Решение № 208 от 13.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова при участието на секретаря Ц. П. Бакалова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20245300900501 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.429 ал.3 КЗ.

Ищецът С. Т. М. ЕГН ********** от гр. ****, съдебен адрес ****, иска осъждане на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, сумата от 50 000лв., предявен частичен иск в пълен размер от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.11.2023г. около 10.00 часа в гр.Карлово, на ул. В.К., срещу входа на ****, причинено от Д. А. Т. при управление на МПС лека кола „Пежо 206“ с рег. № ****, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 18.11.2023г. до изплащане на сумата.

Твърди, че 11.11.2023г. в гр.Карлово, на ул. В.К., срещу входа на общински паркинг, ищецът товари стока в багажника на автомобила си, когато внезапно е ударен от потеглящия лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № **** с водач Д. Т.. Водачът Д. Т. е загубил контрола върху управлението на автомобила си в нарушение на изискванията на закона за това.

В резултат на удара ищецът получава счупване на дясна голямопищялна кост, оток на меки тъкани в областта на дясна подбедрица и психически стрес.

На същия ден постъпва в Отделение по ортопедия и травматология на 1

УМБАЛ – Пловдив АД с оток и болки в дясна подбедрица. След лабораторни изследвания, прегледи и консултации, му е поставен гипсов крачол с указание за носене 60 дни. Изписан е на 13.11.2023г. с указания да не стъпва на десен крак.

От увреждането ищецът търпи силни болки и много страдания, възстановяването продължава и в момента, не се чувства добре физически и емоционално. За дълъг период от време е с обездвижен десен долен крайник, спазвал е режим на покой и без натоварване. Боляло го е, разчитал на близките си в ежедневните нужди. Преди ПТП е бил в добро здравословно състояние, след това е лишен от обичайни си начин на живот и възможност за ежедневна дейност. Има нарушен сън, трудности в емоционалното овладяване, дълго време не се чувства добре. Сега при пътувания изпитва стрес.

По случая е образувано нахд № 123/2024г. на РС Карлово, по което е одобрено Споразумение от 21.03.2024г. по Протокол № 41 от 21.03.2024г., с което Д. Т. е признат за виновен за нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.1 от НК като по непредпазливост е причинил телесна повреда на ищеца.

За МПС „Пежо 206“ с рег. № **** има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника по полица № BG/30/123001522577 от 22.05.2023г. с валидност от 25.05.2023г. до 24.05.2024г. На 04.12.2023г., с писмена молба, изпратена по пощата, ищецът е предявила извънсъдебно претенцията си пред ответника, по която е образувана щета № 0801-008325/2023-01, но не е получил плащане на търсеното обезщетение, поради което сезира съда.

Не признава съпричиняване на деликта с поведението си.

Поддържа дължимост и основателност на обезщетение за забавено плащане в размер на законна лихва.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът не признава исковете по основание и размер.

Признава съществуване на договор по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за процесното МПС.

2

Не признава настъпване на посочените от ищеца травматични увреждания по вид и характер, както и продължителността на лечението.

Според медицинската документация ищецът е отказал оперативно лечение, което му е било предложено в УМБАЛ Пловдив АД и за това възразява, че изпитваните от ищеца болки и страдания са в резултат на отказаното лечение, което е предписано, и на неспазените препоръки. Т.е. въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез възпрепятстване на оздравителния период и неговото удължаване.

Възразява, че претендираното обезщетение по размер е необосновано завишено и прекомерно, не отговаря на законовия принцип за справедливост, вложения в понятието смисъл и критериите на съдебната практика.

Евентуално възразява, че ищецът е съпричинил настъпване на деликта и на уврежданията, защото ищецът се е намирал на пътното платно при неправомерно паркиране на МПС на място, където паркинг и престой са забранени със знак. Ищецът е стоял на пътното платно за движение, непосредствено след завой, с гръб, зад лекия си автомобил. Автомобилът му е паркиран на улица с наклон, срещу входа на паркинг, където обичайно преминават много автомобили и не е безопасно за пешеходци на пътното платно. Ищецът ясно е видял спрелия зад него лек автомобил, но не се е отместил и не се е съобразил с извършваната от водача маневра и наклона на пътя и по този начин сам се е поставил в опасност. Поради съпричиняването иска редуциране на обезщетението.

Не признава претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва, защото ищецът нито в молбата до застрахователя извънсъдебно, нито сега, посочва банкова сметка, по която да се плати обезщетението и отказва да стори това. В резултат има изпадане на кредитора в забава, която освобождава от забава ответника като евентуален длъжник по обезщетение.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното.

От приложеното в оригинал НАХД № 123/2024г. на РС Карлово се 3 установява, че с одобрено от съда с Протокол № 41 от 21.03.2024г., влязло в сила, споразумение Д. А. Т. се е признал за виновен в това, че на 11.11.2023г. в гр. Карлово, област Пловдив, при управление на МПС лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, с рег. № ****, е нарушил правилата за движение, а именно чл.20 ал.1 от ЗДвП, според който „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. Т. М., изразяваща се в счупване на дясната голямопищялна кост в горната й част, довела до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник.

