Определение № 2950 от 24.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2950 гр. София, 24.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20251100605373 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 вр. ал. 7 НПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу определение № 2932 от 07.07.2025 г. на СРС, 111-ти състав, постановено по ч. н. д. № 8364 по описа за 2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на „РИЛА-КОМЕРС“ ООД против постановление от 04.04.2025 г. на прокурор от СРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 225 ЗМК 1707/2020 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 34821/2020 г. по описа на СРП, водено срещу Г.С.К. за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК и е прекратено съдебното производство по ч. н. д. № № 8364/2025 г. по описа на СРС.

Жалбата, ведно с постъпилото към нея допълнение от 01.08.2025 г., са подадени от „РИЛА-КОМЕРС“ ООД, чрез управителя му – Г.С.К.. В тях се съдържат оплаквания за неправилност на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, както и на определението на СРС, с което жалбата на „РИЛА-КОМЕРС“ ООД срещу този прокурорски акт е оставена без разглеждане.

Преписи от жалбата и допълнението са връчени на Софийска районна прокуратура, възражения не са постъпили.

Софийски градски съд, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано с постановление от 06.10.2020 г. за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, като в качеството на обвиняем е привлечена Г.С.К.. След приключване на разследването и установяване на фактическата обстановка по делото, наблюдаващият прокурор е стигнал до извод, че деянието, за което е водено досъдебното производство, не покрива елементите от състава на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, поради което с постановление от 04.04.2025 г. е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието 1 не е извършено или не съставлява престъпление. Срещу постановлението за прекратяване в Софийски районен съд е постъпила жалба от „РИЛАКОМЕРС“ ООД, действащо чрез управителя си – Г.С.К..

Първоинстанционният съд е намерил подадената жалба за процесуално недопустима, поради което с определение № 2932 от 07.07.2025 г. по ч. н. д. № 8364/2025 г. е оставил същата без разглеждане и е прекратил съдебното производство по делото. Деянието, за което е било водено досъдебното производство, е с правна квалификация чл. 323, ал. 1 НК или т. нар.

„самоуправство“. Текста на закона криминализира престъпна проява от категорията на формалните престъпления, за съставомерността на които законът не предвижда настъпването на определен престъпен резултат.

Непосредствен обект на посегателство на престъпленията по този състав са обществените отношения, свързани с законоустановения ред за решаване на спорове. Първоинстанционният състав е приел, че поради липсата на предвидени в нормата на чл. 323, ал. 1 НК конкретни общественоопасни последици, както и от непосредствения обект на посегателство, който е различен от лични или имуществени права на отделните граждани или юридически лица, дори и да са претърпени такива вреди, то те не са пряка и непосредствена последица от деянието и не представляват съставомерен общественоопасен резултат. С тези мотиви първоинстанционният съд генерално е изключил възможността за възникване на качеството на пострадал, респ. на ощетено юридическо лице за престъпления по чл. 323, ал.

1 НК, с оглед на което е приел, че жалбоподателят – „РИЛА-КОМЕРС“ ООД не е процесулано легитимиран субект да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и е оставил подадената от него жалба без разглеждане.

Настоящият въззивен състав намира постановеното от Софийски районен съд определение за правилно като краен резултат, макар и да не споделя мотивите на първата инстанция, по следните съображения:

Пострадалият, респ. ощетеното юридическо лице, са процесуални фигури на наказателния процес, които възникват в неговата досъдебна фаза и обозначават лицата, които са претърпели вреди от престъплението. Законът предоставя на тези лица възможност за участие в наказателното производство в защита на накърнените техни права. Качеството пострадал, така като предвижда разпоредбата на чл. 74, ал. 1 НПК, има лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Законът не поставя допълнително изискване тези вреди са предвидени в престъпния състав, достатъчно е те да са пряка и непосредствена последица от деянието.

Стеснителното тълкуване на тази разпоредба от процесуалния закон се явява недопустимо ограничаване на правото на посочените субекти да участват в наказателния процес и при евентуалното му развитие в съдебна фаза да се конституират като частен обвинител и/или граждански ищец, материалноправните предпоставки за което са същите – да са претърпели преки и непосредствени вреди от престъплението. В тази връзка следва да бъде посочено Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК, в мотивите по т.

III.2. на което е разяснено, че фигурата на пострадалия възниква след положителен отговор на въпросите дали едно лице е претърпяло вреди /имуществени или неимуществени/ и дали те са пряка и непосредствена 2 последица от престъплението, а в т. т. III.1. от същото е разяснено, че на обезщетение подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, независимо от това дали са предвидени като елемент от престъпния състав. Цитираното тълкуване е дадено в отговор на въпроса за възможността за възникване на фигурата на пострадал в процеса, като независимо, че отговорът е даден във връзка с престъплението по чл. 172б, ал.

1 НК – престъпно използване на право на интелектуална собственост без съгласието на титуляря на изключително право върху този предмет, то доколкото разясненията на ВКС се отнасят за престъпление на просто извършване, това тълкуване отнесено по аналогия и към останалите състави предвиждащи формални престъпления, води до извода, че фигурите на лица, претърпели вреди от престъплението, не са изключени при тези видове престъпни прояви, при които законодателят не е посочил изрично в състава на правната норма престъпния резултат.

Досъдебното производство по настоящото дело е водено за деяние по чл.

