Решение № 359 от 04.11.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 1056/2024
- Вид
- Решение № 359
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 04.11.2024
- Състав
- Веселина Вълева, Нина Иванова Кузманова, Красимира Костова
Цитирани разпоредби
- чл.382, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.353, ал.5, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.419, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 359 гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Вълева
Членове:
Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Наказателно дело за възобновяване № 20241000601056 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Л. Я., чрез упълномощения защитник А. Н. по реда на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на НОХД № 256/2024г. по описа на Районен съд-Сливница.
В искането се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в проведено непълно и всестранно разследване, както и за допуснато нарушение на материалния закон, поради липса на извършено престъпление. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на определението за одобряване на споразумението и връщане на делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство или на фазата на съдебното следствие.
В съдебно заседание на въззивния съд, предствителят на А. П.-София изразява становище за неоснователност на направеното искане. Счита, че законът е приложен правилно и претенциите за неправилното му приложение са неоснователни. Не съзира и нарушения в процесуалната дейност на съда.
Упълномощеният защитник на осъдения Л. Я.-А. Н. иска възобновяване 1 на наказателното производство, като набляга на нарушения в хода на досъдебното производство, поради липса на пълно и всестранно изследване на истинността на ползваното от осъдения свидетелство за управление, позовавйки се само на експертиза, която е ползвала стари образци на документи от Украйна, без да е направена съответна справка до украинските власти. В този смисъл се акцентира на допуснато съществено процесуално нарушение.
Осъденият Л. Я., редовно уведомен, не се явява пред настоящия съдебен състав и не взема становище по делото.
Софийския апелативен съд, след като объсди доводите в искането за възобновяване, както и тези, изложени в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство по делото, направено от осъдения Л. Я., чрез упълномощения защитник-адв. Н. е допустимо съгласно чл.422, ал.1, т.5 от НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.421, ал.3 от НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 от НПК.
Изложените в искането доводи са в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. 348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С Определение от 21.05.2024г. по НОХД № 256/2024г. състав на Районен съд- Сливница е одобрил споразумение, с което осъденият Л. Я. се е признал за виновен в това, че на 19.05.2024 г. , на ГКПП-Калотина, общ.
Драгоман, обл. Софийска, на автомантизирано работно място №28, на трасе „Изходящи леки автомобили“, при извършване на гранична проверка съзнателно се е ползвал от преправен официален чуждестранен документукраинско свидетелство за управление на МПС , на което е придаден вид, че е издадено от властите в Украйна, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност -престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2, вр. 1 от НК. На основание чл.54 от НК осъденият се е съгласил да му бъде наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.59, ал.2 вр.ал.1 от НК е приспаднато времето, през което 2 осъденият е бил задържан по ЗМВР и по чл.64, ал.2 от НПК, считано от 19.05.2024г до одобряване на споразумението. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и направените разноски.
Определението за одобравяне на споразумението е влязло в сила на същата дата- 19.05.2024г.
Пред съда се излагат основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК-неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт.
Съдът не констатира в досъдебното производство или в съдебната фаза на процеса да са били допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са ограничинили правото на защита на осъденото лице.
На досъдебното производство е било формулирано и предявено надлежно обвинение по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Осъденото лице е било представлявано от защитник по свой избор, като всички действия с него са били извършени в присъствие на преводач на руски език, който осъденият е заявил, че е разбираемия за него език. Осъденият Я. е роден в гр.***, Русия, но е украински гражданин, с постоянен адрес в гр.Киев.
Необходима предпоставка за сключване на споразумение е привлеченото към наказателна отговорност лице да признае вината си в извършване на конкретното престъпление, за което е обвинен, като признанието следва да е направено доброволно, без волята на лицето да е опорочена чрез някаква форма на принуда, то да е направено съзнателно - лицето да разбира повдигнатото му обвинение и факта, че прави самопризнание. Тази предпоставка за решаване на делото със споразумение се удостоверява чрез вписване в съдебния протокол на изявлението на обвинения, че е съгласен с условията на споразумението и че се отказва от съдебно разглеждане на делото, като полага подпис под тези изявления.
В настоящето производство описаната предпоставка за решаване на делото със споразумение, заложена в разпоредбата на чл.382, ал.4 НК и съставляваща задължително условие за редовността на споразумението, е била изпълнена. Отразените в протокола от съдебно заседание на 21.05.2024 г. на РС-Сливница изявления на осъдения Я., че разбира условията и последиците на споразумението, както и че се отказва от разглеждане на 3 делото по общия ред, сочат на валидно и доброволно формирана у него воля за признаване на вина по конкретно въздигнатото му обвинение и за декларирано желание за провеждане на тази диференцирана процедура. При това положение, решаващият съд не е допуснал нарушение на процедурата, което да я опорочи до степен, че съдебният акт да бъде отменен. Точно обратното, развитието на процеса, описано в неоспорения от страните протокол от проведеното съдебно заседание сочи, че изискванията на процесуалния закон са изцяло спазени.
