Решение № 443 от 23.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500938 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463 ал.2 вр.чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Д. И. С. срещу Решение № 697 от 26.12.2023 г. постановено по в.гр.д. № 20231200501129 по описа на Окръжен съд Благоевград, ГО, II В св, с което съдът е оставил без уважение жалба с вх. № 09537/15.08.2023г. депозирана от Д.

И. С., против разпределение на суми по изп.д. №1010/2022г. по описа на ЧСИ М. К., предявено с три протокола - съответно изх.№ 11066/11.08.2023г., изх. № 11099/11.08.2023г. и изх. № 11066/11.08.2023г.

Присъдени са разноски, като Д. И. С., е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД разноски в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е надлежно съобщено на жалбоподателя на 04.01.2024г. Частната жалба е депозирана на 11.01.2024г. т.е. преди изтичане на предвидения едноседмичен преклузивен срок за обжалване.

Жалбоподателят Д. И. С. изтъква факта, че жалбата не е разгледана по същество и не са разгледани по същество изложените аргументи. В самата жалба пороците на разпределението (изготвено в три протокола) са ясно конкретизирани с оглед противоречието им с текстовете на ГПК , които установяват как се извършва то. БОС не е коментирал възраженията в мотивите на своето решение, което прави същото и необосновано. Съдът на практика с решението е възложил на жалбоподателя извършването на собствено разпределение, което под формата на жалба, той е следвало да предложи на съда. На практика жалбоподателят няма задължение (а и възможност) и не може да се 1 изисква от него да предлага разпределение, което според него е законосъобразно, което евентуално решаващият състав да одобри в едно отменително решение. Счита, че твърдението му за деформирано съотношение между вземанията на взискателя и размера на частта на погасения дълг и съответно пропорционалното му разпределение е достатъчно конкретизирано, тъй като в конкретния случай се атакува принципа на разпределение именно, че това не е следвало да стане с 3 отделни протокола, а само с един. Не би следвало в такава хипотеза да се изисква от жалбоподателя като мотиви към жалбата да посочи конкретни цифри на разпределението и по този превратен начин да се разбира и тълкува самото тълкувателно решение №2, цитирано на страница 2 от обжалвания съдебен акт.

Отделен е въпроса, че не е извършено разпределение по отношение на последния обект, което тепърва ще се извършва с четвърти протокол по проданта. Основони твърди, че е нарушен принципът за разпределяне на остатъка по съразмерност, извършвайки разпределението в три протокола (и тепърва в четвърти) , а не в един, което е довело до явно противоречие с нормата на чл. 460 във връзка чл. 495 от ГПК. Съразмерността означава след намаляване на дълга от постъпленията общо сумарно от всички продадени обекти по отношение на вече удовлетворените привилегировани кредитори с право на предпочитателно удовлетворяване промяна на пропорционалното съотношение на дълга спрямо вече намаления дълг, което може да се види в цяла картина само, ако това се извърши в един протокол и едва тогава след определяне на новата пропорция останалата свободна сума за разпределяне да бъде отредена спрямо съответните пропорции съразмерно на всеки кредитор. Само така може правилно да бъдат определени сумите, които той следва да внесе. т.е. когато неправилно е разпределена пропорцията по предходните протоколи за кредитора С. - наддавател по наддавателно предложение в същата тази продан е разпределено да внесе по-висока сума, отколкото би следвало, ако разпределението бе извършено прецизно, в един общ протокол, по правилата на чл. 460 ГПК вр.чл. 495 ГПК. По отношение на разноските, посочва, че същите са конкретно и ясно посочени в удостоверението за присъединяване.

Ответникът по жалбата „Банка ДСК“ АД оспорва същата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Счита, че ОС Благоевград е приел жалбата срещу атакуваните разпределения за неоснователна предвид липсата на конкретни доводи и оплаквания. Възраженията, поддържани и в жалбата срещу оспорваното решение, че извършването на разпределението в три протокола деформира съотношението на вземанията на взискателите, са изцяло бланкетни. Не са изложени аргументи как според жалбоподателя, това се отразява върху размера на определените му за довнасяне суми за придобиване на имотите, за които той е обявен за купувач. В тази връзка отбелязва, че съдът не може да се произнесе по оплаквания, които не са наведени в жалбата. В този смисъл са и дадените разяснения в мотивите на т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г„ постановено по тълкувателно дело № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС. Посочва, че конкретни оплаквания срещу извършените от съдебния изпълнител разпределения липсват както в жалбата срещу разпределението, така и в подадената срещу първоинстанционното решение частна жалба. Поради това и възражението, че указанията на съда за отстраняване 2 нередовността на жалбата били връчени при отказ от електронно получаване на книжа, е освен неотносимо и неоснователно.

Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и обясненията на съдияизпълнителя, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима - атакуваното решение подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274 във вр. с чл.463, ал.2 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, тъй като жалбоподателят е присъединен взискател и едновременно се явява купувач на част от недвижимите имоти, изнесени на публична продан от ЧСИ К..

