Решение № 1356 от 14.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. София, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000500515 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 26.10.2020г по гр.д. № 11 783/2018г на Софийски градски съд /СГС/ І12 състав ЗД „Бул Инс“АД е осъдено на осн. чл.432, ал.1 КЗ да заплати на Г. А. А. сумите от 35 000лв и 563лв, представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 04.08.2017г в гр.София, ведно със законната лихва върху присъдените главници от 13.06.2018г., като иска за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва е отхвърлен за периода 04.08.2017г до 13.06.2018г като неоснователен.

Решението е обжалвано в осъдителната му част от ответника ЗД „Бул Инс“АД чрез пълномощник адв. Я.Д. за сумата от 15 000лв, представляваща разликата между дължимото според жалбоподателя обезщетение и присъденото от 35 000лв с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Конкретните доводи визират процесуални нарушения на съда, изразяващи се в липса на доклад по чл.146 ГПК и в неправилно приложение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ - присъденото обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно спрямо установените по делото факти относно естеството на травмите и възстановителния период. Поддържа се в тази връзка, че първостепенният съд не е съобразил всички критерии при определяне на обезщетение за неимуществени вреди- възрастта на пострадалия, вида на травмите и тяхното отражение върху социалната и трудова ангажираност, както и икономическата обстановка в страната 1 към релевантния за определяне на обезщетението момент, с което нарушил материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Иска се отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърли иска за неимуществени вреди над размер от 15 000лв до присъдения от 35 000лв.

В срок е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Г. А. А. чрез пълномощник адв. Н. САК, с който се оспорват по основание оплакванията във въззивната жалба и се иска потвърждаване на решението в осъдителната му част. Поддържат се конкретно доводи, че пострадалият е получил многофрагентна травма на ходило, претърпял е оперативна интервенция, в продължение на 60 дни бил с гипсова имобилизация, а 3 мес. след това се е придвижвал с патерици и провеждал рехабилитация. Твръди се още, че определеното от съда обезщетение съответства както на естеството и вида на травмите, но също е съобразено с настъпилите за потърпевшия усложнения - намаляване на костната плътност на ляво ходило и невъзможност да движи нагоре пръстите на крайника, от което продължава да търпи болки и неудобства вече 3 години след процесното ПТП.

В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца Г. А. А. чрез адв.Н., с която се обжалва решението в отхвърлителната му част, в която е отхвърлен иска за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода 04.08.2017г до 13.06.2018г. Поддържат се конкретни доводи против изводите на съда относно началния момент, от който застрахователят –ответник изпада в забава и дължи лихва, и че този момент е датата на непозволено увреждане, тъй като се обезщетяват вреди в пряка причинно-следствена връзка с поведението на деликвента. Евентуално, ако тези доводи не се приемат, се сочи за начален момент датата на уведомяването на застрахователя с позоваване на разпоредбите по чл. 497 и ч29, ал.2, т.2 КЗ и цитирайки в тази връзка съдебна практика.

В срок не е постъпил отговор на насрещата въззивна жалба от страна на ответника ЗД „Бул Инс“АД.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в съответствие с посочените от страните оплаквания и възраженията, приема следното:

Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части – осъдителна за сумата от 15 000лв обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлителна за лихвата за периода 04.08.2017г до 13.06.2018г. В осъдителната си част за сумите от 15 000лв обезщетение за неимуществени вреди и 563 лв обезщетение за имуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Първоинстанционното производство е образувано по преки обективно съединени искове против застраховател, с правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ за компенсиране на вреди /неимуществени и имуществени/, търпени в резултат на пътно произшествие, виновно причинено от водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

2

Настоящият състав, като съобрази оплакванията и възраженията на страните и взе предвид, че решението в осъдителната му част частично е влязло в сила, приема, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ – материалната легитимация на ответника, произтичаща от наличието на валиден застрахователен договор за увреждащото ППС, както и всички други материалноправни предпоставки на деликтната отговорност – противоправно поведение на водача, причинната връзка между него и настъпилите вреди –физически и морални страдания на пострадалия ищец.

Следователно, спорните по делото въпроси предмет на въззивен контрол, се свеждат до размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед на критерия по чл.52 ЗЗД и формираната в тази насока задължителна практика на ВКС – ППВС № 4/68г и постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 83/06.07.2009г по т.д. № 795/2008г, както и относно началния момент, от който се дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва.

Безспорни и установени са фактите на настъпване на произшествието на 04.08.2017г. в гр.София, поради противоправно поведение на водача на застрахования автомобил л.а.

БМВ 530, рег. СВ 1146 - Л. П., който отнел предимството на правомерно движещия се в своята пътна лента мотоциклетист. Установено е също, че в пряка причинна връзка с пътното произшествие пострадалият ищец – водач на мотоциклет Сузуки, рег. № СВ 1146 получил травматични увреждания, от които търпял болки и неудобства, и че за лечение направил разходи в присъдения размер от 563лв. Между страните не е бил спорен фактът, че към датата на настъпване на произшествието за л.а. БМВ 530, рег. СВ 1146 е имало активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество. Пред първата инстанция е бил повдигнат въпроса за принос на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД, който е отречен от първата инстанция, а пред настоящата въззивна инстанция – вече преклудиран, поради това, че оплаквания против тези изводи не са сторени с въззивната жалба на застрахователя.

