Решение № 70 от 01.06.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Девин, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100330 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП, чл.34 и чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД.

Образувано е по искова молба от С. М. К., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Борино, обл. Смолян, ул. П. № *, чрез ЕАД Е. И., Булстат *********, със съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * против 1) „К.“ ЕАД, с ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. В. *** ((сграда „*“)), ет. 4, Бизнес център „Б.“, представлявано от изп. директор И.

К., чрез юрисконсулт В. Т. и 2) „А. Т.“ ЕООД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. В. № *** ((сграда „*“)), ет. *, Бизнес център „Б.“, представлявано от управителя И. М. Ш., чрез юрисконсулт С. С., с която са предявени искове: 1) Да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 249*/19.12.2021г.; 2) Да се прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 19.12.2021г., сключен с „А.

Т.“ ЕООД; 3) Да осъди „К.“ ЕАД да върне сумата от 338,36 лева, платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № 249*/19.12.2021г. за периода от 19.12.2021г. - 20.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2025г. до окончателно плащане. 4) Да осъди „К.“ ЕАД да възстанови на ищцата заплатените от нея в периода от 19.12.2021г. - 20.12.2023г., без правно основание суми в общ размер на 1336,51 лева, съставляващи престирани от нея парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно 1 действие договор за поръчителство към договор за кредит № 249*/19.12.2021г.

( изменение на иска, допуснато с протоколно определение №134/04.05.2026 ) В исковата молба ищецът поддържа, че на 19.12.2021г. е сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит № 249*/19.12.2021г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената му в заем сума от 3 700.00 лева.

Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.

10 ЗПК:

Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № 249*/19.12.2021г. лихвеният процент по кредита е в размер на 40 %, а годишният процент на разходите е 48,21%. Твърди, че действително приложения ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът е използвал заблуждаваща търговска практика, която има за последица нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 21,39 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата поръчител.

Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, като е приложена „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ап. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. ( В този см. Решение на СЕс по дело С -453/10).

Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 48,21 %, поради което и съобразно изведените критерии в дело С-453/10 кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителя е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи.

ГПР и ГЛП са посочени като абсолютни стойности.

Съгласно Договор за потребителски кредит № 249*/19.12.2021г ., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.З от договора и чл.4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в 2 срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на 05.12.2019г. е подписал с втория ответник „А. Т." ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 3 476.98лв., платимо заедно с падежните вноски.

Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „К.“ ЕАД е постъпил отговор, с който оспорва предявените искове, поради липса на правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване нищожността на процесните Договор за потребителски кредит № 249*/19.12.2021г и Договор за предоставяне на поръчителство от 19.12.2021г., тъй като същите към днешна дата не са действащи между страните.

Ищецът има правната възможност, от която се е възползвал, да предяви осъдителен иск за връщане на платеното без основание, като в рамките на това производство съдът ще се произнесе в мотивите си и относно евентуалната нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.

Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 249*/19.12.2021 г. между „К.“ ЕАД /кредитодател/ и С. М. К.

/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 19.12.2021 г., с поръчител „А. Т.“ ЕООД и потребител С. М.

К..

Договор за потребителски кредит № 249*/19.12.2021г. е сключен между страните за главница от 3 700.00 лева, като същата е била усвоена в цялост от него.

Уговорено е предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 19.04 % и ГПР от 20.79 %, с общ размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлиза на 4 477.92 лева, от която сума 3 700.00 лева - главница и 777.92 лева - договорна възнаградителна лихва. Ищецът обаче е погасил задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно, предвид което не е заплатил в пълен размер уговорената с договора възнаградителна 3 лихва.

Ищецът е заплатил по сметка на „К.“ ЕАД, във връзка с процесните договори сумата в общ размер 50.00 лева, разпределена за погасяването на задължението му за договорна възнаградителна лихва и сумата в размер на 50.00 лева, разпределена за погасяване на негови задължения към другото дружество ответник „А. Т.“ ЕООД по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Ако съдът прецени, че е налице нищожност на процесните договори, искът на ищеца по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 50.00 лева за възстановяване на разпределени суми за договорна възнаградителна лихва и до размера от 50.00 лева за възстановяване на суми за възнаграждение за предоставеното поръчителство.

Съдът приема тези обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване, предвид изявлението на ответника на неизгодни за него факти.

Оспорва твърдението за нищожност на ДПК, тъй като в

Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия.

Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А. Т.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към Договор за потребителски кредит № 249*/19.12.2021г. Общи условия за предоставяне на кредити (Общи условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Чл. 4, ал. 1, както и чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 249*/19.12.2021г., регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърдим, че договорите за кредит предвиждат изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да си избере необезпечен кредит, т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Няма задължително условие кредитът да е обезпечен.

„К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕАД, но двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „К.“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.

Представя възпроизведен на хартиен носител, съгласно чл. 184 4

ГПК заверен препис от електронен документ - процесния договор за потребителски кредит, ведно с Приложение № 1 към него и Общи условия; заверено копие на счетоводна справка за постъпилите суми по сметка на „К.“ ЕАД, датите на постъпването им и начина на разпределяне.

Моли съда да остави без разглеждане, като недопустим, предявения срещу „К.“ ЕАД иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит; В условията на евентуалност да отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения срещу „К.“ ЕАД иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит;

Да отхвърли, като неоснователни и недоказани, предявените срещу „К.“ ЕАД осъдителни искове за възстановяване на ищеца на недължимо платена сума в размер на 50.00 лева за погасяване на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение и 50.00 лева за погасяване на задължения на ищеца по процесния договор за предоставяне на поръчителство, сключен с другия ответник „А. Т.“ ЕООД.

Да присъди сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК.

Да отхвърли претенцията на ищеца за разноски на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв, тъй като ищцата не е материално затруднено лице. В условията на евентуалност да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който според нас следва да бъде под определения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

При определяне размера на дължимите на насрещната страна разноски за адвокатски възнаграждение съдът да съобрази актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C 438/22г., като предвид ниската правна и фактическа сложност на производството присъди адвокатски хонорар в справедлив размер. Счита, че справедлив ще бъде хонорар в размер на 150.00 лева (в този смисъл Определение № 50015/2024 г., постановено по т .д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС).

Моли съдът да съобрази обстоятелството, че предявените от ищеца отрицателни установителни искове имат обуславящ характер по отношение на предявения осъдителен иск, като същите дори и да не бяха предявени като самостоятелни такива съдът щеше да обсъди нищожността в мотивите на съдебното решение. Предвид горното счита, че предявените от ищеца отрицателни установителни искове не изискват провеждането на самостоятелна защита от страна на процесуалния му представител, за които да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение.