Решение № 179 от 08.11.2023, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Бяла, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Д. при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно дело № 20234510200190 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД, ЕИК ............... със седалище и адрес на управление гр.В.ул.“К. Пе. в.“ № . ап.. и адрес за кореспонденция гр.Д., кв.“Р.“, Околовръстен път, представлявано от Т.р Ко. Г., чрез адв. Д. С. от АК - Д., против Наказателно постановление № 18-2100012 от 07.01.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл.173, ал.1 вр. с чл.2 от Наредба № 7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2021г., на св. Д. било разпоредено извършването на проверка от директора на ДИТ, в обект на контрол зърнобаза – гр.Б. на дружеството жалбоподател, по повод на възникнала злополука. На място констатирал, че се използва редлер за транспортиране на маслодайна култура /слънчоглед/ от почистващите машини към елеватор захранващ силози за чиста продукция със демонтиран капак /наричан ревизионен/, закриващ движещите се части на работното оборудване /верига/. По този начин редлера е с липсващи системи за контрол и защита, свързани с безопасността на труда при използване на работното оборудване – редлер. Свидетелят установил, че на същата дата, при работа с горецитираната 1 машина, работникът М. П.в М. на длъжност „машинен оператор“ при опит да вземе проба от слънчоглед си вкарва ръката през отвор и ръката му попада в работната област на веригата, в резултат на което настъпва злополука с работника. Св.Д. съставил протокол от извършената проверка на 12.09.2021г. и връчил призовка, с която указал представянето на допълнителни документи за проверка. Приел, че дружеството е нарушило чл.173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, за което съставил АУАН на 19.10.2021г., подписан с възражения от представляващия дружеството.

Впоследствие били депозирани и допълнителни писмени възражения, които били обсъдени и приети за неоснователни от АНО в издаденото на 07.01.2022г. наказателно постановление.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. По делото се събраха и гласни доказателства посредством проведените разпити на св. Д. и св. Петкова.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.416, ал.1 от Кодекса на труда. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, каквото се явява и Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе.

Предвид изложеното, за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Релевираните възражения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй като наказващият орган не бил осъдил в цялост приложените към преписката доказателства и изградил изолирани изводи за наличие на вина у работодателя, са неоснователни. В наказателното постановление АНО е обсъдил пространно наведените във възражението доводи и съобразно доказателствата по преписката е достигнал до правилния извод за наличието на нарушение по чл.173, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Безспорно се установява по делото, че редлерът е работел при демонтиран ревизионен капак, като по този начин работодателят е допуснал експлоатация на работното оборудване с липсващи системи за контрол и защита. В тази връзка, с протокол от извършена проверка № 2129790 от 19.10.2021г. на работодателя са били дадени предписания за обезопасяване на работното оборудване – редлер, които са били предмет на съдебен контрол. С Решение от 03.05.2022г. по адм. дело № 2679/2021г. по описа на Административен съд – Варна, е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу тези предписания, като в същото се приема, че има извършено нарушение на чл.173, ал.1 вр. с чл.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Същото е оставено в сила с Решение № 3969 от 12.04.2023гг. по адм. дело № 6300/2022г. по описа на ВАС.

Правилно АНО е санкционирал жалбоподателя с НП, като е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в ал. 1 КТ, тъй като нарушението на правилата за безопасност е в причинна връзка с настъпила злополука за работника Марков, довела до неговата инвалидност. При установените обстоятелства и техния анализ, съдът намира, че правилно и законосъобразно е индивидуализирано и наложеното административно наказание, в съответствие с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, в размер над минималния, а именно 2500 лв., при отчитане на тежестта на нарушението и неговите вредни последици.

По посочените съображения съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила и приложението на материалния закон, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН основателно е искането на ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева.

Направените разноски следва да бъдат присъдени в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, която е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Въз основа на дадените указания с Решение № 136 от 26.06.2023г. по КАНД № 269/2022г. по писа на Административен съд – Русе, настоящата инстанция следва да се произнесе по разноските за касационното производство, на осн. чл.226, ал.3 от АПК вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, които по изложените по-горе съображения определя в същият размер на 80 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-2100012 от 07.01.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с което на „А.“ ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.В., ул.“К. П. в.а“ № ., ап.. и адрес за кореспонденция гр.Д., кв.“Р.“, Околовръстен път, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл.173, ал.1 вр. с чл.2 от Наредба № 7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

ОСЪЖДА „А. ЕООД, ЕИК 1 със седалище и адрес на управление гр.В. ул.“Ка. П.в.“ № .ап.. и адрес за кореспонденция гр.Д., кв.“Р.“, Околовръстен път да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София сумата в размер на 160 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство и за производството по КАНД № 269/2022г. на АС - Русе.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________

3