Решение № 1448 от 05.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1448 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20251000501233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 180 от 11.01.2025 г., постановено по гр.д. № 13282/2023 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника – Прокуратурата на Република България да заплати на А. Ф. Д., роден на ******** г. в град ***, Сирийска арабска република, на основание на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 108 а., ал. 7 във вр. с ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК, за което е оправдан с присъда № 4 от 07.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 3903/2022 г. от Специализиран наказателен съд, XI състав, закрит, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2023 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер 700 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати:

- адвокатско възнаграждение на адв. Л. Х. И. - Т. от САК, в размер на сумата от 800 лева;

- разноски по сметка на Софийски градски съд, в размер на сумата от 12.86 лева;

1

С определение № 4231 от 04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 13282/2023 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд е отхвърлил молбата, подадена от ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца А. Ф. Д., роден на ******** г. в град ***, Сирийска арабска република в ЧАСТТА, в която е отхвърлен главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 700 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, вследствие на продължилото близо 7 години наказателно преследване за извършено тежко умишлено престъпление, от които 5 години, 4 месеца и 13 дни с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Жалбоподателят поддържа, че наказателното преследване е попречило да води нормален и пълноценен личен живот и за професионалната реализация; наказателното производство е било разгласено чрез медиите и се отразило изключително негативно на неговото здраве.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния размер на предявения иск от 700 000лева, ведно с законната лихва, считано от 11.02.2023 г.

Поискал в тежест на ответника да възложи тежестта да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Софийска градска прокуратура в осъдителната част с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че продължителността на наказателното преследване е била обусловена от големия брой на обвинямите/подсъдимите, извършените многобройни процесуални и процесуално-следствени действия с помощта на преводач от арабски на български език и обратното, както и тежестта на престъпленията, в които са били обвинени.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо 2 това да отхвърли изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са обичайните при всяко едно наказателно преследване и да намали размера под сумата от 15 000 лева.

Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част.

Определението, постановено по реда на 248 от ГПК се обжалва от ищеца, чрез неговия процесуален представител с доводи за неправилоност, поради необоснованост и допуснато нарушение на закона.

Моли въззивния съд да го отмени и вместо това да измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като присъди разноски за държавна такса и по-висок размер на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – А. Ф. Д., роден на ******** г. в град ***, Сирийска арабска република е предявил против Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 07.02.2016 г. с още двама сирийски граждани пристигнали в Р. България с автобус от Гърция, пътувайки към Турция. На територията на Р България установили контакт с лице, което им поискало от всеки един от тях сумата от 1000 евро за да ги снабди с визи за влизане на територията на Р. Турция.

Не разполагали с тези парични суми, поради което решили сами да преминат границата без резрешение и да влязат на територията на Р. Турция.

Това лице уведомило ДА „Национална сигурност“ за техните намерения и на 09.02.2016 г., около 04:00 часа, в района на 315 гранична пирамида били 3 задържани от гранични полицаи при опит да преминат държавната граница без разрешение и на определените за това места.

Това лице, което уведомило ДА „НС“, по образуваното на 11.02.2016 г. досъдебно производство (ДП) № 12/2016 по описа на СО при Специализираната прокуратура, пр.пр. № 74/2016 г., за извършено престъпление по чл.108 а., ал. 7 във вр. с ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК участвало като свидетел с тайна самоличност № 174.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 12.02.2016 г. бил привлечен като обвиняем и на основание чл. 64 ал. 2 от НПК задържан за срок от 72 часа.

С определние на Специализирания наказателен съд му е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 12.02.2016 г.

Родителите и близките му да не са уведомени от Дирекция „Консулски отношения" при МВнР.

На 18.07.2016 г. наблюдаващият поркурор внасъл обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, с който повдигнал обвинение затова, че на 07.02.2016 г. в съучастие с още двама сирийски граждани, като чужденец гражданин на Сирийска арабска република и с цел да извърши престъпление по чл. 108а., ал.1 от НК /тероризъм, като член на терористичните организации Мюсюлмански братя и ИДИЛ („Ислямска държава на Ирак и Леванте“), включително против чужда държава е влязъл на територията на Р. България през границата с Р. Гърция"- престъпление по чл.108а, ал. 7 във вр. с ал.6 вр. във с ал. 1 от НК.

Обвинението се основавало на показанията на свидетеля с тайна самоличност № 174 и на втори свидетел по произход кюрд от Сирия.

Ищецът поддържа, че към месец февруари 2016 г. групировката „Мюсюлмански братя" не е фигурирала в официалните списъци на терористичните организации на Съвета за сигурност на ООН.

По внесения обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 1935/2016 г. по описа на СпНС.

На 27.07.2016 г. на извънреден брифинг пред медиите говорителят на главния прокурор изнесъл подробна информация за принадлежността на обвиняемите към терористични организации "Мюсюлмански братя и ИДИЛ", 4 изразявайки увереност, че т.н. „първо дело за тероризъм у нас ще успее".

Всички телевизии, радио, интернет и други медии на територията на страната и извън нея излъчили подробни репортажи, в които били цитирани неговото име, възраст, статут на обвиняем, както и части от съдържанието на обвинителния акт.

По предложение на главния прокурор с Решение на Министерски съвет № 657 от 05.08.2016 г., обн. ДВ, бр.66/23.08.2016 г., на основание чл. 5, ал. 1 от Закон за мерките срещу финансирането на тероризма бил включен в списъка на лицата спрямо които се прилагат мерките, предвидени в чл. 3, ал. 1 от същия закон.

С присъда, постановена по н.о.х.д. № 1935/2016 г. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.108 а., ал. 7 във вр. с ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК и оправдан по обвинението да е членувал в цитираните в обвинителния акт терористични организации.

Присъдата е обжалвал.

Образувано е в.н.о.х.д. № 51/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, който с решение oт 12.03.2021 г. отменил присъдата и върнал делото на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

Повторно е внесен обвнинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 571/2021 г. по описа на СпНС, който с протоколно определение на 15.04.2021 г. съдът изменил мярката за неотклонение от „задържане под стража" в парична гаранция в размер на 1 000 лева, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора.

Наблюдаващият прокурор протестирал определението, на основание чл.

249, ал. 3 от НПК, в резултат на което на 14.06.2021 г. с определение на АпСпНС увеличил размера на „парична гаранция" на 5 000 лв. и потвърдил определението в останалата му част.

С постановление на прокурор на 15.08.2021 г. му е била наложена „забрана за напускане пределите на страната" на основание чл. 68, ал. 1 от НПК.

На 22.10.2021 г. отново е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление.

5

На 01.12.2021 г. наблюдаващият прокурор внесъл обвинителен акт, идентичен по квалификация и диспозитив с предходния, но с тази промяна, че обвиняемият е „целял да върши престъпления по чл. 115 от НК с цел да принуди органите на държавно управление на Сирийската арабска република да извършат нещо против волята им, за което липсвали доказателства.

По обвинителния акт било образувано н.о.х.д. № 3903/2022 г. по описа на СпНС, който с присъда № 4 от 07.06.2022 г. го признал за невиновен и оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 108а., ал. 7 във вр. с ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК.

Присъдата била протестирана и потвърдена с решение № 9 от 16.01.2023 г., пожсатновено по в.н.о.х.д. № 1098/2022 г. от Апелативен съд София, 4-ти състав.

Решението не е протестирано и влязло в сила на 11.02.2023 г.

Ищецът твърди още, че обвинението за извършено тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 10 години е почивало единствено на предположения за целта и мястото на пътуването му.