Определение № 2751 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2751 гр. София, 05.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Н.а като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002103793 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Й. Б. представлявана от адв. Н.Д. и адв.Г. Р. срещу въззивно решение № 40 от 30.03.2023 г. по в. гр д. № 437/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Касаторката Б. не е доволна от частта на въззивното решение, с която се потвърждава решение №167 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 369/2021 г. на Окръжен съд –Сливен за отхвърляне на нейния иск за разликата над присъдените 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния брат Б. Й. Б. в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2020г и причиненено от водач , застрахован при ответника ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД за риска „ гражданска отговорност”,както и в частта , с която въззивният съд отхвърля иска й за обезщетение над размера на сумата 6000 лева ,като е приел за неоснователна претенцията до заявения като частичен размер от 100 000лева За да постанови решението в обжалваната понастоящем негова част и като е приел за установени предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя ,а по отношение на ищцата С. Й. Б. право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат по изключение / мотивирано от особено силна привързаност ,по- голяма от считаната на нормална за съответната родствена връзка и предвид установените в конкретна степен негативни изживявания при ищцата - ТР №1 от 21.06.2018г ОСНГТК на ВКС / апелативният съд е приел за справедлив стойностен адекват сумата 6000 лева . Позовал се е на ППВС №4/1968г,на общественото схващане за справедлива обезвреда ,на обществено- икономическата конюнктура и като ориентир нивата на застрахователно покритие към момента на ПТП.Въззивният съд е приел ,че ищцата и починалия са на близка възраст, двамата отраснали заедно като деца ,като от 1

1986г единствено с грижите на майка си и без баща , който е напуснал семейството.

Близките им отношения не са били накърнени в зряла възраст ,като нито братът , нито сестрата са създали собствени семейства ,живеели са заедно със своята майка в едно домакинство Заствидетелствани са изключително близките им отношения на взаимопомощ и сплотеност. Еднопосочни са свидетелствата за силна привързаност, независимо от зрялата възраст .Починалият е бил основният стожер на семейството ,поддържал е дома, разчитали са на него морално и финансово. От показанията на свидетели и приета съдебнопсихологическа експертиза е установено ,че ищцата е понесла тежко загубата ,претърпяла е разстройство в адаптацията ,значително по тежест в първите седмици след инцидента. При нея е констатирано състояние на тревожно-депресивно разстройство , което състояние въззивният съд е оценил като страдания , намерили израз в съществени психични и психиатрични нарушения ,които според експерта не са преодолени.

В жалбата се поддържа, че така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, довели до определяне на занижено и поради това несправедливо обезщетение – касационни отменителни основания по чл. 281, т.

3 ГПК. В изложение се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по четири свързано формулирани въпроса по прилагането на чл. 52 ЗЗД За възможността между брат сестра , израснали без фигурата на баща и живеещи заедно, търпяните морални страдания да са равняващи се на такива между баща и дъщеря;(2) за критериите при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по повод причина смърт;

(3) за съобразяване с икономическата конюнктура в страната и нуждата от осъвременена съдебна практика съобразно нарастващата инфлация (4)за момента на определяне размера на обезщетението и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва.Изтъква се противоречие с ТР№1/2016г ОСНГТК на ВКС по първия въпрос и противоречие с ППВС №4/69г по втория въпрос , основанието по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по останалите въпроси,като по последните два въпроса се коментира реш.

№1/2012г по гр.д №1106/2020г на Четвърто г.о и нужда от осъвременяване на съдебната практика за точно прилагане на закона – чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .

Застрахователят е депозирал отговор чрез ю.к Я. .Обосновка за допускане до касационно обжалване по въпросите не е налице , поставените въпроси не са от значение за изхода на делото,с тях се въвеждат оплаквания за неправилност.

Върховен касационен съд , Трето г.о намира ,че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по втория формулиран въпрос който има правно съдържание , произнесен е решаващо от въззивния съд и отговаря на общия критерии на чл. 280, ал.1 ГПК ,като е осъществен и специалния критерии за селекция в чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК Въпросът за критериите при определяне на обезщетението по справедливост за лице,по отношение на което се приема основание за обезщетяване за неимуществени вреди по изключение съгласно постановките в ТР №1 от 21.06.2018г ОСНГТК на ВКС,е намерил принципно разрешение в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД ,част от която изтъкната 2 от касатора в изложението.Справедливостта /като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди/не е абстрактно понятие, а включва винаги конкретни факти,относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

Справедливостта изисква също така сходно разрешаване на аналогични случаи,това е присъщо на обществения критерии за справедливост и затова следва да се съобразява установената съдебна практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Във всички случаи от значение са действителните лични отношения между ищеца и пострадалия /реш.

№205/2010г по т.д №218/2010г І т. о ТК,реш.№178/2012 по т.д№ 458/2012, II т. о ТК, изтъкнати от защитата/ В константната практика на ВКС /напр. по т. д. № 3586/2015 г. на II т. о., т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, І т. о по гр.д.№ 902 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. на ВКС/ е възприето, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за да се провери съответствието му с установената практика на ВКС по въпроса.

По останалите въпроси основание за допускане до касационно обжалване не се обосновава. Първият въпрос е абстрактно зададен, не кореспондира с отчетено от въззивния съд обстоятелство,че ищцата и пострадалия са на близка възраст, израстнали заедно като деца и на зряла възраст са живели в един дом като сплотено семейство,в едно домакинство със своята майка. Аналитично е съдържанието и на последните два въпроса поставени в изложението .

Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 40 от 30.03.2023 г. по в. гр д. № 437/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд.

Касаторката е освободена от държавна такса .Делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3