Решение № 1210 от 24.10.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ / .10.2019г., гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в публичното съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

Членове:

Ирена ПЕТКОВА

Иван СТОЙНОВ – мл.с. при секретаря Галина СЛАВОВА, като разгледа докладваното от съдия Н.

НЕДЕЛЧЕВА, въззивно гр. дело №1127 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №35994/20.05.2019г. на „СОЧИ СТАР" ЕООД, ЕИК:********* срещу решение №1566/15.04.2019г., постановено по гр. дело №2395/2018г., с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу „ИСКРА 1“ ЕООД, ЕИК ********* обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като недопустимо, неправилно, непълно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън диспозитивното начало, както е разгледал въпроси, които са в обхвата на НПК, но все извън обхвата и фактическия състав на правното основание визирано с първичния иск и множеството уточняващи молби към него-специален установителен иск по чл.124, ал.5 от ГПК. Счита, че Решението е недопустимо и на отделно правно и фактическо съображение, а именно Гражданският съд е иззел компетентността на Наказателния съд като е дал приоритет на себе си, вместо да възприеме влязлото в сила съдебно решение на Наказателния съд и действал не като гражданска инстанция.

Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като противно на служебното начало, съдът не е дал по своя инициатива указания относно възможността на страните да конституират като задължителен необходим другар дружеството „Златна палма" ООД на мястото на ответника, правоприемник на правата му по Договор за цесия от 08.02.2013 г, с който се прехвърля вземането между тях, постановено и установено с Решението на ВРС по гр.д № 4959/2011. На следващо място се твърди, че решението е непълно, а от там и неправилно, тъй като не са обсъдени всички приети по делото доказателства, а свидетелските показания са интерпретирани погрешно. Твърди се също, че решението е постановено и при съществено нарушение съдопроизводствените правила, свързани с извършения от съда непълен и неточен доклад на предявените искове и събиране на доказателствата. По изложените по-горе съображения моли да бъде отменено обжалваното решение, като му бъдат присъдени разноските, направени пред двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа от представляващия дружеството и от пълномощник.

Ответната страна „Искра 1“ ЕООД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощниците си оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Счита за категорично неоснователно възражението, че съдът се е произнесъл извън диспозитивното начало доколкото е разгледал и изследвал въпроси извън обхвата на разпоредбата на чл. 124, ал.5 ГПК. Счита за изцяло невярно и възражението, че гражданският съд е отменил решението на наказателния като е приел, че няма престъпно деяние.

В заключение се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правило и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК предявени от СОЧИ СТАР ЕООД, ЕИК *********, срещу ИСКРА 1 ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, изразяващи се в съзнателно ползване на неистински частни документи и с невярно съдържание, а в условията на евентуалност за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл.309, ал.1 НК, изразяващи се в съставяне на неистински частни документи, представени по гр.д.№4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав - договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между ИСКРА 1 ЕООД и Херберт Рихард Краус за апартамент 13 с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс", гр. Балчик с придружен превод на немски език на този договор, както и резервационно споразумение от 15.06.2010г. към този договор между същите лица с придружен превод на немски език, резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - СОЧИ СТАР ЕООД и Иванка Динева Липке относно апартамент 59 с площ от 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс", гр. Балчик, които престъпни обстоятелства са от значение за отмяна на влязло в сила Решение по гр.д. №4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Ищецът излага, че за него е налице правен интерес от предявяване на тези установителни искове по следните съображения: С влязло в законна сила решение №3860/03.09.2012г., постановено по гр. дело №4959/2011г. на ВРС, потвърдено с решение от 18.12.2012г. по в.т.д. №2634/2012г. на ВОС, „СОЧИ СТАР“ ЕООД било осъдено да заплати на „ИСКРА 1“ ЕООД, сумата от 21 816.87 лв. с ДДС - левова равностойност на 11 154.79 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за ексклузивно търговско посредничество от 25.05.2009г., за осъществяване на сделки - покупко-продажби на недвижими имоти, предмет на договора за посредничество, с идентификатор № *** 21 и № 02508 87.82. 13.22, представляващи апартаменти в хотел „Принцес Резиденс" на ул. „Залез" в гр. Балчик, Област Добрич; сумата 9090.37 лв. - левова равностойност на 4 647.83 евро, представляваща уговорена неустойка в раздел I, чл. 4 от договора за сключване на сделка с посочените имоти, от възложителя, без участието на посредника, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.04.2011г. до окончателно им изплащане, на основание чл. 51 ТЗ, чл.

