Решение № 30 от 06.02.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Враца, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500719 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5363/27.09.2024г. от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: ***, с адрес: ***, представлявано от Р. И. М. Т. и Т. И. В., в качеството си на управители, действащи заедно и поотделно, чрез пълномощника си юрисконсулт П. Е. против Решение № 266/02.09.2024 г. по гр. д. № 351/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е признато за установено на основание чл. 439,ал.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С. С. Н., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй не дължи, поради изтекла погасителна давност общата сума от 8150,15 лв. предмет на Изпълнителен лист от 04.05.2016г. издаден по ч.гр.д.

№ 544/2016г. на Районен съд Козлодуй в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, което вземане е било прехвърлено/цедирано/ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия и за събирането на което вземане е образувано изпълнително дело № 350/2022г. по описа на ЧСИ Ц. Д. с район на действие ОС-Враца.

Със същото решение „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр. София е осъдено да заплати на С. С.

Н. сумата 1525,00 лева – разноски по делото.

Въззивника навежда твърдения, че първоинстанционния съд в съдебното решение приел, че в периода от 29.08.2017 г., когато е извършено последното изпълнително действие по първоначално образувано изпълнително дело № 599/2016 г. до 05.10.2022 г., не били извършвани валидни изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност.

1

На първо място, твърди, че съдът не е зачел, че с входираната на 10.12.2021 г. молба за образуването на изпълнително дело № 350/2022 г. по описа на ЧСИ Д. погасителната давност не е била прекъсната.

Приел е, че е направено само искане за справки за проучване имущественото състояние на длъжника, без да зачете посочения в т.5 от молбата изпълнителен способналагане на запор на установените банкови сметки на длъжника, като за всички поискани действия са заплатени авансово такси на ЧСИ-то.

На второ място твърди, че започналата да тече 5-годишна погасителна давност е надлежно прекъсната на 10.05.2022 г. с входирането на молба за налагането на запор на банкови сметки на длъжника. Позовава се на цитирана в жалбата съдебна практика.

Сочи, че след 10.05.2022 г. кредиторът е запазил активното си поведение, като погасителната давност е прекъсната последователно на 05.07.2023 г. с депозирането на молба за извършване на изпълнителни действия, на 26.02.2024 г. с входирането на молба за налагане на запор на банкова сметка и на 27.02.2024 г. с изпращането на запорно съобщение за налагане на запор на банкова сметка на длъжника, позовавайки се на текста на чл.116, б.“в“ от ГПК.

Твърди за неоснователен и необоснован изводът на първоинстанционния съд, че от 29.08.2017 г. до 05.10.2022 г. не са се осъществили юридически факти от значение за прекъсването на давността.

Давността е прекъсната надлежно на 10.12.2021 г. с входирането на молба за образуването на изпълнително дело № 350/2022 г. по описа на ЧСИ Ц. Д., peг. № *** към КЧСИ, с която е поискано извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника със заплащане на съответните такси, както и на 10.05.2022 г. с входирането на молба за налагането на запор на банкови сметки на длъжника.

Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение № 266/02.09.2024 г. по гр.д. № 351/2024 г. по описа на Районен съд – Козлодуй и да пререши спора по делото по същество.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът потвърди първоинстанционното решение, като приеме предявения иск за основателен и в случай, че въззиваемата страна претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото, като присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв., изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал.4 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ.

Въззиваемата страна С. С. Н., чрез пълномощника си адв.М. С. в срока по чл.263 от ГПК е подала писмен отговор вх.№ 6567/19.11.2024г., с който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди Решение № 266/02.09.2024 г. по гр.д. № 351/2024 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, като правилно.

Счита въззивната жалба за неоснователна и незаконосъобразна, поради което моли съдът да я остави без уважение, а решението на PC-Козлодуй в сила.

Посочва, че от доказателствения материал по делото е видно, че въз основа на изпълнителен лист от 04.05.2016г. по ч.гр.дело № 544/2016г. на PC- Козлодуй издаден в полза на ’’Обединена българска банка” АД срещу С. С. Н. и подадена на 17.05.2016г. молба 2 от взискателая е образувано изп.дело № 599/2016г. по описа на ЧСИ Ц. Д. - Враца. Поради това, че изпълнителното дело за процесното вземане е образувано след 26.05.2015г., счита, че следва да се приложи ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., на ОСГТК на ВКС и ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Развива подробни теоретични съображения в тази връзка.

