Решение № 262700 от 22.04.2021, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ……….,

22.04.2021 година, град София,

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през 2021 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

Милен Евтимов

При секретаря Мариана

Ружина, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова, гражданско дело № 6901 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 73446 от 16.04.2020 г., постановено по гражданско дело № 67692 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 83 състав, била издадена заповед за защита срещу М.Г.Р., като същата била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.Ц.Х. и М.А.Х., била предупредена за последиците от неизпълнение на настоящата заповед по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, като й била наложена глоба в размер на 400 лева, платима в полза на държавата. Със същото решение ответницата Р. била осъдена да заплати по сметка на СРС държавни такси по делото в размер на общо 25 лева, а на молителите А.Ц.Х. и М.А.Х. деловодни разноски в размер на 600 лева.

Недоволна от така постановеното решение останала М.Г.Р., ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която обжалва същото с оплаквания за неправилност, поради противоречие на решението с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт изцяло, като остави без уважение молбата на двамата молители за издаване на заповед за защитата им. Претендира сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в това число заплатено адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното дирене, въззивницата поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й. Претендира разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН насрещната страна по въззивната жалба А.Ц. Х., действащ лично и като законен представител на малолетния М.А. Х., молители в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, депозират писмен отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна. Претендират сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо 1200 лева.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържат заявеното в отговора становище, с уточнението, че искането им жалбата на М.Р. да бъде оставена без уважение. Молят съда да постанови решение, с което да остави същата без уважение, като бъде потвърди обжалвания съдебен акт. Претендират деловодни разноски.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба, подадена от А.Ц.Х., действащ лично за себе си и като представител на малолетното дете М.А.Х. с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие в тяхна полза по ЗЗДН срещу М.Г.Р.. Молителят твърдял, че ответницата е майка на малолетното дете М., с която живели на съпружески начала в продължение на десетина години, като от месец април 2019 г. тя променила поведението си, като на моменти се държала агресивно към него и сина им. Твърдял, че тя системно от тогава манипулирала детето и му оказвала психически натиск, като го обиждала и отправяла обиди и заплахи и към него и близките му. След неуспешни опити да възстановят отношенията си, родителите се споразумели да се всеки от тях да се грижи за детето М. за по два дни, но впоследствие ответницата не спазвала тази им уговорка. Твърди, че на 17.11.2019 г., по време на вечеря, забелязал, че синът му е разстроен, а когато настойчиво го поканил да обясни, детето се разстроило, започнало да хлипа, заявило, че не е виновно, че месечната сметка за телефона му е 150 лева. А.Х. се свързал с мобилния оператор и бил информиран, че сметката е реална, като сумата е достигната след закупуване на лотарийни билети. След като говорил с детето, разбрал, че майката има достъп до телефона на сина им. Непосредствено след това, М. се свързал с майка си, като поставил телефона си на високоговорител, така че баща му, който бил в стаята да чува разговора му с нея. Първоначално тя отрекла да е правила покупки чрез телефона му, но на директно поставения въпрос дали е купувала лотарийни билети от телефона му, признала, че действително е купила такива. Тогава, видимо разстроен малолетният попитал ответницата защо не му е казала за това, но тогава тя започнала да му крещи, нарекла го „тъп“ и „нещастник“, карала му се и го обиждала. Детето треперело и плачело, но след като разговорът приключил му казало, че не иска да се кара с майка си. След това дълго било разстроено и трудно заспало. Впоследствие молителят също се обадил на ответницата, но тя му заявила, че няма да плаща никакви сметки, че няма да се занимава с това, крещяла му и го заплашвала, като му казала, че ако реши да му направи нещо, никой няма да може да го спаси. Тормозът продължил и в следващите два дни, като тя въвличала малолетния в ужасяващи разговори, като след всеки разговор той молел майка си да спре да крещи, да обижда и ги разстройва. С допълнителна молба уточнява, че първия посочен акт на домашно насилие станал на 17.11.2019 г., около 19 часа, когато били само двамата с детето М.. По-късно между 20.30 и 22 часа в дома му дошъл С.А., който забелязал състоянието на детето, питал имат ли нужда от помощ, на което М. отговорил, че ще се справи, но майка му пак му се сърди. Уточнява също, че на 18.11.2019 г. ответницата многократно звъняла на всеки от молителите, като към 16.30-17.00 часа взел детето от училище и след като пазарували, го оставил при собствената си майка – А.Х.за около час и половина, след което леля му – А.В.докарала майка му и сина му в дома му. М. му споделил, че майка му му звъняла през целия ден и това продължило и вечерта, докато бил с бабите си. Вечерта един от тези разговори приключил със скандал, детето се разстроило и било неспокойно цялата нощ. На 19.11.2019 г. тя заявила на детето, че няма да празнува рождения си ден, тъй като заради него нямала пари. Молителят успокоил детето, че той ще организира рождения му ден, но детето останало тъжно, че майка му няма да присъства. Към молбата за защита от домашно насилие била приложена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и писмени доказателства.

