Решение № 501 от 28.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря Александра Огн. Величкова като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20231100600549 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл.250, ал.4 от НПК.

Образувано по въззивни частни жалби на частния тъжител Е. М. и на неговия повереник адв. Ю. срещу разпореждане на съдията – докладчик на 7 с-в при СРС, НО от 22.03.2022г., с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 3535/2019г. на СРС.

Тъжителят и повереникът поотделно му изразяват недоволството си от разпореждането на съдията – докладчик по делото, като считат, че произволно е прекратил производството по делото; адв. Ю. твърди, че тъжбата съответства на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК, като за допустимостта й не е необходимо да се представят и доказателства за обстоятелствата на престъплението, а единствено твърдения за тях. Към жалбата на повереника е приложен и протокол за разпит на Д. В. от 10.05.2018г. по ДП № 22/2018г. по описа на ГДБОП – МВР. Прави се искане за отмяна на първоинстанционния прекратителен акт.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител М. – адв. Ю. поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените там съображения.

Частният тъжител поддържа доводите на повереника си, като намира прекратяването за произволно и счита, че по този начин е лишен от достъп до правосъдие.

1

В хода на проведеното съдебно следствие пред въззивния съд бе приобщен в качеството на писмено доказателство протокол за разпит на Д. В. от 10.05.2018г. в качеството на свидетел по ДП № 22/2018г. по описа на ГДБОП – МВР Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и основателна.

С частна тъжба от 20.02.2019г. тъжителят М. е изложил в писмен вид твърдения за извършена спрямо него клевета, състояща се в приписано му престъпление по чл.

339 от НК, като е допълнил обстоятелствата с две молби от 29.11.2021г. и от 16.12.2021г.. С атакуваното разпореждане от 22.03.2022г.съдията - докладчик е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал.1,т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 НПК, като решаващите му изводи се заключават в констатацията, че тъжителят не е представил в писмен вид ( както му е било указано с разпореждане от 22.12.2021г.) писменото изявление на Д. В., което според съдията – докладчик се „явява елемент от самото изготвяне на тъжбата“, а самата тя не съответства на изискванията на чл. 81, ал.1 от НК в този си вид.

Така описаното процедиране от страна на СРС е незаконосъобразно. Въпросът, който се поставя на настоящия етап на развитие на производството, е относно наличието на тъжба по смисъла на чл. 81 от НПК, годна да постави началото на наказателно производство от частен характер. Съдът в настоящият си състав счита, че тъжителят е изложил достатъчно твърдения, които обсъдени в своята съвкупност могат да бъдат обхванати от понятието „тъжба”. На първо място те са направени в писмен вид и носят подписа на подалото ги лице. На второ място в така посочения документ са налице определените в процесуалния закон реквизити, описващи както твърдяното престъпление - поради изискването деянието да бъде отграничено по време, място, лица и предмет от другите явления от обективната действителност, т.е. то да бъде индивидуализирано с посочените по-горе белези, така и белези относно субекта на престъплението – трите му имена и неговия адрес. Тъй като тъжбата е единственият способ за сезиране на съда с твърдения за извършено престъпление, преследвано по частно-правен ред, същата следва да е в състояние да определя предмета на делото /твърдяните факти /, а оттам и предмета на доказване по него. В случая се касае до процесуална допустимост на тъжбата в този й вид и въззивният състав намира,че същата притежава реквизитите по чл. 81, ал.1 и ал.2 от НПК. Придружаването на тъжбата от твърдения протокол за разпит е ненужно, тъй като касае основателността на обвинението, но не и процесуалната функция на тъжбата като сезиращ съда документ.

В този смисъл изискването от съдията – докладчик на доказаността на твърденията в тъжбата на етапа „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ е процесуално недопустимо, тъй като без провеждане на съдебно 2 следствие и събиране на доказателства, се формира извод за не/основателността на изложените в тъжбата твърдения.

Отделен е въпросът, че към настоящия момент са налични други правопогасяващи факти, водещи до прекратяване на наказателното производство.

С оглед изложеното са налице предпоставки за отмяна на разпореждането – предмет на въззивната проверка, тъй като същото е неправилно. Делото следва да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него, но на друг съдебен състав, тъй като обективно постановилият атакуваното разпореждане съдебен състав е формирал становище по съществото на делото, искайки от тъжителя доказателства за верността на изнесените в тъжбата твърдения.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 250, ал. 4 от НПК, СГС,НО, ХІV въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 22.03.2022г., постановено по НЧХД № 3535 от 2019г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК.

ВРЪЩА делото на друг съдебен състав при СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3