Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3179 от 22.11.2019, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7251/2019
Вид
Решение № 3179
Подписан
22.11.2019
В сила
17.12.2019
Състав
МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.140 · Кодекс на труда
  • чл.140, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 262 · Кодекс на труда
  • чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3179

22.11.2019 година град Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова и при секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 251 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от

Н.А.Х. ЕГН **********,***, чрез адвокат Д., против Областна дирекция на

МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от директора Калоян Калоянов, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 440 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от него и незаплатен извънреден труд за периода от 01.07.2016 година до 31.07.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане; сумата 200 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху стойността на дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за посочения период, изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане до датата на подаване на исковата молба в съда, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

През периода 01.07.2016 год. до 31.07.2019 год. ищецът е полагал труд на длъжността „Младши експерт Командир на отделение“ при РУ – Карнобат. В исковата молба е посочено още, че съгласно чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР той е със статут на държавен служител.

По приложението на закона в исковата молба са изложени доводи за приложението на чл. 176 от ЗМВР чл.187 от ЗМВР, чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, чл.140 от КТ.

Изложено е, че за посочения период

16.07.2016 год. до 16.07.2019 год. са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018 год., всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете и в четирите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. В чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножават по 0.143, след което се сумира с цялото отработено време или една 12 часова нощна работна смяна след преобразуването се отчита като 13.144 часа. В следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен / каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители. При наличието на такава празнота, при липсата на специални норми, следва да се прилагат общите такива и в случая следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ обн. ДВ от 26.01.2007 год./, която в чл. 9 ал. 2 предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По отношение на правнорелевантните факти в исковата молба е изложено следното:

За периода 01.07.2016 год. до 31.07.2019 год. ищецът, с оглед характера на заеманата от него длъжност, е работил на 12 часови смени, полагал е труд и през нощта съгласно утвърдени графици, като през летния период е полагал 7 или 8 нощни смени месечно.

Ищецът е положил общо 1 680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1 920 часа. В исковата молба е посочено още, че преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 208 часа, който работодателят не му е заплатил, поради което ищецът предявява иск си. Изложен е довод, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е. задължението на ответника към ищеца възлиза на

1 440 лева. Цената на иска е посочена в приблизителен размер.

В исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по периоди и претенцията за лихви.

Поради изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт Владимирова, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по размер.

В писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:

Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с Министерството на вътрешните работи, т.е. ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи, с оглед на което цитираните в исковата молба като приложими разпоредби на Кодекса на труда, на Закона за държавния служител и на Наредбата за структурата и организацията на работната извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочено е още, че през исковия период от 01.01.2016г. до

31.12.2018г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Наредба № 8121з-592 е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано - 29.07.2016г. На 02.08.2016г. в „Държавен вестник“, бр.60 е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Изложено е твърдение, че текстовете на чл. 3, ал.З и в двете наредби са идентични, според които "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".

В писмения отговор процесуалният представител на ответника излага, че в чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. се умножава по коефициент 0,143. В Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. изрична регламентация за преизчисляване липсва, поради което ответникът счита, че незаконосъобразно в исковата молба е посочен алгоритъм за преизчисляване, предвиден в отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. , която е неотносима към исковия период. Посочено е в писмения отговор, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от

25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР, дори да се приеме за законосъобразно препращането по аналогия към чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място), при приравняване на нощен труд, положен от държавните служители по ЗМВР, към дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд).3аявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай.

В писмения отговор е посочено още, че през исковия период са действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв.В тази връзка правилно в исковата молба е направено уточнение, че ЗМВР изрично разграничава заплащането на извънреден от заплащането на нощен труд, но в същото време и с цел да се обоснове претендиралият размер на възнаграждението за положен нощен труд от 6,00 лв. за час, заявеният като неотчетен и незаплатен нощен труд незаконосъобразно е преизчислен в извънреден труд.

Ответникът посочва още, че разпределението на работното време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното управление. Отработените часове над нормативно установения брой за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор ’’Финансово осигуряване” при ОДМВР Бургас за изплащане на отчетения нощен труд. Изложено е твърдение, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и заплатен.

От името на ответника са посочено доказателства и е изразено становище по допускане на доказателствата, посочени от ищеца.