Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 23.04.2026, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 354/2026
Вид
Решение № 54
Подписан
23.04.2026
В сила
11.07.2026
Състав
Борислав Методиев Методиев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Оряхово, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. М. М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б. М. М. Гражданско дело № 20261460100354 по описа за 2026 година

Делото е образувано е по искова молба на Г. А. И., ЕГН: **********, чрез адв. Н. А. В. от САК със съдебен адрес в гр. София ул. „Г. С. Раковски” №65, ет.2, с която е предявил против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:131001375 със седалище гр.София р-н „Витоша”, ж.к. „Малинова долина” ***-6, представлявано от Р.И.М.Т. и

Т.И.В. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 гр.

София сумата от 5299 лева (пет хиляди двеста деветдесет и девет лева), която сума е вписана от ответника, като дължима от ищеца в Централен кредитен регистър при БНБ.

Ищецът твърди и иска да бъде установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 5299 лева (пет хиляди двеста деветдесет и девет лева), която сума е вписана от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 гр.

София, като дължима от ищеца в Централен кредитен регистър при БНБ .

Сочи, че след направена справка за кредитна задлъжнялост установил, че към БНБ са подадени данни от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за дължима от него сума към дружеството, в размер на 5299 лева по кредит с идентификатор EOSDP000000001454469.

Релевира, че той няма и никога не е сключвал договори с „ЕОС 1

МАТРИКС“ ЕООД и няма задължения към това дружество, както и че никога не е получавал съобщения за прехвърлени вземания (цесии) от трети лица към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, които да легитимират това дружество, като негов кредитор.

Излагат се доводи, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящото производство, поради това, че видно от актуална справка от Централния кредитен регистър е налице негово задължение в размер на 5299 лева към кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, информацията за задълженията, вписани в ЦКР, се подава от лицата, които са кредитори на вземането - банкови и небанкови финансови институции и следователно, вписването в ЦКР на процесното - отричано от ищеца задължение предполага претендирането му от лицето, което фигурира в регистъра като кредитор – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Според Г. А. И., той не дължи на ответника посочената по-горе сума, тъй като няма никакво правоотношение с ответника, а в случай, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се легитимира като кредитор на това вземане, се сочи, че тази сума не се дължи, поради погасяване на задължението по давност.

Релевира се, че целта на производството е да се установи, че сумата не е дължима към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като интересът на ищеца от предявяване на иска за несъществуване на вземането произтича от обстоятелството, че процесното вземане фигурира като дължимо и неплатено в Централния кредитен регистър при БНБ, както и от правото да иска установяване на действително правно положение със сила на присъдено нещо, а именно, че вземането не съществува, респ. че не е дължимо.

Освен това е посочено, че за длъжника съществува правен интерес за предявяването на настоящия иск, тъй като ако има някакви вземания на ответника или на трети лица към ищеца, то те са погасени по давност, а съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно, не настъпва и по право, а длъжникът следва да се позове на нея.

По основателността на иска се излагат доводи, че не съществува вземане на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД към Г. А. И., поради липса на правоотношение между страните, по силата на което ответникът да е предоставил на ищеца сумата от 5299 лева или каквито и да било други суми, а ищецът да дължи връщането на сумите.

На следващо място, тъй като ищецът не разполага с данни за прехвърляне на вземания от трети лица към дружеството „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, които да го легитимират като кредитор спрямо Г. И., то ако последният е имал задължения към трети лица, които евентуално са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, той н е е уведомяван за евентуална цесия.

Сочи се, че дори да съществуват задължения към „ЕОС МАТРИКС“ 2

ЕООД, които са прехвърлени от трети лица, то тези задължения са погасени по давност, тъй като за период от повече от 5 години назад ищецът не е получавал никакви съобщения за принудително изпълнение, няма данни за наложени запори и възбрани върху имуществото му и/или извършени плащания. Прави се извод, че следователно не са налице предприети действия, с които да се спира или прекъсва давността, а съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

С оглед на горното, се релевира, че каквито и задължения да има ищецът към ответника, то те са погасени по давност, поради което се моли съдът да уважи предявения иск като основателен и доказан.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Ответникът твърди, че е кредитор спрямо ищеца на отричаното от него вземане, по силата на договор за цесия, с което то е прехвърлено от ОББ през 2018г., като липсата на уведомяване не прави дълга невалиден.

Излагат се доводи, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, поради факта, че вече има издадена заповед за изпълнение от 2011г. и в случай, че тя е влязла в сила спорът вече е решен със сила на пресъдено нещо. Предвид на това се прави извод, че не може да се води иск по чл.124 от ГПК, като правилният иск е друг, а именно по чл.439 от ГПК. Във връзка с изложеното се моли съда да прекрати делото.

