Решение № 156 от 23.10.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Разград, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20233300500263 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.310 ал.1 т.1 ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от К. И. Д. против решение №108/19.07.2023г. по гр.д.

№321/2023г. на РС-Кубрат, с което съдът е отхвърлил предявените от него искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 във вр. с чл.225 КТ, срещу „Северно Централно държавно предприятие“ ДПГаброво, ТП Държавно ловно стопанство „Воден- Ири Хисар“ с.Острово, обл.Разград: 1.Да бъде признато уволнението със Заповед №РД-05- 52/24.03.2023г. за незаконно и да бъде отменено; 2.Да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода 27.03.2023г. до 23.06.2023г. включително в размер на 3062,18лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване на исковата молба. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е спазено изискването на чл.193 ал.1 КТ, а именно работникът не е изслушан, нито са му искани писмени обяснения след като на 24.03.2023г. било установено, че нарушението е станало на 10.03.2023г. Макар съдът да е приел, че ищецът е бил подведен от прекия си ръководител относно датата на твърдяното от него нарушение, то уточняването му в съдебното производство, не го санира. При налагане на наказанието работодателят не е взел предвид критериите по чл.189 ал.1 КТ. Наложеното наказание не съответства на нарушението - не е установено да са настъпили нежелани последици за трудовия процес, не са констатирани други нарушения от страна на работника, неспазване на етичните правила и трудови 1 задължения, които не предполагат най-тежкото дисциплинарно нарушение, кредитирани са показания на свидетели, които работят в същото предприятие и са подчинени на работодателя. Както това, че нарушението не е доказано безспорно, като съдът е направил извод без каквито и да е доказателства, че стреч фолиото се намира у работника. Съдът незаконосъобразно присъдил на ответника на основание чл.78 ал.3 във вр. с ал.8 ГПК направените разноски 200лв. юрисконсултско възнаграждение, като ответникът не е правил такова искане нито с подаване на отговора, както и в съдебно заседание. Моли за неговата отмяна, претендира за разноски, като иска присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на основание чл.38 т.2 ЗА вр. с чл.36 ал.2 ЗА съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в общ размер на 1386лв. по двата иска.

Ответната страна в предоставения срок е депозирала отговор. Счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно и моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата, излага сходни съображения с тези посочени и във въззивната жалба. А именно, че на работника не са искани писмени обяснения за нарушение станало на 10.03., а за такова - на 09.03.

Работодателят не е имал предвид критериите на чл. 189 КТ, т. е. наказанието не съответства на нарушението, тъй като не е установено да са настъпили нежелани последици за трудовия процес, не са констатирани други нарушения на работника, каквито са свидетелските показания на свидетеля Станев, не е установено работника да е имал лошо поведение. Че съдът е дал вяра на свидетелски показания, които само предполагат, че стреч фолиото е присвоено от уволнения работник. Така също съдът незаконосъобразно присъдил на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл.8 от ГПК направените в производството разноски от 200 лв., тъй като не е имало такова искане, нито с подаване на отговора, нито изрично ответната страна поискала такива. Претендира разноски на основание чл. 38, т. 2 от ЗА във вр. с чл. 36, ал.2 ЗА.

В с.з. процесуалният представител на въззиваемия моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявени по реда на чл.344 ал.1 т.1 и т. 3 КТ, вр. с чл.225 КТ, обективно съединени искове. Като при разглеждане на делото и при постановяване на решението първоинстанционният съд е изпълнил 2 задълженията си по чл.131 и сл. ГПК, не е нарушил процесуалните права, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената защита е разпределена доказателствената тежест и в рамките на дължимото по смисъла на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва различна от установената фактическа обстановка. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въз основа на самостоятелно дължимия доказателствен анализ, намира следното:

Безспорно е наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество видно от Трудов договор № РД-06-06/03.02.2021 г. и Допълнително споразумение № РД - 0636/01.03.2021 г. - изпълнявал длъжността „*****” в СЦДП ДП-ТП „ДЛС Воден - Ири Хисар“, с място на работа в местност „Воден“, в землището на село Острово, общ. Завет.

Със Заповед № РД - 05-52/24.03.2023 г. на директора на ДП-ТП „ДЛС Воден - Ири Хисар“ с. Острово, връчена на ищеца на 27.03.2023 г., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В същата се сочи: „За установено нарушение на трудовата дисциплина, представляващи тежки нарушения на трудовата дисциплина, установено на 17.03.2023г. с рапорт вх. № ВК16050, изразяващо се в тежко нарушение на трудовата дисциплина, а именно увреждане на имуществото на работодателя, чрез извършване на присвояване от страна на работника, на стреч - фолио на дата 10.03.2023г., след приключване на възложена работа по подреждане и опаковане на тухли, и прибиране за себе си на стреч-фолиото, останало след приключване на работата, с цел присвояване и за лична облага, което е неспазване на съществуващия ред за не разпиляване на материали и други средства.

