Решение № 2632 от 12.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2632 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20221110200509 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. ЦВ. ЦВ. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 2268 от 25.11.2021 г., издадено от К И М - на длъжност директор на Столична дирекция на вътрешните работи, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева.

В депозираната жалба се твърди нарушение на изискванията, установени за форма и съдържание на наказателното постановление, в частност тези, регламентирани с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на изискуем от закона реквизит - описание на извършената простъпка. Релевират се и възражения срещу акта за установяване на административно нарушение, който бил издаден в разрез с етичните принципи и не съответствал на препоръките, разпространени сред обществеността чрез средствата за масово осведомяване. Оспорват се фактическите установявания на органите с довода, че жалбоподателят е разполагал с поставена на лицето си специална кърпа, осигуряваща му подобра защита от маската, вследствие третирането ѝ с дезинфектант. Изложени са и мотиви за отказа на жалбоподателя да подпише съставения му АУАН, свързани с некоректно поведение на актосъставителя и незачитане правото на гражданите да ползват предпазни средства, различни от утвърдените маски за еднократна и многократна употреба.

Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.

1

В първото открито съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява лично и се възползва от правото си да не дава обяснения. В хода по същество, Ц. взема отношение по фактите и приложимото право и поддържа жалбата си. Оспорва свидетелските показания и тяхната достоверност като доказателствени източници.

Въззиваемата страна - редовно призована, се представлява от юрк. П, който оспорва жалбата и претендира разноски. За пълнота следва да се отбележи, че до даване ход на делото пред въззивната инстанция (чл.322 от НПК) от наказващия орган не са ангажирани писмени възражения срещу подадена жалба. Такива са постъпили преди второто съдебно заседание, но с оглед несвоевременното им депозиране, аргументите в тях не следва да бъдат разглеждани.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. в страната било обявено извънредно положение. След отмяната му, с Решение № 325 на Министерски съвет от 14 май 2020 г. , била обявена извънредна епидемична обстановка, чийто срок бил удължаван с поредица от решения на същия държавен орган - Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. , Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г. , Решение № 395 на Министерския съвет от 28 април 2021 г. , Решение № 426 на Министерския съвет от 26 май 2021 г. , Решение № 547 на Министерския съвет от 28 юли 2021 г. и Решение № 629 на Министерския съвет от 26 август 2021 г. На основание чл. 63, ал. 1 Закона за здравето (ЗЗ) /ред. ДВ бр. 28/2020 г. / “При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.

61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка“/, вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ /“При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област“/ , във връзка с удължаващото срока на епидемичната обстановка решение на Министерски съвет № 426 от 26.05.2021г. и по предложение на Главния държавен здравен инспектор Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. за въвеждане на противоепидемични мерки на 2 територията на Република България - правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др., допълнена със Заповед № РД-01-496 от 15.06.2021 г. , изменена със Заповед № РД-01-555 от 6.07.2021 г., отменена със Заповед № РД-01-646 от 29.07.2021 г., отменена и с нова Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 г. Последният цитиран акт бил публикуван на интернет страницата на Министерство на здравеопазването /МЗ/.

Съгласно т. I. 7 от заповедта – " Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3 ".

Периодът на действие на заповедта, съгласно т. I. 1 от нея, бил с продължителност от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г.

Н а 04.11.2021 г. , около 15:35 часа, в гр.София, Д. ЦВ. ЦВ. с ЕГН ********** се намирал на закрито обществено място – перон I на метростанция „К М Л“, като същият не бил поставил защитна маска на лицето си, която да покрива носа и устата му. С оглед следобедния час на перона се намирали значителен брой пътници.

По същото време свидетелят В. Т. Ц. – на длъжност „командир на отделение“ при сектор „М“, ООП – СДВР, изпълнявал служебните си задължения на метростанция „К М Л“.

Осъществявайки обход в района, на перон I забелязал лице, придвижващо се без поставена на лицето си маска, покриваща носа и устата. Приближил се към него, легитимирал се и изискал документ за самоличност. След представянето на лична карта и идентифицирането на лицето, последното отвърнало отрицателно на зададения въпрос, дали у себе си носи защитна маска за лице. Жалбоподателят бил поставил на врата си шал, тип „бандан“, който обаче не покривал нито носа, нито устата му. Не споделил повече подробности.