323, ал. 1 НК или т. нар. „самоуправство“ – престъпление, чийто родов обект са реда и общественото спокойствие, а с тези деяния непосредствено се засяга нормативно установения ред за легитимно разрешаване на спорове между граждани, юридически лица и публични учреждения. За извършването на самоуправно деяние следва да има възникнал правен спор между поне две страни, свързан със съществуването на дадено право или начинът на неговото осъществяване. От естеството на засегнатото правоотношение по повод на конкретен правен спор и неговите страни се предопределя и качеството на субект на престъплението, респ. на лице, което търпи вреди от извършването му. Тези вреди може да са причинени както от неправомерното и не по законовия ред упражняване на едно претендирано и едновременно несъществуващо право на субекта на престъплението, така и от самоволното реализиране на едно действително негово право, но не по установения в закона ред, като и в двата случая обстоятелството, че престъплението по чл.

323, ал. 1 НК систематично е поместено в глава X от НК – „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, както и липсата на предвидени съставомерни вреди в текста на особената разпоредба не ограничава възможността за възникване на фигурите на пострадал или ощетено юридическо лице и правото на същото да претендира обезщетение на произтеклите от деянието вреди, като последното е възможно при извършване на конкретна преценка във всеки отделен случай дали е налице пряка причинна връзка между инкриминираното деяние и последвалите вреди.

Предвид всичко изложено настоящата въззивна инстанция не споделя приетото в атакуваното определение на СРС, че с оглед на систематичното място на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, както и липсата на предвиден престъпен резултат в законовия текст се изключва възможността за възникване на качествата на пострадал, респ. ощетено юридическо лице за този вид престъпни деяния.

Въпреки посоченото разногласие между мотивите на въззивния съд и тези на проверяваната първа инстанция, настоящият състав намира извода на Софийски районен съд за недопустимост на подадената срещу определението на прокурора за прекратяване на наказателното производство за правилен, отчитайки следните обстоятелства, свързани с конкретния случай.

3

Досъдебното производство е образувано по повод на постъпила жалба от М.Т. срещу извършени от страна на Г.К. действия – сменила бравата на ключалката на имот, по отношение на който имало спор за правото на собственост, като по този начин ограничила достъпа до имота на подалия жалбата М.Т.. По отношение на имота, спрямо който се твърди извършването на тези неправомерни разпоредителни действия е налице правен спор за собственост, страните по който били М.Т. и дружеството „РИЛА-КОМЕРС“ ООД. Управител на „РИЛА-КОМЕРС“ ООД е Г.К., която била привлечена в качеството обвиняем за извършените от нея не по установения ред разпоредителни действия, за които имало твърдения, че са засегнали правата на М.Т..

Производството както пред настоящата инстанция, така и пред Софийски районен съд, е образувано по повод на жалби, подадени от „РИЛАКОМЕРС“ ООД, действащо чрез управителя си – Г.К.. С оглед на конкретната фактическа обстановка дружеството „РИЛА-КОМЕРС“ ООД в случая няма процесуалното качество на ощетено юридическо лице, което би имало право на жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, съгласно чл. 343, ал. 4 НПК. За да има такова качество, както беше посочено, лицето трябва да изведе правния си интерес от твърденията за реално претърпени имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние, което в конкретния случай не се установява.

Действията, които са били предмет на разследване в досъдебното производство, са тези на Г.К. – управителя на настоящия жалбоподател „РИЛА-КОМЕРС“ ООД, като повода за образуването му са твърдения за евентуално накърняване на имуществени права, но не тези на управляваното от обвиняемата дружество, а напротив, на другата страна по имуществения спор – М.Т.. Оплакванията в жалбата на „РИЛА-КОМЕРС“ ООД са свързани с недоволство от останалия неразрешен спор за правото на собственост, който в случая не от компетентността на наказателния съд, а исканията на „РИЛАКОМЕРС“ ООД за продължаване на наказателното производство и несъгласието с неговото прекратяване са свързани с твърдения за „посегателства върху собствеността от страна на М.Т.“ и настояване за насочване на обвинението спрямо него. С изтъкнатите в жалбата оплаквания на практика към съда се отправя искане за указване на прокурора към кое лице да бъде насочено обвинението. Такива указания от съда към представителя на държавното обвинение са недопустими, доколкото образуването и начина на водене на досъдебното производство са от изключителна компетентност на съответните разследващи органи и на прокурора, а единствено последният има конституционното правомощие да повдига обвинение и да поддържа същото пред съда за дела от общ характер. Посочените правомощия са от дискрецията единствено на органите на досъдебното производство, които в светлината на принципа за вземане на решения по вътрешно убеждение, залегнал в текста на чл. 14 НПК, са независими в своята преценка и тя не подлежи на съдебен контрол. Даването на указания от съда относно лицето, което да бъде привлечено като обвиняем, кои негови действия да бъдат разследвани, както и каква да бъде правната квалификация на обвинението, е недопустимо.

4

В обобщение на изложеното, въззивната инстанция намира, че не се обосновават каквито и да било вреди за „РИЛА-КОМЕРС“ ООД, пряко свързани с деянието, за което е било образувано и водено досъдебното производство, поради което дружеството-жалбоподател няма качеството на ощетено юридическо лице и не е процесуално легитимирано да обжалва постановлението на прокурор от СРП от 04.04.2025 г. за прекратяване на досъдебното производство. Проверяваното определение на Софийски районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.