Определение № 1207 от 21.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1207 гр. София, 12.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

С. Милев

Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от С. Милев Въззивно частно наказателно дело № 20231100602213 по описа за 2023 година

С подаден по реда на чл. 243, ал.7 НПК протест (неправилно в случая наречен „частен“) прокурор от Софийската районна прокуратура (СРП) е оспорил законосъобразността на издаденото в закрито заседание Определение № 1060/27.03.2023 г. по н.ч.д. № 3356/23 г. на СРС (НО, 104 с.), с което (след жалба на пострадалия С. Д. И.) е било отменено (чл. 243, ал.6, т.3 НПК) постановлението от 28.02.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по сл. д. № 96/19 г. на СГП/СО, пр.пр. № 46648/19 г. на СРП.

Самото разследване е започнало по повод данните за умишлено причинена от полицейски орган при изпълнение на службата му средна телесна повреда спрямо пострадалия И. (чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл. 129 НК) и е прекратено с отмененото от Районния съд прокурорско постановление, в което държавното обвинение, ползвайки основанието по чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, е приело, че не са установени обективните признаци на посоченото престъпление. А оплакването в протеста срещу сега проверяваното първоинстанционно определение е сведено до личното несъгласие на прокурора с аргументите на СРС за липса на мотиви относно установените факти и анализираните доказателства.

СГС намери, че следва да потвърди протестираното определение.

Обемът на отменения прокурорски акт по никакъв начин не е заместил неизпълненото в случая задължение той да съдържа мотиви относно установените по делото факти и доказателствените източници на информация, на които те се основават.

Звучи притеснително, на първо място, изразеното с постановлението и протеста неразбиране какво означава да се посочи това, което е „установено от фактическа 1 страна“ (цитат по стр. 1 от Постановлението). Прокурорът е „изместил“ въпросното свое задължение с преразказ на казаното от разпитаните по делото лица, но техните процесуални изявления в случая не съставляват „установени факти“, а твърдения, въз основа на които тези факти да се изясняват. На практика, почти цялото съдържание на постановлението уведомява неговите читатели какво съдържат протоколите за разпит на С. И. („За случая св. С. И. посочва, че …“), М.Р., Р. Д., С.Г. („ От своя страна свидетелите … категорично отричат заявеното от св. И. …“), А.С. („Св. А.Р. С.ов посочва, че …“) и С.И. („Св. С. … И.а посочва, че …“).

Това „резюме“ на делото, направено в постановлението на СРП, стои далеч от изискването да се проследи хронологията на фактите, защото правната преценка съставлява ли деянието престъпление може да се извърши само при надлежно установени (и описани) обстоятелства. Което означава, че вместо да цитира версиите на отделните свидетели, прокурорът е следвало ясно да дефинира коя от тях намира за достоверна; по какви доказателствени съображения и как точно според него (а не според разпитваните лица) са се развили процесните събития. Описанието на това, което според прокурора се е случило в действителност (съответстващо на изискването по чл. 13, ал.2 НПК), е наложително не само за да се гарантира правото на защита на пострадалия и - евентуално – на обвиняемия (при наличие на такава фигура), но и за да се осигури възможност на контролиращия съд в процедурата по чл. 243, ал.4 и сл.

НПК да проследи логиката, по която е било формирано вътрешното убеждение и въз основа на която е (или не е) приложен материалният закон. Противоречията в свидетелските показания също, сами по себе си, не са формално основание делото да бъде прекратявано, защото в тези случаи прокурорът дължи обоснован отговор кои свидетели (според него) лъжат (или по други причини възпроизвеждат невярно фактите) и кои казват истината.

И не на последно място – ако беше прецизно посочил какви са обстоятелствата, които той намира за установени (вместо да прибягва до преразказ на казаното от свидетелите), представителят на държавното обвинение щеше да е далеч по-улеснен и в следващото си служебно задължение – да мотивира кои точно „…обективни признаци от състава на престъплението не се установиха“ (цитат по стр. 6 от Постановлението), защото от така заявената абстрактна формулировка изобщо не става ясно кои всъщност са „липсващите“ в случая съставомерни признаци: дали относно изпълнителното деяние (удрянето на пострадалия), дали относно неговия резултат (травми, отговарящи на критериите за средна телесна повреда), дали относно авторството (че те са причинени от полицейски орган при изпълнение на службата му).

Във връзка с всичко изложено дотук, СРС напълно резонно е приел обжалваното пред него постановление за необосновано и го е отменил.

Следователно, неоснователен се явява и подаденият срещу първоинстанционното определение 2 протест, поради което – съобразно чл. 243, ал.8 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1060/27.03.2023 г. по н.ч.д. № 3356/23 г. на СРС (НО, 104 с.)

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3