Решение № 1455 от 29.09.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. Варна, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20213100100874 по описа за 2021 година

Предявен е иск от СТ. ЕНЧ. СТ. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди: страдания, довели до трайно влошаване на психическото му състояние, в резултат на незаконно повдигнатото обвинение по ДП № 3388-578/2019 г. по описа на V РУ на ОД на МВР Бургас, пр. пр.

2068/2019 г. на РП - Бургас, прекратено с постановление от РП Бургас вх. № 6904/2019 г. от 15.09.2020 г., по което е бил задържан под стража 91 дни от 27.08.2019 г. до 26.11.2019 г., по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 27.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът оспорва иска. Възразява, че е налице изключителна вина на ищеца, който е управлявал автомобил, в който са намерени откраднати вещи.

Сочи, че началният момент на забавата е определен от ищеца в отклонение от указанието по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.

По същество страните поддържат становищата.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

1

По повдигането на обвинението:

От изисканата преписка по НОХД № 4470 по описа за 2020 г. на РС Бургас е видно, че с постановление от 28.08.2019 г. по ДП № 3388 ЗМ 578/19 г. по описа на V РУ на ОД на МВР Бургас (л. 7 от т. I ДП) ищецът е привлечен като обвиняем, за това че на 27.08.2019 г. в гр. Бургас, кв. "Сарафово", от лек автомобил марка "Нисан", паркиран в близост до плажната ивица, в съучастие с Цветан Иванов Петров, двамата като съизвършители, чрез използване на лек автомобил марка "Дачия", отнел чужди движими вещи – пари и ваучери с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК.

С постановление от 22.06.2020 г. (л. 74 от т. III ДП) ищецът е привлечен като обвиняем за същото деяние, като е добавено използването на техническо средство – самоделна скоба.

С постановление от 14.09.2020 г. (л. 101 от т. III ДП) производството спрямо ищеца е прекратено.

В съдебната практика се приема, че за да възникне отговорността по чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ достатъчно е постановлението за прекратяване на наказателното производство да е било съобщено на ищеца, без той да поиска наказателното производство да продължи, включително в случаите, когато от престъплението има пострадал и няма данни постановлението да е било съобщено и на него (решение № 205 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 863/2019 г., IV г. о., ГК).

На ищеца постановлението е връчено на 25.09.2020 г. (л. 111 от т. III ДП) т.е. за отговорността съдът приема, че актът е стабилизиран на 02.10.2020 г.

По възражението, че ищецът виновно е допринесъл за вредите, тъй като е управлявал автомобил, в който са намерени откраднати вещи:

В съдебната практика се приема, че при преценка на възражението за съпричиняване, релевантни са фактите, отразяващи процесуалното поведение на ищеца по време на наказателното преследване, съответно връзката между това поведение и процесуалните действия на ответника, засягащи повдигане и поддържане на обвинението (решение № 170 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д.

2

№ 4835/2018 г., III г. о., ГК).

Обратно, обстоятелство, предхождащо наказателното преследване, дори това, че ищецът е попаднал на местопрестъплението не случайно, а умишлено при уговорка да участва в престъпна дейност, не представлява допринасяне (решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК).

Повдигането и поддържането на обвинение са процесуални действия, поради което и допринасянето от страна на пострадалия следва да има същия характер.

Твърдението в процесния случай е за действие отпреди наказателното преследване. Поради това съдът приема, че възражението е неоснователно.

По неимуществените вреди и обстоятелствата от значение за размера на обезщетението:

Практиката, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се съобразяват обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).

По тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение:

Наказанието за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК е лишаване от свобода от една до десет години т.е. обвинението е повдигнато за тежко престъпление (чл. 93, т. 7 ДР НК).

3

По продължителността на наказателното преследване:

Наказателното производство срещу ищеца е продължило малко повече от година т.е. е приключило в сравнително кратък срок.

По интензитета на мерките на процесуална принуда:

От цитираната преписка по НОХД е видно, че с полицейска заповед от 27.08.2019 г. ищецът е задържан за 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР (л. 71 от т. II от ДП).

С постановление на РП Бургас от 28.08.2019 г. (л. 9 от т. I ДП), ищецът е задържан за 48 часа, считано от 28.08.2019 г.

По искане на прокурор при РП Бургас с определение № 1372/29.08.2019 г. по ЧНД № 3810/2019 г. на РС Бургас, потвърдено с определение № 98 от 04.09.2019 г. по ВЧНД № 927/2019 г. на ОС Бургас, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение "задържане под стража".