Предмет на разпределението по изп.дело № 20228910401010 по описа на ЧСИ М. К. са суми, получени, респ. дължими съгласно чл.495 ГПК, във връзка с извършена публична продажба на недвижими имоти на длъжника в лицето на „Феростийл“ ЕООД.

Разпределението на получените суми от публичната продан е обективирано в три протокола, както следва:

1. Протокол за предявяване на разпределение с изх. № 11066/11.08.2023 г. по изп. дело № 20228910401010 по описа на ЧСИ М. К., pen № *** на КЧСИ, който е съставен във връзка е получени суми от осъществена публична продажба на ипотекирани в полза на „Банка ДСК“ АД недвижими имоти - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (Студио № 16), Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (Студио № 9) и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (Студио № 14).

2. Протокол за предявяване на разпределение с изх. № 11099 от 11.08.2023 г. по изп. дело № 20228910401010 по описа на ЧСИ М. К., pen № *** на КЧСИ, е съставен във връзка с получени суми от осъществена публична продажба на възбранени по изпълнителното дело недвижими имоти - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (Студио № 10), Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (Гараж) и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (Гараж).

3. Протокол за предявяване на разпределение с изх. № 11113 от 11.08.2023 г. по изп. дело № 20228910401010 по описа на ЧСИ М. К., pen № *** на КЧСИ, е съставен във връзка с осъществена публична продажба на възбранени по изпълнителното дело недвижими имоти Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***(Апартамент № 33), самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***(Гараж № 3) и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***(Гараж).

С атакуваното решение ОС е приел, че бланкетни възражения срещу основанието и размера на предявените в производството вземания (вкл. поради наличие на три отделни протокола) не представляват годни доводи за обосноваване на неправилността на акта на ЧСИ по разпределяне на осребреното имущество. Затова с разпореждане №905/28.11.2023г., съдът е оставил без движение ч.ж. вх.№09537/15.08.2023г. от Д. И. С., против разпределение на суми по изп.д. №1010/2022г. по описа на ЧСИ М. К., предявено с протоколи/изх.

3

№11066/11.08.2023г., изх.№ 11099/11.08.2023г. и изх.№11066/11.08.2023г./ и му е указал в 1 - седмичен срок от съобщението да представи поправена ЧЖ, в която да конкретизира как според него следва да бъде направено разпределението на сумите по изпълнението в процесното изп. производство и в този контекст да конкретизира искането си за съдебна защита и съдействие.

Настоящата съдебна инстанция намира решението на ОС за правилно, по следните съображения:

В рамките на предоставения срок, жалбоподателят не е посочил каква конкретно е допуснатата от ЧСИ грешка в разпределението на постъпленията от извършените публични продани. Дори ако се приеме, че разпореждането не е надлежно връчено, то в депозираната пред САС частна жалба отново не се релевират конкретни доводи, а най-общо се възразява срещу съставените три отделни протокола, като се посочва, че предстои и четвърто разпределение.

Основният спорен по делото въпрос е дали съставянето на три отделни протокола на ЧСИ за суми, включени в разпределението, като предмет на неприключило все още изп.производство, опорочават атакуваното разпределение и не е ли следвало да бъдат разпределени всички суми от всички публични продани за всички имоти само в един протокол. Всички оплаквания са действително бланкетни както в жалбата, така и в депозираната до САС частна жалба.

Разпределение по чл.460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител (СИ), с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. Видно от посочената разпоредба, разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението. Производството по чл.463 ГПК (за обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК) се различава от производството по чл.

435 ГПК (за обжалване действията на СИ) по своята същност, правомощията на съда и правните си последици. Незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява:

1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях;

2) неправилно приложение на чл.76 ЗЗД;

3) неправилно прилагане на правилото на чл.136 ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

Нито един от горепосочените пороци на процесното разпределение не е изрично релевиран от страна на жалбоподателя, който изтъква единствено, че е нарушен принципа на съразмерност, без да посочва на кой кредитор е определено повече от 4 всички останали и как точно според него е следвало да процедира ЧСИ.

С оглед очертания кръг от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението, за разлика от производството по чл. 435 и сл. ГПК, при уважаване на жалбата срещу разпределението съдът не е необходимо да връща делото на изпълнителния орган, тъй като може да измени извършеното от съдебния изпълнител разпределение въз основа на дадените от съда отговори на повдигнатите в жалбата въпроси. Именно поради това и посочените в закона правомощия на съда при обжалване на разпределение по ГПК са различни от тези при обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл.435 ГПК. С оглед препращащата към всички алинеи на чл.278 ГПК норма на чл.463 ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл.463 ГПК ОС не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба - чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл.463 ГПК. Няма основание при проверка на законосъобразността на разпределението принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, още повече, че решението му няма сила на пресъдено нещо за изпълняемото вземане.