От приетата пред първата инстанция комплексна медицинска експертиза е изяснено, че в причинна връзка с пътния инцидент ищецът – мъж на 43години е получил следните травматични увреждания: счупване на II, III, IV и V-та метатарзални кости на ляво стъпало и разкъсно-контузна рана в областта на ляво ходило. От заключението на експертизата в медицинската й част се установява, че ищецът е търпял оперативно лечение за наместване на счупените кости и фиксиране на фрагментите с К-игли, за период от 60дни носил гипсова имобилизация, а в продължение на 3месеца се придвижвал с патерици и провеждал рехабилитация. Обективно при прегледа е установен надлъжен дълговиден оперативен белег по горната страна на ляво ходило с дължина от 10см, а от разчитане на рентгенова снимка от 9.10.2017г е констатирано намаляване на костната плътност на костите на ляво ходило – Зудекова дистрофия вследствие на обездвижването на левия долен крайник, довело до невъзможност за повдигане на пръстите на ляво ходило нагоре.

Неоспорената от страните експертиза в медицинската част е обобщила, че 3 възстановителният период общо е продължил около 5 месеца, и че при преглед през 2019г като остатъчни последици са установени - надлъжен белег от 10см по горната страна на ляво ходило и невъзможност за повдигане нагоре на пръстите на ляво ходило.

Въз основа на същите установени факти, настоящият състав намира за частично основателни оплакванията в жалбата на застрахователя, чиито доводи и възражения се отнасят до неправилното приложение на чл.52 ЗЗД. Първоинстанционният съд е отчел вида и степента на уврежданията- многофрагментна фрактура на ляво ходило и разкъсноконтузна рана в същата област, извършването на оперативна интервенция по наместване на костните фрагменти, която е източник на по-интензивни болки, възстановителния период от 5 месеца, през който 60дни ищецът е бил обездвижен с гипсова имобилизация и 3 месеца се е придвижвал с помощни средства. Съобразени са като утежняващи са обстоятелствата, че в рамките на този общ възстановителен период / 5месеца/ ищецът е търпял неудобствата от обездвижването, и че в пряка причинна връзка с увреждането са констатираните остатъчни последици от травмата, изразяващи се в невъзможност за повдигане на пръстите на ляво ходило нагоре, което неминуемо е свързано с дискомфорт в ежедневието. Преценени в съвкупност обаче всички от значение обстоятелства налагат извод, че определеният размер на обезщетението е завишен, тъй като по делото няма данни за настъпили други /извън обсъдените/ неблагоприятни последици за здравето на пострадалия, нито че създаващите дискомфорт остатъчните последици са от естество да намалят неговата трудоспособност, респ. възможността да полага физически труд и да води активен начин на живот. На следващо място при определяне на обезщетение е следвало, но не са съобразени и други обективни фактори като икономическите условия в страната към 2017г. и присъжданите от съдилищата по-ниски размери за случаи, аналогични на настоящия, които обстоятелдтва се явява обективен израз на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.

Поради това, присъденият от първата инстанция размер не е съобразен с конкретните обстоятелства по делото /разгледани по-горе/ и ще следва да се намали на 25 000лв, което ще има за резултат отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част за сумата от 10 000лв, представляваща разликата между присъденото и установеното за дължимо обезщетение и отхвърляне на иска за този размер.

В останалата обжалвана /осъдителна/ част решението ще подлежи на потвърждаване, като в тази връзка се има предвид, че ищецът ще търпи и занапред дискомфорт и неудобства от намалените двигателни функции в тази област на ходилото, които въпреки че не са от естество да го лишат от активен начин на живот, обосновават по-голям обем на неимуществените вреди.

Верни принципно са доводите на застрахователя за процесуално нарушение на съда по чл.146 ГПК, който не е изготвил доклад по делото, но те не биха довели до промяна в изхода на спора. Решението е влязло частично в осъдителната му част, с което по отношение на правопораждащите спорното притезание факти, включени във фактическия състав на на чл.432 ГПК се формира сила на пресъдено нещо. Следователно въпросите, свързани с материалната легитимация на ответника да отговоря по иска са преклудирани, а последният 4 не е поддържал оплакване против изводите на съда за липса на принос по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Поради това спорът пред въззивната инстанция се изчерпва с естеството и вида на травмите и съответно до обема на подлежащите на компенсация вреди, които безспорно се следват в доказателствена тежест на ищеца, който освен че е ангажирал доказателства пред първата инстанция, не се е позовал на процесуално нарушение в отговора на жалбата.

По отношение на следващия спорен въпрос за началния момент, от който се дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва:

При действието на отменения КЗ, при присъждане на обезщетение по чл. 226 КЗ (отм.) се начисляваше лихва от датата на ПТП и съдебната практика в тази насока беше константна. Новият кодекс въведе различни правила относно определянето на началния момент, от който се дължи законната лихва. Съгласно изричната уредба дадена в чл. 429 от действащия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на уведомяването на застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на предявяване на застрахователната претенция в зависимост коя от двете дати е по-ранна. В случая няма спор, че пострадалият е подал заявление и предявил претенция за обезщетение на 20.04.2018г и следователно лихва се дължи от посочената начална дата до окончателното изплащане.