При тази фактология свид. В.Ц. преценил, че е налице извършено нарушение на правилата - временни противоепидемични мерки, установени в условията на извънредна епидемична обстановка, поради което потърсил съдействие чрез дежурната част на СДВР.

По този повод на метростанция „К М Л“ пристигнали свид. Р. Н. К. – полицейски инспектор и свид. ЗЛ. М. М. – „командир на отделение“ при сектор „М“, ООП – СДВР, които по същото време изпълнявали служебните си задължения по контрол върху дейността на екипите на СДВР, разположени на метростанциите. В присъствието на свид. М. и в това на жалбоподателя свид. Ц. съставил акт за установяване на административно нарушение серия АА № 637253/04.11.2021 г. срещу Ц., за това, че: „На 04.11.2021 г., около 15:35 часа, в гр.София, на бул. „К М Л“ № 116, на метростанция „К М Л“, същият се намира на закрито обществено място без поставена маска за лице, покриваща носа и устата, в обявена в Р.

България извънредна епидемична обстановка, обявена с Решение № 325/2020 г. и удължена с Решение № 72/26.01.2021 г. на МС на Р. България, въведена на основание чл. 63, ал. 4 и чл.

63в от ЗЗ със Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването“. Като 3 накърнена била посочена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Актът бил предявен на въззивника, който отказал да го подпише и да получи препис от него, удостоверено с подписа на свид. Р.К.. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения от жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление №2268 от 25.11.2021 г., с което на основание чл. 209а, ал.1 от ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от горепосочения акт, на Ц. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на нормата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗдр). Санкционният акт бил връчен на наказаното лице на 13.12.2021 г., видно от инкорпорираната в бланката му разписка.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели М., Д (частично), Ц. и К., писмените доказателства по делото: докладна записка от В. Т. Ц. до началника на сектор „М“ при ООП – СДВР, съпроводително писмо от заместник-началник на отдел „Охранителна полиция“ – СДВР, комисар П К. до директора на ОДМВР-П, фактура № 103743965 Z за доставка на услуга по издаване на самолетен билет ведно с 2 броя разпечатки, удостоверяващи потвърждението на резервация за самолетни билети и заявление с рег. № 513р2-3-/07.03.2022 г. до началника на отдел „Охранителна полиция“ при СДВР за ползване на платен годишен отпуск, уведомление от началника на отдел „Охранителна полиция“ – СДВР, комисар Т Т до Софийски районен съд с приложени призовки, удостоверяващи връчването на съдебни книжа и пълномощно за процесуално представителство, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите М., Ц. и К., като ги намира за вътрешно безпротиворечиви, последователни и в логическо съответствие с фактологията, изложена в съставените срещу нарушителя актове. Декларираните от свидетелите обстоятелства под формата на разказ допринасят в пълна степен за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. Частичната забрава не компрометира изложението им, доколкото същата е разумно обяснена с изминалия период от време от датата на събитията и множеството сходни простъпки, които те са установявали, като част от ежедневната си служебна ангажираност. В този смисъл и декларацията на всеки, след запознаване с приложените по делото АУАН и докладна записка, че се придържа към описанието в тях, допълнена с подробно описание на протеклата проверка по отношение на Ц., съдът не разглежда като формална и голословна, а като възстановен спомен за формирани възприятия върху факти от действителността. От твърденията на тримата свидетели се установява безспорно, че жалбоподателят е пребивавал в метростанцията, в закрито пространство, без поставена по надлежния начин предпазна маска.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя относно достоверността на показанията на полицейските служители, тъй като те не страдат от акцентираните в 4 доводите му пороци. Разказът на всеки от тях предлага информация за непосредствено възприети факти, придобита в резултат на лични наблюдения, макар и от различни етапи от извършената спрямо жалбоподателя проверка. Отсъстват основания да се коментира тенденциозно поставяне на свидетелските показания в услуга на обвинителната теза на ормално основание - само поради принадлежност към и йерархична обвързаност в структурата, към която е включен и наказващият орган. Противното разбиране би поставило процеса в противоречие с основната гаранция, ситуирана в нормата на чл.14, ал.2 от НПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, съгласно която доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила.