Решение № 333 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100504902 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Софийски имоти“ ЕАД срещу решение № 18696 от 14.11.2023 г., постановено по гр. дело № 58903/2021 г. по описа на СРС, 172 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Адвокатско дружество „В., У. и п.“ положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД за сумата от 5061,61 лв., представляваща наемно възнаграждение за периода от 01.11.2020 г. до 08.12.2020 г. по договор за наем от 30.11.2012 г., относно обекти: офиси в сграда № 4 на Административен и търговски център с адрес: гр. София, ул. ****, с обща застроена площ от 551,02 кв.м., заедно с пет броя подземни паркоместа на второ ниво с № 39, 41, 52, 55, 56, с обща застроена площ от 78,41 кв.м.; за сумата от 312,21 лв., представляваща наемно възнаграждение за периода от 01.11.2020 г. до 08.12.2020 г. по договор за наем от 30.11.2012 г., относно обект: магазин № 14, с площ от 24,22 кв.м., находящ се на партерен етаж в сграда № 4 в Административен и търговски център с адрес: гр. София, ул. ****; за разликата над уважения размер от 273,82 лв. до сумата от 12416,37 лв., неустойка за забава върху изискуемите наемни вноски за предоставените за временно и възмездно ползване обекти, представляващи офиси и паркоместа в процесната сграда, за периода от 14.05.2020 г. до 1

08.12.2020 г.; както и за разликата над уважения размер от 20,57 лв. до сумата от 932,76 лв., неустойка за забава върху изискуемите наемни вноски за предоставения за временно и възмездно ползване обект, представляващ магазин № 14 в процесната сграда, за периода от 14.05.2020 г. до 08.12.2020 г.

В жалбата на ищеца са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице основание за намаляване на наемната цена по договора въз основа на намален спад на приходите на адвокатското дружество. Въззивникът счита, че ответникът не е самостоятелна страна по наемния договор, а наемател се явявало гражданското дружество, чиито приходи следвало да бъдат разгледани с оглед извършване на преценка за наличие на основание за редуциране на наема, като според заключението на ССЕ не е налице спад на тези приходи над посочения в решението на Столичен общински съвет процент. Намира, че условията за редуциране на наемните вноски в случая са неприложими, тъй като дейността на ответното адвокатско дружество не е била пряко засегната от противоепидемичните мерки. Поддържа, че наетите имоти не са общинска собственост, а частна собственост на ищеца като търговско дружество, поради което цитираните от първоинстанционния съд разпоредби от ЗМСМА, ЗОС и Наредби за търговските дружества с общинско участие в случая били неприложими, а процесните наемни договори не носят елементите на административно-правни сделки. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове за посочените суми.

Въззиваемият Адвокатско дружество „В., У. и п.“ е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ищеца част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от ответника Адвокатско дружество „В., У. и п.“ срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от „Софийски имоти“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД за сумата от 978,85 лв., представляваща стойността на консумативни разходи за електроенергия във връзка с ползването на офиси в сграда № 4 на Административен и търговски център с адрес: гр. София, ул. ****, по договор за наем от 30.11.2012 г. в периода от месец август до месец ноември 2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.02.2021 г. до окончателното погасяване на вземането; за сумата от 273,82 лв., неустойка за забава върху изискуемите наемни вноски за предоставените за временно и възмездно ползване обекти, представляващи офиси и паркоместа в процесната сграда, за периода от 14.05.2020 г. до 08.12.2020 г.; както и за сумата от 20,57 лв., неустойка за забава върху изискуемите наемни вноски за предоставения за временно и възмездно ползване обект, представляващ магазин № 14 в процесната сграда, за периода от 14.05.2020 г. до 08.12.2020 г.

В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и 2 необоснованост с твърдения, че по делото не е доказано реално ползване на имотите през процесния период от страна на ответника, поради което същият не дължал и претендираните консумативни разходи. Въззивникът-ответник навежда доводи за прекомерност на присъдената неустойка, както и за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемият по насрещната въззивна жалба „Софийски имоти“ ЕАД е подал отговор на насрещната въззивна жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ответника част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваните части поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че по силата на договори за наем от 30.11.2012 г. „Софийски имоти“ ЕАД е предоставило на ДЗЗД „Е.Е.Д.С.“ временното и възмездно ползване на описаните собствени на ищеца недвижими имоти – офиси и магазин, срещу уговорена месечна наемна цена, дължима до пето число на текущия месец. Обектите са били предадени на наемателя, а след изтичане на тригодишния срок на действие на наемните договори, наемното правоотношение се е превърнало в безсрочно поради продължаване ползването на имотите от наемателя и при липса на противопоставяне от наемодателя, като същите са били прекратени с едномесечно предизвестие от наемодателя, получено от наемателя на 14.12.2020 г., т.е. считано от 14.01.2021 г. С оглед на изложеното, несъмнено е, че за процесния период от 01.11.2020 г. до 08.12.2020 г. между страните е съществувало наемно правоотношение и в тежест на наемателя е възникнало задължение за плащане на наемна цена по двата договора, като с оглед възраженията на ответника спорно се явява обстоятелството налице ли е основание за намаляване на размера на дължимата наемна вноска за претендирания период.