Навежда твърдения, че в случая давността е прекъсната с налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищеца - длъжник по ИД № 599/2016г. на ЧСИ Ц. Д., извършено на 29.08.2017г. От тази дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за погасяването му, който е удължен със срока на обявено извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, 6р. 28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.). Следователно за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020г. включително давностният срок за погасяване на вземането на въззивника е спрял да тече и този период от 2 месеца и 7 дни следва да се добави след момента, когато е следвало да изтече давността, т.е след 29.08.2022г. Счита, че петгодишната погасителна давност за процесното вземане ще изтече не на 29.08.2022г., а на 05.11.2022г.

В отговора се твърди, че било образувано ново изпълнително дело № 350/2022г. по описа на ЧСИ Д., въз основа на молбата на взискателя от 10.12.2021 г. за образуване за същото вземане и въз основа на същия изпълнителен лист, с която не е прекъсната погасителната давност, тъй като с нея било направено само искане за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, но не са посочени принудителни способи.

Навежда доводи, че спора по настоящото дело е дали в периода от 29.08.2017г. до 05.11.2022г. е извършено валидно изпълнително действие, с което да е прекъсната петгодишната погасителна давност, респ. дали такова действие е подаването от взискателя на молбата от 10.05.2022г., с която е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД. Посочва, че отговора на този въпрос е отрицателен позовавайки се цитираната в писмения отговор съдебна практика и теоретични разсъждения.

В отговора се навеждат твърдения, че действително с молба от 10.05.2022г. взискателя е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД и е приложил вносна бележка за платена такса за налагане на запора в размер на 36,00 лева. Молбата му обаче не била уважена, поради нередовност и върната от ЧСИ,за което бил уведомен от него преди подаването й, че сметките на длъжника в посочените банки са закрити и му е предоставил справката на БНБ за тези обстоятелства.

Взискателя бил изрично уведомен от ЧСИ-то, че в 3-дневен срок следва да подаде изрична молба, с която да посочи други способи за изпълнение, за които да се усвоят платените по делото такси, в противен случай ще възстанови сумата по сметката от която е постъпила. В указания срок, взискателя не е посочил друг способ и съдебния изпълнител е възстановил сумите, т.е. молбата от 10.05.2022г, е нередовна и върната на взискателя, поради което и не съставлява валидно изпълнително действие, което е прекъснало петгодишната погасителна давност.

Твърди, че след тази молба взискателя продължил да бездейства, следствие на което давността за вземането по процесния изпълнителен лист е изтекла на 05.11.2022г. до която дата не е била прекъсната с друго валидно изпълнително действие.

Въззиваемата сочи, че всички подадени след тази дата молби по изпълнителното дело са относими към прекъсване на давността, тъй като са входирани при ЧСИ след настъпване 3 на давността за вземането.

В случай, че съдът приеме въззивната жалба за основателна и я уважи, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като дружеството се представлява от юрисконсулт, а претендиращия размер е над минималния съгласно НМРАВ.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди, като правилно и законосъобразно решение № 266/02.09.2024г. по гр.дело № 351 /2024г. на PC – Козлодуй и да й се присъдят направените по делото разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба и с писмения отговор не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В откритото съдебно заседание страните са редовно призовани, но не се явяват и не се представляват.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районният съд е бил сезиран и се е произнесъл по искова молба предявена от С. С. Н., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, чрез адвокат М. С. от АК-Враца против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.София, с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че същата не дължи на ответното дружество, поради изтекла погасителна давност общата сума от 8 150.15 лв. неплатена главница, лихви и разноски по договор за банков кредит, за която е издаден изпълнителен лист от 04.05.2016г. по ч.гр.д. № 544/2016г. на Районен съд Козлодуй в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, което вземане е било прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия и за събирането на което вземане е образувано изпълнително дело № 599/2016г. по описа на ЧСИ Ц. Д..

Претендира разноски.

В исковата молба ищцата посочва, че по силата на издаден изпълнителен лист на 04.05.2016г. по ч.гр.д. № 544/2016г. по описа на PC Козлодуй е осъдена да заплати на "ОББ” АД сумата от 7 363.60лв., от която: 6 567.52лв. - главница, договорна лихва в размер на 208.11лв. дължима за периода от 17.03.2015г. до 18.04.2016г., наказателна лихва в размер на 587.97 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 19.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски за държавна такса в размер на 147.27лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 639.28лв.

Въз основа на него, било образувано изпълнително дело № 599/2016г. по описа на ЧСИ Ц. Д., peг. № ***, район на действие ОС - Враца. На 19.10.2021г. ЧСИ Д. е констатирала настъпилата перемция и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратила производството по 4 изпълнителното дело, като изрично е отбелязала, че последното валидно изпълнително действие по делото - запор на банкови сметки на длъжника е извършено на 29.08.2017г.