От приложените към НАХД № 123/2024г. на РС Карлово Протокол за оглед на местопроизшествие, Фотоалбум, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от показанията на изслушаните свидетели И.С. М., **** на ищеца, чийто показания кореспондират на писмените данни по делото, поради което съдът ги кредитира, от показанията на св. Д. А. Т. и от изслушаното заключение по САвТЕ на в.л. инж. В. И. се установява, че на 11.11.2023г., предиобед, в гр. Карлово, на кръстовището на ул. В.К., на входа на общински паркинг, в близост до западния тротоар, пред хотел „****“, ищецът С. М. паркира управлявания от него лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ****, непосредствено след десен завой и непосредствено след пътен знак В 27 „Забранени са престоят и паркирането“, с предна част, насочена на юг. Пътят е без положена хоризонтална маркировка, с паваж, с наклон по посока на движение на лекия автомобил на спускане от 5.16 градуса. Ищецът и св. И. М. слизат от автомобила с цел закупуване на зеле, след което ищецът започва да товари в багажника на колата чували със зеле, заради което стъпва върху пътното платно, отваря багажника на колата и поставя чувалите вътре, обърнат с лице към багажника на автомобила си.

В същото време зад него, на около един метър, преди пътен знак В27, спира лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, с рег. № ****, управляван от св. Д. Т., който изчаква съпругата си да пазари. Автомобилът му е с ръчна скоростна кутия. По време на престоя в автомобила, св. Т. е с убеждението, че е паркирал на задна предавка на скоростния лост. След връщане на пътника, св. Т. включва двигателят на автомобила в работен режим с намерение да потегли назад, отпуска леко спирачката и подава газ, но автомобилът тръгва напред, което св. Т. си обяснява с наклона на пътя, без да проверява на коя 4 предавка е автомобилът. Поради движение напред на леката кола, св. Т. подава повече газ с намерение да преодолее наклона, отпуска спирачката, в резултат на което автомобилът потегля напред и притиска ищеца, който в този момент продължава да се намира на пътното платно, зад автомобила си, с гръб към св.

Т., между предна дясна броня на лек автомобил „Пежо“ и задна броня на лек автомобил „Тойота“. Св. Т. потегля от място без включени фарове и без подаден светлинен сигнал за това.

Скоростта на движение на лек автомобил „Пежо“ е от 0 км/ч до 5.58 км/ч в момента на удара като изминава разстоянието от около 1 метър за около 1.67 секунди.

От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е факта, че водачът Д. Т. не е контролирал управляваното от него МПС, допускайки потеглянето му напред срещу стоящ на пътното платно човек, в резултат на което го притиска между броните на двата автомобила.

От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е и факта, че ищецът се е намирал върху пътното платно, зад паркирания от него автомобил на забранено място с пътен знак В 27. Мястото, където е стоял ищецът и е товарил чували със зеле, не е място за престой на автомобили и не е място за престой на пешеходци, видно от фотоалбума, протокола за оглед на местопроизшествие, протокола за ПТП и заключението по САвТЕ, защото не представлява паркинг – зона или друга зона, разрешаваща престой върху пътното платно на водачите на МПС с цел товаро – разтоварна дейност. Ако ищецът не се бе намирал върху пътното платно зад автомобила си, той не би бил притиснат от потеглилия напред лек автомобил „Пежо“ – в този случай щеше да настъпи удар между предна дясна броня на лек автомобил „Пежо“ и задна броня на лек автомобил „Тойота“.

Според в.л. В. И., ударът е бил предотвратим за ищеца, защото за времето от 1.67 секунди, за което лек автомобил „Пежо“ потегля и изминава 1 метър до мястото на удара, пешеходецът С. М., ако възприеме потегляне напред на лек автомобил „Пежо“, е можел да се придвижи с една – две крачки извън зоната на задния калник на лек автомобил „Тойота“ и да не бъде затиснат. Възприетото от в.л. И. време за движение на ищеца е около 4.2 км/ч или 1.17 метра в секунда; пълната ширина на задния калник на лек автомобил „Тойота Авенсис“ е 1.76 метра. Ищецът е стоял около средата на задния 5 калник, поради което е имал да измине разстояние от около 0.88 метра.

Възраженията на ищеца срещу тези изводи са необосновани и не могат да се споделят. Фактът, че експертизата е оспорена в тази част, не води до автоматичното й некредитиране. По повод оспорването си ищецът не е ангажирал никакви доказателства и не е опровергал специалните знания на вещото лице, поради което съдът дава вяра на изводите, направени на тази база. Преди удара ищецът е товарил чували със зеле в багажника, което сочи на добро физическо състояние, без данни за затруднено придвижване, с възможност за вдигане и носене на тежести, поради което, независимо от възрастта му в момента на ПТП, следва да се приеме, че преди това е бил подвижен, без ограничения. За ищеца е съществувала обективна възможност да напусне зоната на удара за около секунда и нещо, ако бе възприел движението напред на лекия автомобил „Пежо“.

Невъзприемане на потеглящия автомобил от ищеца е поради престоя му на пътното платно с гръб към движението, на място, забранено за спиране и паркиране на МПС и забранено за движение на пешеходци – видно от фотоалбума, там няма нито паркинг, нито пешеходна зона, нито зона за спиране, нито пешеходна пътека.

Съгласно постъпилата медицинска документация от УМБАЛ Пловдив ЕАД, представените амбулаторни листове от ищеца и изслушаното заключение на СМЕ на в.л. М., дадено обективно, компетентно и безпристрастно въз основа материалите по делото и личен преглед на ищеца, се доказва, че след удара ищецът почувствал силна болка в десния крак.След настъпване на ПТП ищецът по спешност е откаран от линейка на Бърза помощ и е приет в УМБАЛ „Пловдив“ ЕАД, където е прегледан от ортопед – травматолог и са направени рентгенови снимки. Установява се надлъжно счупване на вътрешния кондил на горния край на дясна голямопищялна кост, съпроводено със съответния отток на меките тъкани /съгласно устните обяснения на вещото лице/. Приет е в Травматологично отделение и е започнала предоперативна подготовка, но поради отказ от оперативно лечение е наместен под рентгенов контрол – поставен е гипсов крачол за 60 дни.