Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 17.06.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 42/2026
Вид
Решение № 133
Подписан
17.06.2026
В сила
16.07.2026
Състав
Борис Димитров Царчински

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Ихтиман, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200042 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Същото е образувано по повод подадена жалба от М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, чрез адв. С. П., против Наказателно постановление № 25-1204-001***/**.**.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 58, т.

3 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени на М. Н. П. административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева/ 511,29 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Твърди се че същото е съставено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и при неправилно установена фактическа обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника си адв. С. П., която поддържа жалбата и моли да бъде отменено обжалваното постановление в частта, с която е наложено наказание лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема 1 за установено следното от фактическа страна:

На **.**.2025 г., около 14:32 ч., на автомагистрала „Тракия“ (път А-1), в района на 27 км, в посока от гр. Бургас към гр. София, жалбоподателят М. Н.

П. управлявал състав от ППС: товарен автомобил „*************“ с рег. № СА*****Р, собственост на „ЧИФЛИКА-МГ“ ЕООД, ЕИК 121724756“, теглещ неустановена каравана.

Автомобилът на жалбоподателя навлязъл в аварийната лента на магистралата, тъй като се движел с около 40 км/час и за да избегне възникването на задръстване от автомобили и създаването на опасност за движението навлязъл и се движел в лентата за принудително спиране на магистралата.

Движението на автомобила, управляван от жалбоподателя било възприето от полицейските служители – св. И. С. Н. и Г. Г. В., които преценили, че е налице извършено нарушение.

Св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя М. П. за извършено нарушение по чл. 58, т. 3, пр. 1 от ЗДвП в присъствието на Г. Г. В. – свидетел на нарушението, за това, че на **.**.2025 г. около 14:32 ч. на АМ „Тракия“ в района на 27 км., с посока на движение към гр. София, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „*********“ с рег. № СА*****Р, собственост на „ЧИФЛИКА-МГ“ ЕООД, ЕИК 121724756“, като в района на 27 км се движи в лентата за принудително спиране без да са налице предвидените от закона обстоятелства, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 3, пр. 1 от ЗДвП на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.

Актът бил връчен на жалбоподателя на същата дата, като от жалбоподателя било снето и сведение за случая (л. 17 от делото), в което посочил, че е карал в аварийната лента, за да избегне задръстване, тъй като се движел с 40 км/час, като автомобилът е технически изправен и няма здравословен проблем.

Въз основа на АУАН е издадено на **.**.2025 г. и обжалваното наказателно постановление (НП), с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева/511,29 евро и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Издаденото НП било връчено на жалбоподателя на **.**.2025 г., като на **.**.2025 г. наложената глоба била заплатена от жалбоподателя в намален размер от 80% от първоначалния размер.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН, сведение от жалбоподателя, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач, както и на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля И. Н..

Доказателственият материал е последователен и непротиворечив, поради 2 което съдът му даде вяра изцяло.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но същата е ЧАСТИЧНО НЕДОПУСТИМА. Съгласно чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН, в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Според ал. 2 на същия член: „В случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г“.

В настоящия случай, макар жалбоподателят да е подал жалба срещу процесното НП, той в срока по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН е заплатил и наложената глоба в намален размер от 80 на сто от първоначалния. При това положение, жалбата против процесното НП се явява частично недопустима в частта, с която се моли да бъде отменено наказателното постановление, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева/ 511,29 евро. В тази си част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и да бъде върната като процесуално недопустима, а съответно производството по делото да бъде прекратено в тази си част, на основание чл. 63г от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН: „Когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение по реда на чл. 63б“.

В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията, посочени по-горе, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 ЗДвП предвижда наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца и „глоба“ от 1000 лева.

В настоящия случай кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ е предвидено в санкционната норма в абсолютен размер, без възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН. Поради това и с оглед предвиденото в чл.

79б, ал. 3 от ЗАНН, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

3

При този изход на спора, искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лв. В случая възнаграждение от 70 евро съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63г и чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА жалбата на М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, чрез адв. С. П., против Наказателно постановление № 25-1204-001***/**.**.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА Й, с която за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено на М. Н. П. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева/ 511,29 евро, като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 42/2026 г. по описа на Районен съд – Ихтиман в тази част, на основание чл. 63г от ЗАНН.

П О Т ВЪ РЖ Д А В А Наказателно постановление

№

25-1204001***/**.**.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА МУ, с която за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено на М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ************* , да заплати на ОДМВР – София, сумата от 70 евро /седемдесет евро/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. с чл. 27е от НЗПП.

РЕШЕНИЕТО в прекратителната си част има характера на определение и подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Административен съд – София област в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

В останалата си част РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4

5