Решение № 3662 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3662 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506388 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20006704 от 24.01.2022 г., постановено по гр.д. № 23388/2021 г., по описа на СРС, ГО, 72 състав, е признато за установено, по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, че В. Н. К. дължи сумата от 1 526, 73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 182, 21 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 16.12.2020 г., сумата от 22, 86 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,44 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 16.12.2020 г. присъдени със заповед от 13.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65383/2020 г. на СРС. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 374, 72 лв. разноски в исковото производство и сумата от 84, 72 лв. - разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието на Н.“ АД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника В. Н. К., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че съдът неправилно е приел като доказателство за собственост и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. По делото не са ангажирани доказателства, че е собственик или вещен ползвател на процесиня 1 топлоснабден имот. Твърди, че фирмата за дялово разпределение не е Н.“ АД, а е „Т. С.“ ЕООД, поради което счита, че не са доказани количествата доставена до имота топлинна енергия. Поддържа, че неправилно решаващият съд е приел, че е налице основание за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца. По делото не са представени доказателства относно договорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото е изискването на чл.36, ал.2 ОУ, поради което счита иска за недоказан. Съдът неправилно признава за установени суми за лихва, тъй като ищецът не е доказал кога са публикувани сумите на сайта на дружеството, респ.не е установил изпадането на длъжника в забава, поради което и всички суми за лихви са недължими. Моли съда да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. С молба от 25.04.2023 г. се иска съда да даде ход на делото в отсъствие на процесуален представител на въззиваемата страна; счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана; да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение изцяло като правилно и законосъобразно; да се присъдят направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ищеца Н.“ АД, не е депозирало писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на апартамент 27, находящ се в гр. София, ул. *******, ап.27, е клиент на топлинна енергия за битови нужди. По силата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се одобряват от ДКЕВР и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване.

Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София от 2016 г. До процесния топлоснабен имот е доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно приложимите Общи условия е платима месечно в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва след изтичане на установения в Общите условия падеж. На основание чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начисляват от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна в сградата - Н. Инженеринг“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с 2 разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Във връзка с подадено на 30.12.2020 г. заявление, по ч. гр. д. № 65383/2020 г. по описа на СРС, 72 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи сумата от 1 736, 24 лв., от която: 1 526, 73 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 30.12.2020 г., до окончателното плащане, сумата от 182, 21 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 16.12.2020 г., както и суми за дялово разпределение 22, 86 лв. за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 30.12.2020 г., до окончателното плащане и 4, 44 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 16.12.2020 г. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилият в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание. Приема претендирания от ищеца размер на исковите претенции, поради което счита, че не следва да се допускат експертизи за установяването му. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца. счита, че от представените доказателства за учредено право на строеж и договорна ипотека не се доказва право на собственост или вещно право на ползване. Прави възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца. Счита, че по делото не е доказано уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, съгласно чл.36, ал.2 от Общите условия на ищеца, поради което не дължи заплащане на мораторна лихва върху посочената главница. Също така липсват доказателства относно момента на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, поради което не е установено изпадането му в забава по отношение на главницата за топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

На 30.12.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Н. К., за сумите както следва: 1 526, 73 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.

410 ГПК - 30.12.2020 г., до окончателното плащане, сумата от 182, 21 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 16.12.2020 г., както и суми за дялово разпределение 22, 86 лв. за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 30.12.2020 г., до окончателното плащане и 4, 44 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 16.12.2020 г.

С разпореждане от 13.01.2021 г. по ч. гр. д. № 65383/2020 г. по описа на СРС, 72 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 34,72 лв. – държавна такса и 50 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.

3

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е представен нотариален акт за продажба на право на строеж № 112, том LLXLVI, дело № 28663/1997 г. от 03.10.1997 г. по силата на който „Е.*“ ЕООД продава на В. Н. К. правото на строеж за обекти, находящи се в предвидената за построяване пететажна жилищна сграда, сред които и процесния апартамент № *******, находящ се в гр. София, ул.

„*******

Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 12.09.2008 г. в полза на „ОББ“ АД във връзка с договор за предоставяне на ипотечен кредит на ответника от 11.09.2008 г. За обезпечение на всички вземания на кредитора В. Н. К. е учредил договорна ипотека върху процесния недвижим имот, заедно с гараж № 19.

Представено е удостоверение от 24.09.2012 г. от ГИС – София, от което се установява, че стар адрес –ул. „******* е идентичен с настоящ адрес – ул. „******* и вх.Б.

От представения протокол от проведено на 11.09.2002 г. Общо събрание на етажната собственост на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, се установява, че етажните собственици са взели решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „К.“ ЕООД. Към протокола е приложен списък на присъствалите на Общото събрание етажни собственици. В списъка като собственик на ап.27 е посочен ответникът.

По силата на договор № 36 от 26.09.2002 г., сключен между „К.“ ЕООД и етажната собственост с адрес гр. София, ул. „*******, „К.“ ЕООД е поел задължение за доставка и монтаж на разпределители на топлинни разходи и вентили с термостатни глави за разпределение на разхода на топлинна енеригя между потребителите в сградата етажната собственост, съгласно изискванията на ЗЕЕЕ, както и да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода.

По делото са представени извлечения от сметки на аб. № 363687, както и съобщения към фактури за начислени суми за консумирана топлинна енергия в процесния недвижим имот през исковия период.

Пред СРС е ангажиран договор от 01.11.2007 г., сключен между ищцовото дружество и „Т. С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост в гр. София. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са пледставени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

От заключението на вещото лице инж. Б.-В.-Т. по изслушаната пред 4

СРС съдебно - техническата експертиза се установява, че количеството постъпила топлинна енергия в сградата на етажната собственост адрес гр.