Решение № 168 от 09.03.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20221800500545 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 37 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 1928/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград е отхвърлен предявеният от П. П. Й. срещу Р. Г. А. иск за изменение на определения със съдебно решение № 260046 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 1789/2020 г. по описа на РС Ботевград, влязло в сила на 29.04.2021 г., режим на контакти между бащата Р. Г. А. и малолетните деца Г. Р. Г. с ЕГН: **********, и П. Р..

Г. с ЕГН: **********, или в частта, в която е постановено правото на лични отношения между бащата и децата да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с ползването на платения годишен отпуск от майката, 5 дни през пролетната ваканция, 5 дни през зимната ваканция, както и на четна година на Коледа, а на нечетна година на Великден, като се измени и същият се осъществява всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа в присъствието на педагог, определен от Д“СП“ - гр. П..

1

Решението е обжалвано от ищцата П. П. Й. с доводи за необоснованост и неправилност. Счита изводът на районния съд за липса на промяна на обстоятелствата за неправилен, тъй като фактът, че ответникът физически насилвал детето Г. бил несъмнено установен. Искането е за отмяна на решението и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който искът да бъде уважен.

Ответникът по въззивната жалба я оспорва.

Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.

Страните по делото са родители на малолетните Г. Р. Г., понастоящем на 13 години, и на П. Р.. Г., сега 10-годишен.

Страните са във фактическа раздяла, като по силата на влязло в сила на 29.04.2021 г. съдебно решение № 260046 от 29.04.2021 г., постановено по гр. д. № 1789/2020 г. по описа на РС - Ботевград, упражняването на родителските права по отношение на децата Г. и П. е предоставено на майката, при която в гр. П. е определено местоживеенето на децата, определен е режим на лични контакти между бащата и децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с ползването на платения годишен отпуск от майката, 5 дни през пролетната ваканция, 5 дни през зимната ваканция, както и на четна година на Коледа, а на нечетна година на Великден.

Видно от изготвения в хода на производството пред районния съд социален доклад и обясненията на страните, дадени при условията на чл. 59, ал. 6 СК, при първата възможна дата за среща след влизане в сила на решението по гр. д. № 1 789/2020 г. по описа на Районен съд - Ботевград между децата и техния баща (Великден 2021 г.) ищцата се противопоставила това да се случи. Дирекция “СП“ - П. била уведомена за конфликта от органите на полицията. Определеният със съдебното решение режим на лични отношения с бащата бил осъществен през месец август 2021 г. и месец септември на 2021 година. След тези срещи контактите между децата и бащата прекъснали поради категоричния отказ на децата да се виждат със своя баща.

При изслушването на детето Г. Р. Г. в проведеното на 21.03.2022 г. открито съдебно заседание в производството пред районния съд то заявява, че не желае да се вижда със своя баща, тъй като през месец 2 август 2021 г. по време на престоя им в с. К. баща му го ударил докато вървейки, слушал музика - веднъж по челото и втори път по тила, отправяйки му забележка „да не се върти и да не танцува като ходи“.

През месец септември, когато заедно със своя брат П. били при ответника, той ги заплашил, че ще бъдат настанени в приемно семейство, и че ще живеят в кашони.

От показанията на разпитаните в производството пред районния съд свидетели Ц. Н. и П. В., баща на ищцата, се установяват следните правнорелевантни факти: децата споделили, че баща им ударил Г. по врата, че не им позволявал да гледат телевизия и чакали с нетърпение да се върнат при майка си.

От показанията на свидетелите М. и И., събрани в първоинстанционното производство, се установява, че последните месеци децата не са посещавали баща си в селото. През лятото на 2021 г. ответникът и децата били в селото около 20 дни, посещавали са редовно заведението, стопанисвано от свидетеля И., както и басейна на ранчото му, децата играели с неговата дъщеря, посещавали и гр. Т.. Отношенията между децата и баща им били спокойни.

Ответникът ограничавал само времето (до два часа дневно) за ползване на мобилните телефони от децата.

Съгласно заключението към съдебно-психологичната експертиза, изготвено от вещото лице Е. М. в производството пред районния съд, което въззивният съд като компетентно и обосновано кредитира изцяло, при децата е започнал развитие синдром на родителско отчуждение, като при по-голямото дете този синдром преминава от лека към средна степен, а при по-малкото дете все още не е толкова задълбочен. Експертът констатира, че от поведението на майката не се установяват усИ. по поставяне на ясни и устойчиви граници родителдете. В поведението й липсва активност по съхранение авторитета на бащата пред децата, независимо от напрегнатите партньорски отношения между двамата родители. Нещо повече – поведението на майката носи признаци на поведение на родител-отчуждител, демонстрирани и по време на срещата при експерта. Вещото лице не препоръчва да се ограничи режимът на виждане с бащата, тъй като в този случай синдромът на отчуждение ще се задълбочи още повече.

При тези факти от правна страна въззивният съд прие следното.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК окръжният съд препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение. Независимо от това, въззивният съд е длъжен да обоснове крайния си извод самостоятелно.

3

Релевантният период за дължимата преценка обхваща времето от 29.04.2021 г. до 22.02.2023 г. (датата на приключеното съдебно дирене пред въззивния съд).

От събраните по делото доказателства, а и от изслушването на родителите и на детето Г. Р. Г. , се установяват следните изменени обстоятелства в релевантния период – налице е синдром на родителско отчуждение по отношение на бащата, по-силно изявен при по-голямото дете, определеният режим на лични контакти с влязлото в сила решение се спазва от бащата, осъществяван е през м. август и м. септември 2021 г., след което контактите между бащата и децата са прекъснати поради отказа на децата да се виждат с баща си. Тези факти не са елементи от фактическия състав на чл. 59, ал. 9 СК (наличие на нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, и/или обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при новото разрешение - ППВС № 1 от 1974 г., т. V, вр. т. ІІ ) и не е в интерес на децата, при които е налице синдром на отчуждение, да се ограничи рeжимът на лични контакти с ответника. Не се установява от събраните по делото доказателства, че бащата е упражнил физическо насилие спрямо децата. Може да се направи единствено извод, че при инцидентния случай през м. август 2021 г. детето Г. е не е било изложено на риск. С оглед кредитираното заключение на вещото лице и събраните гласни доказателства найдобрата защита на интересите на малолетните П. и Г. не изисква ревизия на постановените мерки относно режима на лични контакти на бащата с децата. Децата се нуждаят от пълноценно и балансирано равностойно присъствие и на двамата родители в своя живот, което режимът на лични контакти, определен с решение № 260046/29.04.2021 г. по гр. д. № 1 789/2020 г. на РС – Ботевград, би могъл да обезпечи. За целта обаче е необходимо родителите да преустановят конфликтите помежду си и да не позволяват в тях да бъдат въвличани децата. Майката следва да прояви дължимите грижа и внимание към децата, като положи усИ. за по–бързото преодоляване на създалата се дистанция между тях и бащата, за да се предотвратят трайни психически нарушения и страдания, неизбежни при конфликт между родителите и липсата на каквато и да е диалогичност между тях.

В обобщение висшият интерес на дец а т а изключва основателността на подадената от майка им молба по чл. 59, ал. 9 СК.

Ето защо, като я е отхвърлил, районният съд е постановил правилно 4 решение, което въззивният съд следва да потвърди.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1 928/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Р България в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5