Присъда № 36 от 20.11.2025, Районен съд - Провадия

МОТИВИ към Присъда №36/20.11.2025 г.по НЧХД № 149/2025 година на Районен съд-Провадия, V състав

Производството по НЧХД № 149 по описа за 2025 година на Районен съд-Провадия е образувано въз основа на депозирана частна тъжба от Е. Е. М., с оглед данни за обстоятелства на осъществено от подс.А. М. престъплениe, коeто се преследва по частен ред. С тъжбата, срещу подсъдимия А. М. е предявен и граждански иск за сума в размер на 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат на деянието, описано в частната тъжба и за сумата от 236,08 лева представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

Производството по делото, с оглед така изложените в частната тъжба твърдения е образувано за осъществено престъпление по чл.216, ал.4 от НК срещу подс.А. М..

В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане предявения от частния тъжител граждански иск срещу срещу подс.А. М. за нанесените имуществени вреди, в следствие на твърдяното за осъществено в периода от 29.09.2023 г. до края на м. октомври 2023 г. в **** престъпление по чл. 216, ал.

4, вр. ал. 1 от НК, в размер на 236,08 лв., ведно със законната лихва от извършване на деянието до окончателното заплащане на сумата и частният тъжител е конституиран като граждански ищец по делото.

В съдебните заседания в производството, частният тъжител и граждански ищец се явява лично, представляван от повереник - адв.В. П..

Същият поддържа тъжбата и приетият гражданския иск. Във фазата по съществото на делото изразява становище за доказаност на всички обстоятелства и твърдения посочени в тъжбата. Сочи, че осъщественото деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна.

Поддържа изцяло и предявеният граждански иск. На посочените основания иска да бъде постановена присъда, с която подс.М. да бъде признат за виновен по съответното обвинение, като му бъде наложено от съда наказание с приложимост на чл.78а от НК, респ. се иска да бъде присъдена исканата сума за обезщетение за причинените в резултат на инкриминираното деяние имуществени вреди, както и сторените в производството разноски.

Подс. М. не се явява в проведени по делото съдебни заседания, като същият се представлява от упълномощен защитник – адв.А.. По съществото на делото същата сочи, че от събраните писмени и гласни доказателства, не се доказва авторството на деянието. Изтъква, че събраните свидетелски показания не са непосредствени такива, а и разпитаните свидетели са в близка родствена връзка с частната тъжителка. Счита, че подсъдимия следва да бъде признат за невиновен, респ. с оглед оценката на експертизата на вещото лице за причинените материални вреди, деянието да се квалифицира по чл.9 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. живеел в ****, о**** със семейството си. Дворът му граничел с имот находящ се на **** който бил наследствен на негови роднини - частната тъжителка Е. Е. М. и сестрите й - Ф. Е. Х. и А. Е. Х. и по отношение на който, с Решение №91/04.04.2025 г. на ПРС, влязло в сила на 08.05.2025 г., е прието за установено, че ищцата Е. Е. М. е негов собственик, 1 на основание чл.124, ал.1 ГПК.

В двора на тъжителката, близо до границата на двата имота, имало орехово дърво, посадено от нейния баща преди близо 60 години. Същото простирало клоните си до къщата на подсъдимия, като шума от листата му пълнела улуците на сградата. В тази връзка той говорил със тъжителката и съпруга й - св. М.М., които единствено посещавали и се грижели за наследствената къща с дворно място в ****, тъй като живеели в **** и същите предприели действия, наемайки човек, който изрязал част от клоните. След посещението си в имота на 29.09.2023 г., в края на месец октомври 2023 г., тъжителката Е. М. научила че процесното орехово дърво е отсечено от съседът й – подс. М. Когато отишла в **** видяла, че в действителност дървото е отрязано, като част от ствола и клоните били нарязани на шайби и метровини и оставени до оградата.

По случая била извършена проверка от органите на ****, като материалите по същата били изпратени в **** по компетентност и образувано ДП № 2149/2023 г. по описа на **** за престъпление по чл.216, ал.1 от НК. С постановление от 01.10.2024 г., прокурор при ВРП спрял ДП, като приел, че се касае за престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК, което се преследва на основание чл. 161 от НК с тъжба на пострадалия до съда. Н а 04.04.2025 г., частният тъжител сезирал ПРС с частна тъжба срещу подсъдимия, възоснова и на която било образувано и настоящото наказателно производство.

По същото, в хода на съдебното следствие са проведени разпити на св.Н.Н. и св.М.М. – съотв.дъщеря и съпруг на тъжителката. Назначена и изготвена е лесотехническа оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на отсеченото дърво е 236, 08 лева, като отсичането на дървото е довело до пълното му унищожаване, с невъзможност за възстановяване на същото до състоянието му преди сечта.

От приетите по делото справки съдимост за подс. М. е видно, че същият не е осъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на показанията, на разпитаните свидетели св.Н.М.Н. и св.М.М., както и от събраните и приети в хода на съдебното производство писмени доказателства - изготвената по делото лесотехническа оценителна експертиза, материалите по ДП № 2149/2023 г. по описа на ****, справка за съдимост и др.