3

По делото не се спори, че през периода м. 03.2020 г. – м. 12.2020 г. на територията на Република България са действали противоепидемични мерки, във връзка с които и на основание чл. 6в от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, е прието Решение № 136/16.04.2020 г. на Столичен общински съвет. Съгласно т. 5 и т. 7 от това решение, СОС възлага на органите на управление на търговските дружества със сто процента участие на Столична община в капитала, които не са лечебни заведения по смисъла на чл. 2 ЗЛЗ (каквото е и ищцовото дружество, видно от справката по партидата на дружеството в търговския регистър, от която се установява, че Столична община е едноличен собственик на капитала на „Софийски имоти“ ЕАД), да намалят размера на наемната цена на наематели по договори за наем, сключени преди 13 март 2020 г., за които е налице спад в приходите от продажби в резултат от въведените противоепидемични мерки на територията на РБ, за срок не по-дълъг от срока на въведените противоепидемични мерки, както следва: при спад от 20 % до 50 % от оборота за съответния месец – фиксирана отстъпка от наемната цена от 20 %, а при спад с над 50 % от оборота за съответния месец – фиксирана отстъпка от наемната цена от 50 %. Предвидено е, че наличието на обстоятелствата за прилагане на съответната отстъпка се доказва със справкадекларация по чл. 125 ЗДДС или извлечение от дневника за продажбите по чл. 124 ЗДДС, за периода на извънредното положение и за същия период от 2019 г., по отношение на лицата, регистрирани по ДДС, какъвто е и ответникът.

В настоящия случай договорите за наем са сключени преди 13 март 2020 г., като посоченият в тях наемател е ДЗЗД „Е.Е.Д.С.“. От приложения учредителен договор от 09.10.2012 г. е видно, че това е гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД, съдружници в което са „Е.Е.Д.к.“ ООД и ответното „Адвокатско дружество В., У. и п.“ при равни дялове, като целта на договора е създаване на гражданското дружество за извършване на обща икономическа дейност, включваща и съвместно наемане на офисни площи. До края на процесния период ответното дружество е било съдружник в ДЗЗД, като видно от приложеното удостоверение от Агенция по вписванията същото е заличено като съдружник с посочения дял от 50 % по споразумение от 09.12.2020 г. (обстоятелство, което е обявено и като безспорно между страните).

Съгласно трайната съдебна практика, гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, а форма на обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел.

Отношенията между съдружниците се уреждат с договор, като правата и задълженията на гражданското дружество се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник, респ. съдружници, като във вътрешните им отношения придобитите права и поети задължения се разпределят съобразно дяловете на съдружниците. В този смисъл – Решение № 131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. по описа на ВКС, I т.о.

Следователно, посоченото като наемател в процесните договори ДЗЗД „Е.Е.Д.С.“ не е отделно юридическо лице, то не е персонифициран правен субект и като такова не може да 4 бъде носител на права и задължения, вкл. да бъде страна по делото. В този смисъл, страна по възникналото наемно правоотношение с права и задължения по двата наемни договора са съдружниците в ДЗЗД – „Е.Е.Д.к.“ ООД и ответното „Адвокатско дружество В., У. и п.“.

Доколкото същите се явяват наематели на имотите, собственост на ищеца, именно тези дружества се явяват задължени лица за наемните вноски по договорите и именно те следва да отговарят на предпоставките, посочени в решението на СОС, за да е налице основание за намаляване на наемната цена. Обстоятелството, че гражданското дружество води собствено счетоводство, не променя този извод, защото не то е страна по наемния договор, а отделните съдружници, които развиват собствена дейност и спрямо които следва да се приложат изискванията за спад в оборота, за да могат да се възползват от основанието за намаляване на наемната цена, която именно те са длъжни да заплащат на наемодателя. Видно от уточненията на вещото лице по ССЕ, направени в открито съдебно заседание от 26.09.2022 г., ДЗЗД „Е.Е.Д.С.“ няма собствена дейност извън наемането на процесните имоти от ищеца и преотдаването им под наем на двете дружества – съдружници в него, като съдружието не би могло да има спад в оборота, тъй като то само префактурира задълженията към съдружниците, а всички суми, които са постъпвали от съдружниците в дружеството, са отнасяни за погасяване на наемните цени и консумативните разходи за процесните имоти на ищеца. Доколкото гражданското дружество не е отделен субект в гражданския оборот, не развива дейност и не е задължено лице за претендираните наемни цени, то няма отношение към предпоставките за изменение на размера на наемните цени и отразените за него счетоводни записвания са неотносими към настоящия правен спор.