествотоищец – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (като купувач) и „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. чрез клона в България (като продавач), последното се е задължило да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници. Съгласно представено на лист 38 – 40 от делото извлечение от Приложение № 1/10.11.2021г. към Рамков договор № D-19-00276-L/19.08.2019 г. сключеният между първоначалния кредитор и ответника договор за потребителски кредит, индивидуализиран с номер на договора, ЕГН на длъжника, трите му имена, датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на отпуснатата главница без включена застрахователна премия е прехвърлен на ищец. Посочени са и остатък от главницата към 10.11.2021 г. – 2344,05 лева, остатък от договорна лихва към същата дата – 1024,91 лева, остатък от лихва за просрочие – 112,44 лева, и общ размер на дълга – 3 481,40 лева Ответникът не е оспорил представеното извлечение.

Съгласно представено на лист 41 от делото пълномощно първоначалният кредитор „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. е упълномощил ищеца да съобщава за извършените цесии на длъжниците по тях. С представено на лист 42 от делото уведомително писмо от 10.11.2021 г. ищецът е уведомил ответника относно сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. и Приложение № 1/10.11.2021 г.

Изпратено е и второ писмо. Съгласно представените известия за доставяне, писмата са върнати като непотърсени на 08.06.2022 г. Същите следва да се смятат връчени на ответника с преписа от исковата молба.

Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в откритото заседание на 25.03.2024 г. (на лист 122 от делото), а в писмен вид – на лист 107 – 118 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, кредитът е усвоен на 19.06.2019 г., като по сметка на ответника е наредена от „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. сумата от 1381,16 лева, формирана както следва: 3000 лева – размер на кредита, от който е извадена сумата 105 лева – такса ангажимент, както и сумата от 1513,84 лева – прихващане на задължение по друг кредит на ответника. Извършените от ответника плащания по кредита са в размер на 2 888,32 лева, като периодът на плащанията е 25.07.2019 г. - 08.10.2021 г., и тези плащания ищецът е отнесъл за плащане на сумите от 689,55 лева (главница); 436,80 лева (застрахователна премия); 1761,97 лева (договорна лихва). Анулирани са сумите по договора за застраховката за периода от 20.11.2021 г. до 20.06.2022 г., в размер на 336 лева.

Според счетоводството на ищеца непогасени остават 2 310,45 лева – главница;

33,60 лева – застраховка по кредита; 1 024,91 лева – договорна лихва, или обща сума в размер на 3 368,96 лева

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна 4 квалификация чл. 79, ал. 1, пред. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр, а ответникът възразява за недействителност по чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр; чл. 19, ал.

4 ЗПКр и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Доколкото и последният падеж по договора за кредит е минал през 2023 г. е безпредметно да се обсъжда дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем

Доколкото за да породи договора за прехвърляне на вземания (цесия) правно действие спрямо кредитополучателя (ответника), по силата на императивните норми на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, следва да бъде извършено допълнително действие, а именно – съобщаване на цесията на длъжника, съдът намира, че следва да бъде обсъден и този въпрос. Ответникът следва да се счита за уведомен за настъпилата промяна в кредитора на вземанията по процесния договор за потребителски кредит с получаване на уведомлението, заедно с препис от исковата молба, представляващо новонастъпил факт, чието правно значение следва да бъде съобразено в хода на настоящия процес – аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, поради което получаването на същото като приложение към исковата молба в рамките на съдебното производство по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за надлежно връчване – така приема и ВКС в Решение № 123/24.06.2009 г. по търговско дело № 12/2009 г. II ТО; Решение № 78/09.07.2014 г. по търговско дело № 2352/2013 г., II ТО; Решение № 156/30.11.2015 г. по търговско дело № 2639/2014 г., II ТО, и Решение № 3/16.04.2014 г. по търговско дело № 1711/2013 г., I ТО). Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника на 20.04.2022 г. – стр. 61, от която дата същият се счита за уведомен за договора за цесия, доколкото по делото има и пълномощно от първоначалния кредитор за това.