Решение № 1343 от 09.11.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1343 гр. Бургас, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20202120105326 по описа за 2020 година

Делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас против против Ф. М. М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 554.63 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги доставена, отведена и пречистена вода в периода от 01.09.2017 год. до 02.10.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 47.90 лв., начислена за периода от 26.11.2017 год. до 02.12.2019 год. и законната лихва, начиная от 04.12.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/ 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК.

В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

Особеният представител на ответницата поддържа изложеното с отговора на исковата молба неутрално становище.

Бургаският районен съд, като обсъди наличните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:

Ответницата е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Б*, ж/к ******, собствеността върху който е придобила на 03.04.2014 год., посредством покупко-продажба, извършена във формата на нот. акт № *****/2014 год. на нотариус с рег. № *****на НК.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, водоснабденият имот е разделен на два по-малки, във всеки от които е монтиран по един български водомер за студена вода, а общото количество потребена вода, преминало пред двата водомера, възлиза 1 на 203.28 куб.м., от които 193 куб.м. - потребление и 10.28 куб.м. - от разпределение. При огледа вещото лице е констатирало показания на водомерите, надвишаващи крайните за исковия период. Начислените количества са описани в табличен вид и са съпоставени с издадените от ищцовото дружество 18 бр. фактури, остойностени на 554.63 лв.

Тези фактури са изследвани от съдебно – счетоводната експертиза, заключението на вещото лице по която е, че са надлежно включени в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД.

Изчислен е и размерът на мораторната лихва върху неплатените задължения, за периода от съответния падеж до 02.12.2019 год.

Разпитана по делото, св. М. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че познава апартамента на ответницата, който е разделен на две части, с отделни водомери, които е отчитала реално, т.е. е виждала показанията им.

Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които показанията са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.

На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.

При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за основателни.

Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., доколкото е установено, че ответницата е била собственик на водоснабден имот, а оттам - страна по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на съответния оператор.

По това облигационно правоотношение ищцовото дружество е изпълнило задължението си и за процесния период е доставило в дома на М. вода, чието количество възлиза на 193 куб.м. За това свидетелстват множеството установени факти, в т.ч. макар в карнетите да не фигурира подпис на ответницата, през целия исков период записаните в карнета показания са от „видян“ отчет и във възходящ ред. От всичко казано дотук се налага извода, че през водомера в апартамента е преминала вода, чието количество възлиза на отчетеното и ответницата дължи нейната стойност.

При определяне на същата, съдът изходи от единичната цена, одобренa от ДКЕВР – 1.89 лв./куб.м. без ДДС или 2.27 лв. с включен ДДС /след 31.05.2016 год./, 2.13 лв./куб.м. без ДДС или 2.56 лв. с включен ДДС /след 01.12.2017 год./, 2.27 лв./куб.м. без ДДС или 2.73 лв. с включен ДДС /след 01.01.2018 год./ и 2.50 лв./куб.м. без ДДС или 3.00 лв. с включен ДДС /след 01.01.2019 год./, като за периода от 01.09.2017 год. до 02.10.2019 год. е в размер на 525.46 лв. (стойността на 193 куб.м., съгласно посочените цени и фактурирани количества).

Що се отнася до количеството вода, възлизаща на 10.28 куб.м. „от разпределение“, то очевидно не е било потребено, а освен това за него не се доказа начина, по който е определяно, вкл. спазвани ли са установените с глава VI от Наредба № 4 / 2004 год. правила за начисляването му.

По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответницата за заплащане на посочената в по-горния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен до посочения размер, за който следва да се уважи.

Частичната му основателност, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, 2 има за своя закономерна последица частична основателност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва. На основание чл.162 от ГПК, съдът определя размера й на 45.02 лв., начислена за периода от 26.11.2017 год. до 02.12.2019 год. Основателен е и искът за законната лихва върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 04.12.2019 год. /арг. чл.

422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.

Затова са частично дължими и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството по ч.гр.д. № ******/ 2019 год., до размера от 71.15 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза на 896.47 лв., в т.ч. държавна такса, депозит за особен представител, възнаграждения за вещи лица, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф. М. М. от гр.Б*, ж/к „*******, ЕГН - **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б**, кв. “*********, представлявано от Г*Т* сумата от 525.46 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 01.09.2017 год. до 02.10.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 45.02 лв., начислена за периода от 26.11.2017 год. до 02.12.2019 год. и законната лихва, начиная от 04.12.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******/ 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата над уважения до пълния предявен размер от 554.63 лв.; иска за мораторна лихва - за горницата на уважения до пълния предявен размер от 47.90 лв.; както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.

ОСЪЖДА Ф. М. М. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № ****/ 2019 год. на БРС в размер на 71.14 лв., както и за настоящото производство, в размер на 896.45 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: М Е

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/

3