92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. В това производство ищецът „ИСКРА 1“ ЕООД, представляван от управителя К. Благоева Нейкова основал изправността си на сключени между страните договори за посредничество, представени в съдебно заседание, за които се твърди, че са неистински, т.е. им е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на други лица, а не на тези, който действително са ги съставили - договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между ИСКРА 1 ЕООД и Херберт Рихард Краус за апартамент в апартаментен комплекс „Принцес Резиденс", гр. Балчик с придружен превод на немски език на този договор, резервационно споразумение от 15.06.2010г. към този договор между същите лица с придружен превод на немски език, резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - СОЧИ СТАР ЕООД и Иванка Динева Липке относно апартамент 59 в същия комплекс. На следващо място се излага, че с решение №94/26.01.2016г. по НАХД 5330/2015г. на ВРС, К. Благоева Нейкова е призната за невиновна за това, че през месец февруари 2012г. в гр. Варна, в съдебно заседание по гр. дело №4959/2011 г. по описа на ВРС XIV състав, съзнателно се е ползвала от неистински частни документи, а именно договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010г. между Херберт Рихард Краус и „Искра 1" ЕООД за ап.№13, с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „Принцес Ризиденс" гр.Балчик с придружен превод на немски език с име „VERMITTLUGSVERTRAG" и резервационно споразумение от 11.06.2010г. между „Сочи стар" ООД и Иванка Динева Липке за ап.59 с площ 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „Принцес Резиденс" гр.Балчик, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК. Решението на наказателния съд било потвърдено с решение по ВНАХД 366/2016г. на ВОС, влязло в сила в деня на неговото постановяване. Според ищеца съобразно мотивите на постановените от решения, документите са неистински, тъй като не носят подписите на лицата, които се сочат за техни автори, а извършителят на тези престъпления, е останал неразкрит. Излага, че след като деянието – „ползване на неистински документи“ съставлява престъпление, но подсъдимата К. Нейкова е призната за невиновна, то извършителя му е останал неразкрит. Сочи, че с влязло в сила Постановление от 04.12.2017 година, ВРП е отказала да образува наказателно производство срещу неизвестен извършител, на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК - наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Счита, че ответникът е именно лицето, на което ще бъде противопоставено установеното престъпно обстоятелство. Съгласно дадените с TP № 5 по т.д № 5/2012г. на ОСГТК разяснения относно приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1-во ГПК и изключения наказателноправен процесуален способ за установяване на престъпление с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, то за ищеца е налице правен интерес от установителните искове за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК. По изложените съображения моли предявените от го искове да бъдат уважени.

Ответникът чрез депозирания писмен отговор оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност -като неоснователни. На първо място счита, че ищецът няма правен интерес от търсената защита, доколкото посочените документи не мотивирали съда при постановяване на осъдителното решение по гр. дело №4959/2011г. на ВРС за заплащане на дължимото възнаграждение по договор за посредничество от 25.05.2009 г. Счита, че твърдяното престъпно деяние не е от значение за гражданското правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Твърди, че искът за установяване неистинността на документите е недопустим, тъй като ищецът е пропуснал да ги оспори по реда на чл.193 ГПК в исковото производство, а с Решение № 3 от 01.06.2017 година, постановено по т.д. №2243/2016г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, е оставена без уважение молбата на „Сочи Стар" ЕООД за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК на влязлото в сила решение № 3860 от 03.09.2012 година по гр.д. № 4959/2011 година на ВРС. На следващо място излага, че не е пасивно легитимиран по предявените искове, доколкото като юридическо лице не може да носи лична отговорност, а и не може да е извършител на престъпление.

Доказателствата по гр.д.№4959/2011г. на ВРС са представени от процесуалния представител на дружеството по делото, а образуваното срещу управителя на „Искра 1" ЕООД - К. Н. Н. наказателно производство за престъпление по чл.316, във с вр.чл.309, ал.1 НК, е приключило с оправдателна присъда. В заключение моли за постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 4959 по описа за 2011г. на ВРС, се установява, че „Сочи стар” ООД, ЕИК *********, представлявано от М.Д.А. и В. В. А. е осъдено да заплати на „Искра 1” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от К. Благоева Нейкова сумата от 21816.87 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за поръчка от 25.05.2009 г. и сумата от 9090.37 лева, представляваща договорна неустойка по раздел І, чл.4 от договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.04.2011 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 51 ТЗ, вр. чл.92, ал.1, вр.чл.86