Решение № 3 от 03.01.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№………./……01.2020г. гр.Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав

СЪДИЯ

: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

При секретар : Мария Манолова

Като разгледа докладваното от съдията

Търговско дело № 64 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д.№ 64/2019г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на Й.Д.К. с ЕГН ********** от гр.Варна, ******, чрез пълномощник адв.А.П.,***, с която е предявен иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за осъждане на ответника ЗД

„БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер 87, да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загубата на нейната сестра В.Д.О., поч. на 06.10.2014г., вследствие на настъпило на 06.10.2014 г. пътно-транспортно произшествие в с.Тополовец, общ.Ружинци, обл.Видин на ул.Волгоград срещу дом №11 по вина на водача И.Й.И. със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество л.а. марка „***“ с д.к. № ***. Настоява се за присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 06.10.2014г. до пълното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 06.10.2014г. около 17 часа в с.Тополовец, общ. Ружинци, обл. Видин на ул. „Волгоград", срещу дом № 11, застрахованият по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с покритие при ответника ЗД "Бул Инс" АД И.Й.И. при управление на МПС - л.а. „***" с peг. № ***, във връзка с управлението и притежаването на което е сключен застрахователният договор, напуска пътното платно и се блъска челно в бетонен стълб. При гореописаното произшествие загива возещата се на задната седалка на автомобила В.Д.О.

– сестра на М. С. О.. С влязла в сила присъда № 10 от 01.02.2018г., постановена от Видинския окръжен съд по НОХД № 258/2017г., И.Й. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, буква «б», предл.

1-во, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно, че по непредпазливост е причинил смъртта на В.Д.О. и средна телесна повреда на К.И.М..

В исковата молба и уточнителната молба ищцата твърди, че е преживяла силен шок от смъртта на своята сестра. Двете били изключително близки, тъй като си оказвали взаимна помощ и подкрепа както по отношение на обичайни битови затруднения, така и при преодоляването на по-значими трудности от финансов и емоционален характер. Поради това внезапната смърт на В.О.причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тяхната родствена връзка.

Отношенията им били изпълнени с обич, топлота и взаимна подкрепа. Внезапната смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близките е непрежалима. Излага, че към момента на произшествието причинилото вреда МПС имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което обосновава интереса й от предявяване на настоящия иск срещу застрахователя.

В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК

********* оспорва иска като неоснователен по основание и размер. Оспорва се твърдението за настъпили за ищцата вреди от смъртта на нейната сестра. Оспорва се причинно-следствената връзка между неправомерното деяние и настъпилите вреди. Ответното дружество оспорва размера на заявените претенции, като се позовава на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и чл.493а, ал.4 и § 96 от ДР на КЗ, като предвид липсата на влязла в сила наредба относно размера на неимуществените вреди, настоява, че обезщетение може да бъде присъдено от съда по справедливост в определените рамки до 5000 лева. Въвежда се възражение относно наличието на трайна и дълбока близка и емоционална връзка между ищцата и починалия неин родственик, както и естеството и продължителността на търпените болки и страдания. Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите, предхождащи с три години датата на подаване на исковата молба. Въвежда се възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на чл.137 от ЗДвП, с което поведение починалата сама се е поставила в риск. Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл.226 от КЗ (отм.) във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие, извършено от водача на ППС И.Й.И., настъпили вреди – смъртта на сестрата на ищцата, съотв.за последната – душевни болки и страдания от загубата, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, техния характер, интензитет и продължителност, родствена връзка с пострадалия, наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, включително да обоснове размера на претендираното обезщетение. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи възражението за съпричиняване на вредите от наследодателя на ищеца, както и останалите релевирани възражения.

Не се спори между страните и се установява от влязлата в сила на 16.02.2018г. присъда № 10 от 01.02.2018г., постановена по нохд № 258 по описа за 2017г. на Окръжен съд Видин, че на 06.10.2014г. около 17 часа в с.Тополовец, общ.Ружинци, обл.Видин, на ул.Волгоград срещу дом №11, при управление на МРС л.а. *** с рег. № ***, И.Й.И. с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да се превишават следните стойноста на скоростта км/ч : категория „В“ –населено място – 50 км/ч“, като се движел с 69 км/ч, напуснал пътното платно и се блъснал в бетонен стълб, като по непредпазливост причинил смъртта на В.Д.О. с ЕГН ********** и средна телесна повреда на К.И.М. с ЕГН **********, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен, десен крайник. На осн.чл.343 ал.4 във вр.с ал.3, б „б“, предл.първо във вр.чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП във вр.чл.36 и чл.54 И. е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението, на което наказание на осн.чл.66 от НК е изпитателен срок от 5 години. На осн.чл.343г от НК е постановено лишаване от право да упражнява определена професие или дейност по чл.37, ал.1, т.7 – лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години.

От представеното удостоверение за наследници, изд.от Община Варна, с.Казашко с изх. № АУ028349КЗШ, се установява, че ищцата Й.Д.К. е наследник - сестра на загиналата в произшествието В.Д.О..

По делото не е спорен и въпроса относно наличието на валидно застрахователно правоотношение на застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователният договор е сключен между ЗК „Бул Инас“ АД гр.София и И.Й.И., на 26.06.2014г., за лек автомобил марка ***, с рег.№ ***. Застрахователният договор е със срок до 26.06.2015г., застрахователна полица № 02114001708835.

На 04.07.2018г., чрез пълномощник, ищцата Й.Д.К. е отправила покана до застрахователното дружество за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди. При застрахователя е образувана преписка по щета № **********, като на експертен съвет от 05.07.2018г. е решено и е постановен отказ за изплащане на обезщетение поради липса на установени особено близки взаимоотношения между молителя и починалата и действително претърпени вреди.

По делото е назначена и изслушана САТЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира, и съгласно което вещото лице докладва, че ПТП-то е било запазено по отношение на автомобила, като от огледния протокол не се извличат данни за типа и позицията на седалките и вещите в обема на автомобила. По следите описани в огледния протокол и видно от снимковия материал в ДП могат да се направят следните заключения:

-удара за процесния автомобил е бил челен с централно петно на застъпване по отношение на предната част на автомобила; -автомобилът е бил със сработили предни въздушни възглавници при шофьора и пътника в дясно - предна дясна седалка; -автомобилът е бил оборудван с предпазни колани на втори ред седалки - задна седалка, от отделящ се самопозициониращ тип, с коланен механизъм основно захванат към купето на автомобила - две точки начална и крайна относно купето на автомобила и средна относно седалката; - багажния обем на автомобила не е бил отделен от пътническата част на обема на купето, и е бил изпълнен с неукрепен единично или сумарно багаж, преместил се към предната част на автомобила при удара; - установява се, че облегалката на задна дясна седалка е силно деформирана напред към точката на удара в сравнение с лявата седална облегална част. Облегалката на задна дясна седалка е затрупана от преместил се багаж.

Облегалката на задна лява седалка е в неестествено положение за използване походно от пасажер - преместване напред към точката на удара следствие на претоварване от преместения напред багаж от багажното отделение. Тази позиция на задния ред седалки показва, че категорично гърбовете именно на тези втори ред седалки са подействали като преграда за багажа, разпределен в задната част на процесния автомобил. Тъй като багажа не е бил укрепен, последният е придобил инерционна сила, откъдето седалките не са устояли на напора на багажа и са се деформирали напред към предната част на автомобила.

Според експерта процесния автомобил марка ***, с рег.№*** с производствена линия 1996 година е бил оборудван с 4 триточкови колана и един двуточков колан при задна средна седалка. Пояснено е, че триточковите колани обхващат телата на пътниците в ляво отляво рамо към дясно бедро и отдясно бедро към ляво бедро, а при дясно стоящите от дясно рамо към ляво бедро, и от ляво бедро към дясно бедро. Двуточковият обхваща единствено седалищните части на пасажера. При настъпване на произшествие коланния механизъм обхваща долната част на коремната област и бедрата в зависимост от интензитета на удара, стегнатостта на ремъка и направлението на политане на тялото, а горната част е обхваната съответно спрямо позицията на пътуване. В конкретния случай, нараняванията на пострадалата са установени по лява ребрено-мишнична част, откъдето може да се съди, че починалата е била обезопА.а с колан при дясно задно място.

Автомобилът е разполагал с въздушни предпазни възглавници на предните места -шофьорска въздушна възглавница, разположена във средата на волана, и дясна за пътника на предно дясно място, разположена в арматурното табло.

Според вещото лице, при съобразяване с приложените медицински данни за конкретно установени наранявания на тялото и с оглед типа на конкретния обезопасителен колан, преминаващ при долната коремна област и от дясно рамо към ляво бедро, с условия за нараняване предимно на леви ребра, то пострадалата В.Д.О. е седяла при задно дясно място. Ударът е бил с интензитет, непревишаващ държащата способност на коланния ремък. В момента на удара пострадалата е изпитала инерционна сила на преместване напред към предната част на автомобила. Тежестта на получените наранявания е била предизвикана от преместИ.се неукрепен багаж, определил допълнителна приложена сила в гърба на заеманата седалка, при което тялото е било премазано между коланния ремък и гърба на седалката. Според наличните данни по делото пострадалата е била с поставен обезопасителен колан. По мнението на вещото лице по САТЕ при конкретния механизъм на получаване на травмите на В.Д.О., дори и при непоставен предпазен колан, е щяло да настъпи затискане на тялото от багажа, преместил се от багажното отделение. Допълнително се позовава на липсата на счупени крайници, съответно удари в главата, което обичайно се наблюдава при непоставен обезопасителен колан, независимо дали пътника е на предно или на задно място.