На следващо място се сочи, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск, тъй като той се оплаква само от това, че дългът е вписан в централния кредитен регистър на БНБ. Релевира се, че това е така, тъй като кредиторът е длъжен да подава тази информация, като самото вписване не може да се приравни на спор, както и че няма действия за принудително събиране. Поради това се счита, че няма причина да се води дело.

В случай, че съдът приеме предявения иск за допустим и реши да разгледа делото се твърди, че дългът на ищеца спрямо ответника съществува по договор за кредит от 03.02.2006г., сключен с ОББ, прехвърлен през 2018г. на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия.

Сочи се, че давността на това вземане не е изтекла, поради факта, че е имало заповедно производство, което спряло и прекъснало същата, а в случай, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение е влязла в сила е 3 започнала да тече нова 5-годишна давност, за която ищецът не е доказал, че е изтекла.

Иска се от съда да прекрати делото като недопустимо, а при евентуалност, в случай, че съдът приеме предявения иск за допустим се моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. В изпратени до съда становища поддържат исковата молба и отговор на същата.

Съдът приема за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:

Видно от представен и приет по делото Договор за кредитна линия от 03.02.2006г., сключен между ищеца Г. А. И. и „Обединена българска банка” АД гр. София е, че страните по него са обвързани с облигационно правоотношение, по силата на което на А. е предоставен кредит в размер на сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, който се ползва чрез издадена от банката банкова кеш карта със срок на валидност две години. Срокът на договора изтича два месеца след крайния срок на валидност на картата.

Установява се от приет Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г., сключен между „Обединена българска банка” АД гр. София цедент и „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София - цесионер, Приложение №1 и Приложение №3 към него, че цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към ищеца Г. А. И. към Договор №AP*** от 03.02.2006г. в общ размер на 5299,24 лева, от които главница в размер на 3992,44 лева; лихва в размер на 622,37 лева и такси в размер на 684,43 лева.

От представена и приета по делото Справка за кредитна задлъжнялост от Централен кредитен регистър към БНБ за Г. А. И. към 01.04.2025г. се установява, че описаното по-горе вземане на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София спрямо ищеца е регистрирано в регистъра на БНБ.

Видно от приложени по делото Заповед №58 за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 09.02.2011г. и Изпълнителен лист от 09.02.2011г., издадени в полза на „Обединена българска банка” АД гр. София против Г. А. И. е, че същите касаят вземане по Договор за кредитна линия от 03.02.2006г. в общ размер на 6414,81 лева, от които 3992,44 лева –главница;

607,01 лева – договорна лихва и 15,36 лева – наказателна лихва, както и 92,30 4

– държавна такса и 334,13 лева – адвокатско възнаграждение. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е влязло в сила на 09.02.2011г..

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК - отрицателен установителен иск. С предявения иск ищецът отрича претендираното от ответника право да получи цитираната сума, поради което в тежест на ответното дружество е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право.

Както беше посочено по-горе, от представените и приети по делото Договор за кредитна линия от 03.02.2006г., сключен между ищеца Г. А. И. и „Обединена българска банка” АД гр. София и Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г., сключен между „Обединена българска банка” АД гр. София - цедент и „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София - цесионер, Приложение №1 и Приложение №3 към него се установи, че страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, въз основа на тези сключени договори.

Това от своя страна обуславя допустимостта на предявения иск, тъй като вписването от ответника на задължението на ищеца в Централния кредитен регистър, нанася вреди на последния, свързани със засягане на права като кредитоспособност, влошена финансова репутация, особено при тегленето на кредит и т.н.

Неоснователни са доводите на ответника в писмения отговор, че установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде предявен за установяване съществуването или – както в случая – несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск, по реда на заповедното производство или да се предприемат действия по принудително изпълнение в изпълнително производство, за да реализира своята защита чрез възражението си за давност. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на ищеца да го претендира в бъдеще. В този случай 5 предмет на отрицателния установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу длъжника-ищец. В този смисъл отрицателния установителен иск предмет на спора е допустим.

Основният спорен момент по делото се свежда до това дали това вземане на ответното дружество е погасено по давност и не следва да се заплати от ищеца.

Съгласно нормата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Видно от приетите по делото Заповед №58 за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 09.02.2011г. и Изпълнителен лист от 09.02.2011г., издадени в полза на „Обединена българска банка” АД гр. София против Г. А. И. за вземане по Договор за кредитна линия от 03.02.2006г. в общ размер на 6414,81 лева, от които 3992,44 лева –главница; 607,01 лева – договорна лихва и 15,36 лева – наказателна лихва, както и 92,30 – държавна такса и 334,13 лева – адвокатско възнаграждение, разпореждането за издаване на изпълнителен лист е влязло в сила на 09.02.2011г.. Именно от тази дата е започнал да тече, предвидения в закона петгодишен давностен срок.