Фактическата обстановка установена по делото, съотвества на фактите по обвинението, повдигнато на Л. Я. и по които същият се е признал за виновен, в присъствие на упълномощеният от него защитник и на надлежно назначен преводач.
Районният съд е проверил направеното самопризнание, което действително се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Налице са показанията на служители на Гранична полициясвидетелите Д. Д. и В. М., пред които осъденият Я. е представил документи за гранична проверка и които са се усъмнили в истинността на ползваното от Я. свидетелство за управление на МПС. Налице е и експертно заключение, установяващо, че представеното от осъденият украинско свидетелство за управление на МПС № ВХМ 174188, издадено на 10.06.2021г. от Украйна на името на L. Y., роден на **********г., е истинска бланка с преправки върху нея и в този си вид не представлява истински официален документ.
Определението на РС-Сливница е съобразено със събраните доказателства, при неговото постановяване не са нарушени правата на осъдения Л. Я., който е представляван от избран от него защитник-адв.И. С./пълномощно на л.41 от ДП/ . В производството , както в досъдебната фаза, така и пред съда, е участвал надлежно назначен преводач.
Настоящата инстанция не намери да са допуснати твърдяните в искането процесуални нарушения, с които се извежда касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Изрично следва да се посочи, че осъденият не е давал обяснения нито пред органите на досъдебното производство, нито в съдебна фаза, когато е признал вината си и е подписал споразумението. Позоваването на защитникаадв.Н. на такива обяснения, каквито не съществуват, за да обоснове 4 недоказаност на обвинението, е неоснователно.
Неоснователни са и възраженията, че задържането на осъдения Я. е оказало психическо въздействие при формиране волята на лицето за сключване на споразумение. Осъденият писмено е декларирал, че доброволно сключва споразумение и съзнава последиците от това. Задържането му е продължило от 14,20 часа на 19.05.2024г. и продължило до 21.05.2024г., като е било извършено на основание чл.64, ал.2 от НПК и е било съобразено с липсата на постоянен или настоящ адрес в страната на осъдения Я., както и на трайно установени връзки с друг адрес на територията на Република България. Това задържане съответства на закона и е било с цел предотвратяване на негово отклонение от разследването. За това не може да се сподели становището, че задържането е повлияло психиката на осъденото лице, до степен, че да не разбира своите изявления при сключване на споразумението и признавайки вина пред съда.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Същността на оплакванията за нарушение на материалния закон в искането за възобновяване, са свързани с недоказаност на обвинението от наличните по делото доказателства.
Преценката на районния съд за това, че поведението на Л. Я. представлява престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК се основава на доказателствата по делото. Тази преценка се споделя от настоящия съдебен състав, като не може да се пренебрегне обстоятелството, че ползвания от осъденият неистински официален документ-свидетелство за управление на МПС, издадено от Украйна, е бил преправен, което е установено от заключение на назначена техническа експертиза. Не може да бъде споделено становището, че за изясняване на това обстоятелство, е следвало да се направи запитване до украинските власти, тъй като видно от експертното заключение/ на 48-52 от ДП/ при изготвянето му като сравнителен материал е използван спесимен на украинско свидителство на управление на МПС от програмата да изследване на документи. На тази база е дадено заключение, че представения за изследване обект-украинско свидетелство за управление на МПС № ВХМ 174188 е истинска бланка , но с преправки върху нея и в този вид не представлява истински официален 5 документ. Все в насока, че осъденият е ползвал пред граничните власти на ГКПП-Калотина преправения чуждестранен документ са и показанията на свидетелите Д. и М., които са осъществявали граничен контрол, както и писмените доказателства.
Тук е мястото да се отбележи, че разгледано в принципен план споразумението е една от предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, която е въведена като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и интересите на обвинения в извършване на престъпление от общ характер. Последният признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да бъде наказан с наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиненият очаква поблагоприятно наказателноправно третиране.
В случая, след като касаторът е считал, че не е извършил престъплението или че органите на досъдебното производство и съдът не са изпълнили задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както е посочил в искането, пред него е съществувала процесуалната възможност да не се съгласи с предложеното споразумение и да предпочете пътя на открития състезателен процес, в който разполага с целия иниструментариум от процесуални средства за оборване на обвинителната теза и обосноваване на защитната си позиция, за сметка на привилегиите и ползите, които би извлякъл от диференцираната процедура.
Очевидно, съзнавайки тези последици, осъденият Я. доброволно е предпочел делото да не протича по общия ред, а по разписаните в глава двадесет и девета НПК правила и възползвайки се от законовите бонуси и позитиви на диференцираното производство, той се е съгласил да понесе и негативните последици от него.