Предвид наведените в молбата твърдения, на основание чл. 18 от ЗЗДН, на 04.12.2019 г., Софийски районен съд издал заповед за незабавна защита, с която задължил ответницата М.Г.Р., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на А.Ц.Х. и М.А.Х..

Ответницата оспорвала молбата.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Между страните било безспорно, че същите съжителствали на съпружески начала и имали общо дете.

Първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт, приемайки, че твърдените актове на домашно насилие спрямо двамата молители се установяват от събраните писмени и гласни доказателства, а именно – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, показанията на свидетелите А.В.и С.А., докато показанията на свидетелката Д.А.не установяват факти и обстоятелства, релевантни към предмета на делото.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Въззивният съд счита, че доколкото първоинстанционният съд не е изложил ясно приетата за установена фактическа обстановка, следва да извърши собствен анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства. От ангажираните от страните в първоинстанционното производство писмени доказателства, въззивният съд намира за относими към предмета на доказване по делото на следните – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, удостоверение за раждане на детето М.. Въззивният съд намира, представения от страните снимков материал за негодни доказателствени средства по смисъла на ГПК, а останалите документи, касаещи обстоятелства преди 25.10.2019 г., не обсъжда, като неотносими към предмета на доказване по делото.

От представените в първоинстанционното производство и относими към предмета на доказване писмени доказателства, се установява, че въззиваемият А.Ц.Х. и въззивницата М.Г.Р. са родители на малолетният въззиваем М.А.Х., като помежду им не е спорно, че отглеждат детето си при условията на споделено родителство, постигнато чрез извънсъдебна спогодба помежду им, макар да са разделени.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че представената от въззиваемия А.Х. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е годно доказателствено средство.

Въззивният съд прецени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели А.С.В., леля на А.Х., С.С.А. и Д.С.А., двамата без родство със страните, по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в частите им, възпроизвеждащи личните впечатления на всеки от свидетелите относно факти и обстоятелства, попадащи в предмета на доказване по делото.

С показанията си свидетелката В.установява, че около

17.11.2019 г. малолетният бил разстроен по повод сметката за телефона си. По същото време свидетелката присъствала на телефонен разговор на малолетния с майка му, при който последната заявила на детето си, че е бездомник и отправила обиди и заплахи спрямо баща му. Детето споделило притеснения със свидетелката и по повод рождения си ден, тъй като майка му казала, че няма да присъства и че няма пари, за да го празнуват изобщо. Тогава А. се опитал да успокои сина си, казал му, че той ще му организира рождения ден, ще има парти. М. обаче заявил, че това ще е най-тъжният му рожден ден, защото майка му нямало да присъства. Тази свидетелка присъствала при разговори между своя племенник и въззивницата, проведени по телефона, при които тя му викала, заплашвала го, че ще го съсипе и смачка, наричала го „нещастник“. По същият начин свидетелката присъствала и на разговори на М. с майка му, като детето почти не казвало нищо, но майка му го обиждала. След като приключело разговора с нея, детето обичайно се разстройвало и се затваряло в стаята си.

На свой ред свидетелят А.установява, че в средата на месец ноември 2019 г. посетил дома на въззиваемите вечерта и му направило впечатление, че детето е силно разстроено. На въпросите му какво е станало, М. отговорил, че майка му е сърдита, че пак му се е карала.

Детето било в такова състояние, че не му се говорело, а това не било типично за него. Било тъжно и разстроено, а обикновено не било такова. Случвало се този свидетел да присъства на разговори между страните, при които обичайно въззивницата отправяла заплахи към А.. При един такъв разговор, тя му заявила, че щом толкова много иска детето, тя ще го остави при него и няма да плаща наем. При друг случай, докато А., свидетелят и други техни приятели обядвали заедно, въззивницата се обадила на А. и започнала да го заплашва, тя обикновено го наричала нещастник, казвала му, че умре в кофите. Обичайната реакция от страна на А. била „престани да ми се обаждаш, да се заяждаш, остави ме на мира..“. В последно време този свидетел не присъствал на обиди, отправени от майката към детето, но от М. и А. знаел неприятни истории.

На свой ред, свидетелката А.установява, от средата на ноември 2019 г. до 24.11.2019 г., когато самата тя катастрофирала, ходела при въззивницата след работа, тъй като местоработата й се намирала в блок, съседен на този, в който М. имала фризьорски салон. На 18.11.2019 г. тази свидетелка била на работа първа смяна до 4 часа, след което отишла при М.. Спомня си, че едва вечерта последната успяла да се свърже с детето, на което била звъняла цял ден. Пред нея М. не обиждала М. и самото дете не изглеждало да е обидено, сърдито или да се страхува от майка си.