В съдебната практика се приема, че и в трите случая на задържане - до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение "задържане под стража"осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е идентична и вредите се обезщетяват по един ред (решение № 430 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2007 г., IV г. о., ГК, решение № 95 от 8.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 849/2010 г., III г. о., ГК и решение № 84 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2018 г., IV г. о., ГК).

По искане на защитника на ищеца с определение № 1854/20.11.2019 г. по ЧНД № 5133/2019 г. на РС Бургас, изменено с определение № 131/26.11.2019 г. по ВЧНД № 1241/2019 г. на ОС Бургас, мярката за неотклонение "задържане под стража", взета спрямо ищеца, е изменена в мярка "парична гаранция". Съдът е разпоредил ищецът да бъде освободен след внасяне на определената гаранция. Гаранцията е внесена на 26.11.2019 г.

(л. 16 от ВЧНД № 1241/19 г.). Съдът приема, че ищецът е бил освободен същия ден.

С постановлението от 14.09.2020 г. за прекратяване (л. 101 от т. III ДП) мярката за неотклонение е отменена.

4

По броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия:

Съставени са протоколи: за разпит на ищеца от 28.08.2019 г. (л. 8 от т. I ДП), на който ищецът е отказал да даде обяснения; за разпознаване на ищеца от 28.08.2019 г. (л. 100 от т. I ДП); за разпит на ищеца от 28.11.2019 г. (л. 125 от т. II ДП), на който ищецът е дал обяснения за автомобила; за разпит на ищеца от 03.07.2020 г. (л. 76 от т. III ДП), на който ищецът е заявил, че не е виновен и няма нищо общо с кражбата. Ищецът се е явявал в съдебните заседания по вземането и изменението на мярката за неотклонение.

Отражение върху личността и начина на живот на ищеца:

От справката за съдимост е видно, че ищецът е бил осъждан към момента на образуване на досъдебното производство.

От протокола за разпит от 28.08.2019 г. (л. 8 от т. I ДП) е видно, че при снемането на самоличността, ищецът е заявил пред разследващия полицай, че е безработен.

За плаването на риболовен кораб няма данни, освен в показанията на свидетелката Й. С.а, съпруга на ищеца (л. 62 и сл.), а тя не знае за предходните осъждания на ищеца, нито подробности за плаването на кораба.

В показанията си свидетелката излага, че след задържането ищецът бил притеснен, унил и уплашен и след освобождаването му дори не успял да се зарадва. Не искал да се вижда с хора и станал по-изнервен.

В показанията си свидетелят Д.М. също сочи, че ищецът не искал да се вижда с никого и се държал като че ли е сърдит без причина.

Показанията в тези части могат да бъдат кредитирани.

Съдът приема, че задържането е оказало обичайното въздействие върху пострадалия.

Показанията на свидетелката, че ищецът бълнувал и получил тикове: започнал да примигва често и да прави неконтролирани движения с пръстите си не се подкрепят от други доказателства. Оплакванията са сериозни, а няма данни ищецът да е търсил медицинска помощ, което е нелогично. Поради 5 това съдът не кредитира показанията в тази част. По делото няма доказателства за влошаване на физическото или психическото здраве на ищеца.

Съдебна практика по размера на обезщетенията:

При сходни обстоятелства са определяни обезщетения, както следва: обвинение за тежко престъпление и три месеца задържане под стража, но повече от 4 години наказателно производство и осъдителна присъда на първа инстанция, при чисто съдебно минало – 10 000 лв. (определение № 419 от 21.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 799/2021 г., IV г. о., ГК); обвинение за тежко престъпление и общо около четири месеца лишаване от свобода, но повече от 4 години наказателно производство, осъдителна присъда, обременено съдебно минало и допринасяне – 5 000 лв. (определение № 664 от 2.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1653/2020 г., III г. о., ГК); обвинение за тежко престъпление, два месеца и половина задържане под стража и едно предходно осъждане, но повече от 8 години наказателно производство – 8 000 лв.

(определение № 241 от 9.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4645/2019 г., III г. о., ГК); обвинение за тежко престъпление и два месеца и половина задържане под стража, повече от 15 години наказателно производство, водено задочно – 7 000 лв. (определение № 156 от 6.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4342/2019 г., IV г. о., ГК).

Посоченият от ищеца случай не е сходен с процесния: с решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК наистина е оставено в сила решение, с което е присъдено обезщетение от 60 000 лв., но обвинението е поддържано близо 14 години в т. ч. близо 7 години задържане под стража.

Другите посочени в изложението по същество от пълномощника на ищеца съдебни решения нямат връзка с настоящия спор.