Гореописаното представлява нарушаване на съществуващи етични правила за поведение и неспазване на основни принципи на Етичният кодекс за поведение на служителите в СЦДП СП, гр. Габрово, злоупотреба с доверието, което се явява неизпълнение на трудово задължение, предвидено в чл.126, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда, а именно задължението на работника или служителя да пази грижливо имуществото което му е поверено и с което е в досег, да бъде лоялен към работодателя - като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието, спазвайки Етичният кодекс за поведение на служителите в СЦДП СП, гр. Габрово, и длъжностната му характеристика, определени при възникването на трудовото правоотношение, с което е причинил значими вредни последици за стопанството, извършени са с груба небрежност, и умишлено и тези нарушения оказват разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения и на други работници и служителите на стопанството. С оспорваната заповед се твърди, че извършването на нарушението от ищеца е установено от работодателя на 17.03.2023 г., квалифицирано е като нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал.1, т. 7 от Кодекса на труда, във връзка със задълженията на служителя по чл.126, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда, обосновано от представените обяснения по повод на извършената дисциплинарна постъпка. Със заповед № РД - 06 - 10/ 24.03.2023 г. връчена на ищеца на 27.03.2023 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл.187, ал.1, т.8 и т.9 от Кодекса на труда, считано от 27.03.2023г. прекратил трудовия договор с 3 ищеца, възпроизвеждайки мотивите на цитираната заповед.

Дисциплинарното производство е инициирано до директора на стопанството с рапорт вх. № 16050/17.03.2023 г., от ръководител отдел горско стопанство, с който уведомява директора, че на 09.03.2023 г. наредил на работниците да отделят здравите тухли от обща камара, да ги наредят върху палет, след което да опаковат палета със стреч - фолио, което да вземат от домакина на стопанството. След като са свършили възложената им работа, К. Д., прибрал стреч - фолиото, един цял топ, и го занесъл у тях, вместо да го върне на домакина. Видно от връчената на ищеца на 20.03.2023 г. покана, директора на стопанството го поканил в 3дневен срок от получаване на уведомлението, да представи писмените си обяснения по повод твърдяната извършена дисциплинарна постъпка, както и да посочи доказателства, като е посочено, че нарушението е установено на 17.03.2023г., деянието е на дата 09.03.2023г. На 20.03.2023 г. на директора са представени обяснения от работника, в които посочил, че на 09.03.2023 г. е получил от домакина 1 бр. фолио и 2 палета; след свършване на работата, потърсил домакина, но него го нямало, оставил фолиото до вратата на ГСМ - по негова заръка. Директорът поискал обяснения и от Б. М. - домакин, който представил писмени обяснения, в които сочи, че на 10.03.2023 г., ден петък, сутринта е предал на работника К. И. 1 бр. фолио и два палета; поръчал му след завършване на работата да върне остатъка от фолиото в ГСМ, като дори и да го нямало, да го остави пред вратата. При проверка на видео камерите за наблюдение заедно с А. А.-началник участък, С. С.организатор производство и К. С.- ТРО, установили, че К. И. не е върнал фолиото.

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите А. и С. - двамата работещи в същото предприятие, първият непосредствен ръководител на ищеца, се установява, че на 10.03.2023 г. - петък, сутринта, на работника е било предадено 1 бр. опаковъчно фолио, остатъка от което той в края на работния ден не е върнал на домакина.

Според ищеца бил оставил фолиото пред вратата на ГСМ на склада, но домакинът казал, че фолиото не било върнато. На същото място имало камери. Двамата свидетели, заедно с други служители са участвали в преглед на записите от съответния ден както и от следващите, за да проверят дали отговаря на истината твърдението му. Имало запис, че е взел фолиото сутринта от домакина и до края на работния ден не било върнато, тъй като нямало запис той да е оставил фолиото там, където твърдял. Фолиото не струвало много около 10-20 лв., но въпросът бил принципен. Свидетелите сочат, че в предприятието не се толерират злоупотреби или кражби на имущество, както и че за всяко установено такова нарушение, извършителите биват уволнявани.

От заключението на приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че размера на месечното обезщетение, в съответствие с правилото на чл. 228 КТ - на база последното получено от ищеца като работник в ответното предприятие брутно трудово възнаграждение е 987.80 лева, поради което: за пет дни от 27 до 31.03.2023 г. биха му се дължали 224.50 лв.; за м. 04.2023 г. - 987.80 лв; за м. 05.2023 г. - 987.80 лв.; за м. 06.2023 г. - 987.80 лева, а до 25.06.2023 г., вкл. за три работни дни-141,12лв. или общо за периода 27.03.2023г. до 05.07.2023г. вкл. - 3329,02лв.

4

В с.з. вещото лице е извършило допълнително изчисление, че обезщетение от 27.03.2023г. до 23.06.2023г. ще бъде 2963,40лв. Като обяснява, че на ден се получава 49,09лв. е било, като всеки месец е пропорционално, спрямо работните дни юни-17 работни дни, т.е. за м.06 760,30лв.