Настоящият съдебен състав подложи на доказателствен анализ показанията на разпитаните по делото свидетели, при преценка на които отделно и в съвкупност не констатира противоречия при установяване хронологически на описаните фактически обстоятелства, възприети от същите и които преценявайки в тяхната взаимовръзка и последователост, намира за логични и кореспондиращи помежду си. В този смисъл и фактическите констатации относно времето и характеристиките на инкриминираното деяние и осъществилия го деец, а именно – подс. М. се извеждат по несъмнен начин от всички относими доказателства, както писмените, така и гласните такива събрани по делото.

Видно от дадените показания на св.Н., същата описва начинът по който майка й рзбрала, че техният съсед – подс. М. е отсякъл намиращия се в имота й орех, а именно – от неговата дъщеря с която често двете пътували с автобус ****, а така и възприятията си, свързани с желанието на подсъдимия още 2 приживе на нейната баба, да отсече дървото, тъй като му пречело. Твърди, че преди да го стори нямало ограда между двата имота, каквато телена била поставена сред стореното от същия, но въреки това всички знаели че орехът не се намира в неговия имот, а в този на майка й. Посоченото от нея се потвърждава и от казаното от баща й – св. ****. Същият допълва, че действително дървото се намирало близо до двете граници на съседните имоти, но 60 годишният орех бил в техния имот и дори пред две години именно по молба на подсъдимия наел лице, което да изреже клоните му, които били надвиснали на покрива на къщата му.

Съгласно НПК свидетелските показания са едно от доказателствените средства в наказателния процес за разкриване на обективната истина като на основание чл.117 НПК с такива могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и подлежат на преценка от съда в съвкупност с останалите доказателства. Дали показанията на даден свидетел са достоверни, т.е. отразяват фактите и обстоятелствата по начина, по който са се случили, се извлича не от това какви са отношенията му с подсъдимия/пострадалия, респ.с останалите свидетели по делото, а съобразно това по какъв начин поднася на решаващия орган възприетото от него, както и при преценка на същите с останалите събрани по делото.

За настоящия състав, показанията на св.Н.Н. и св.М.М., преценени наред с останалите доказателствени източници не съдържат вътрешни противоречия, същите са последователни и относими към основния предмет на доказване, като подкрепят обвинителната теза и представляват надеждна доказателствена основа. Изяснените, чрез проведените им разпити обстоятелства са недвусмисмислени и последователни, като по делото липсват индиции разколебаващи достоверността на същите от отношенията им с частната тъжителка. Поради това и съдът намира, че показанията на св.Н.Н. и св.М.М. следва да бъдат кредитирани като логични, последователни и достоверни, кореспондиращи помежду си, а и с останалите ценени от съда гласни и писмени доказателства .

По делото е назначена и лесотехническа оценителна експертиза, която като компетентно и безпристрастно изготвена при използването на специални знания, този състав на ПРС кредитира, а така и разясненията на вещото лице, направени в съдебно заседание на 20.11.2025г. Заключението и разясненията на инж.**** са последователни, логични, обосновани и базиращи се на конкретиката на този казус и събраните писмени и гласни доказателства. Въз основа на експертиза се установява вида на отсеченото дърво, а именно – орех, неговата стойност - 236, 08 лева, а така и обстоятелството, че отсичането на дървото е довело до унищожаването му с невъзможност за възстановяване. Съдът изцяло дава вяра и кредитира експертното мнение на вещото лице по изготвената лесотехническа оценителна експертиза, като със същата подробно се изясняват относимите и важни за делото обстоятелства.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

С частната тъжба на подсъдимия М. е предявено обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл.216, ал.4 от НК.

Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими и недвижими вещи. Предмет на престъплението е реално съществуваща чужда за дееца вещ. Изпълнителното деяние се изразява в 3 унищожаване или повреждане - пряко и непосредствено физическо въздействие върху вещта, упражнено от дееца, така че тя вече не може да служи по предназначението си.

В случая, от обективна страна, съдът намира за установено, че подсъдимият М. в периода от 29.09.2023 г. до края на месец октомври 2023 г е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. ал.

1 от НК в първата проявна форма - унищожаване. Доказа се, че същият е упражнил физическо въздействие по отношение на предмета на посегателство, като е отсякъл притежаван от пострадалата 60-годишен орех, който по силата на чл. 110, ал. 1 от ЗС представлява недвижима вещ.

От субективна страна подсъдимият М. е осъществил деянието си при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Подсъдимият е съзнавал, че с действията си, изразяващи се в отрязване на ореха -чужда недвижима вещ, я засяга по такъв начин, водещ до нейното унищожаване. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на извършеното деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици на същото и е целял именно тяхното настъпване.

Настоящия съдебен състав намира,че по делото са налице обстоятелства, квалифициращи случая като маловажен. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК:"Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици и с оглед други смекчаващи вината обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случи на престъпения от този вид." В конкретния случай вредите са в размер на 236, 08 лева към датата на извършване на деянието. Самото деяние не разкрива обществена опасност от категорията на тази, че да бъде квалифицирано по ал.1 на разпоредбата на чл. 216 от НК. Подсъдимия не е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер/реабилитиран/, като осъщественото може да се отчете като инцидента проява, а не като нагласа към извършване на престъпления.

Съдът намира, че прегледът на релевантните компоненти по настоящото дело не дава възможност за осмисляне приложимост в случая на разпоредбата на чл.9 от НК, съгласно която не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е незначителна.