Решение № 89 от 26.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Варна, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000037 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 4181/11.11.2024г. на С. Т. Г. от гр. Алфатар, подадена чрез адв. Н.

Д. от АК- гр. Шумен, и насрещна въззивна жалба вх. № 4451/26.11.2024г. на ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК 831830482, представлявано в процеса от адв. М. Г. от САК, срещу решение № 167/15.10.2024г., постановено по гр. д. № 82/2024г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на първия въззивник сумата 90 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция – 27.11.2023г., до окончателното изплащане на задължението, и е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 90 000лв до пълния предявен размер от 300 000лв., като неоснователен.

В жалба вх. № 4181/11.11.2024г., подадена от ищеца С. Т. Г. се релевират оплаквания срещу правилността на атакувания съдебен акт в отхвърлителна част за заплащане на обезщетение за причинени 1 неимуществени вреди за горницата над 90 000лв до пълния предявен размер от 300 000лв. Според страната определеният размер на обезщетението е в разрез с принципа на справедливост и е занижено с оглед установените релевантни, обективно съществуващи факти относно вида и интензитета на претърпените от пострадалото лице болки и страдания, в причинна връзка със застрахователното събитие. Ищецът моли за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло в предявения размер от 300 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва.

С насрещна въззивна жалба вх. № 4451/26.11.2024г., подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София- ответник в първоинстанционното производство, се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 27 000 лв., представляваща горницата над 63 000 лв. до присъдените 90 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ. Твърди се неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на правопогасяващото възражение на застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се поддържа становище за принос на ищеца за настъпване на ПТП и вредоносния резултат при квота от 30 %, в резултат на неизпълнение на задължението по ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска за разликата над 63 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва.

Представителите на страните представят писмени отговори, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Силистренският окръжен съд е бил валидно сезиран с искова молба на С. Т. Г. от гр. Алфатар, представляван от адв. Н. Д., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за присъждане на сумата 300 000лв., 2 претендирана като дължимо от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 23.06.2023г. около 19ч. на път клас III №207, между гр. Тервел, област Добрич и с.

Честименско, област Добрич, по вина на водача на л. а. „Фолксваген”, модел „Голф 3”, с рег. № Х ХХХХХ ХХ, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на застрахователното събитие, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 27.11.2023г. /датата на входиране на извънсъдебна претенцията до застрахователя/, до окончателното изплащане на задължението.

Решението на ОС– Силистра, с което осъдителният иск е уважен частично, до размер на сумата 90 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 27.11.2023г. от името на ищцата, чрез пълномощник, е предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. В рамките на предвидения в закона 3-месечен срок за произнасяне, изтекъл хода на производството, ответното дружество не е направило предложение за извънсъдебно уреждане на отношенията по повод дължимото застрахователно обезщетение.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно 3 извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, не са спорни в тази инстанция. Тъй като първоинстанционното решение се обжалва частично, респ. същото е влязло в сила в осъдителната му част за сумата 63 000 лв., ведно със законната лихва, е формирана и сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на необжалваната част от решението на ОС- Силистра, съдът приема, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ .

Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищеца увреждания, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.

Безспорно е установено от представената по делото медицинска документация (епикризи № 7279/2023 и № 7921/2023 от “МБАЛ - Добрич” АД, Отделение по анестезиология и интензивно лечение и Отделение по неврохирургия, ведно със заверено копие на медицинска документация „История на заболяване”), както и от заключенията по първоначална и повторна комплексна съдебно– медицинска и автотехническа експертизи, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания, които са в причинно-следствена връзка с процесното пътно- транспортно произшествие: „Комбинирана травма глава-гръден кош, изразяваща се в травматичен шок, двустранен травматичен подвижен хематом по лявата половина на челото, двустранен травматичен околоочен хематом, разкъсноконтузна рана над лявата вежда, разкъсно- контузна рана челно-слепоочнотеменно вляво, многофрагментно счупване на челната кост, счупване на лявата слепоочна кост, счупване на външната стена на лявата очница, кръв в 4 синусите, по-силно изразено вляво, контузия на мозъка вляво челно. Счупване на II, III, X леви ребра, пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдната кухина/ вляво, плеврален излив /течност в плевралната кухина, натрупване на течност между двата листа на плеврата/ вляво, подкожен емфизем /навлизане на въздух в подкожието/ вляво, контузия на левия бял дроб. Контузни рани по дясната мишница.“

Описаните травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да се получат при удар на колата отляво, извъртане на пострадалия наляво и удари на главата и гръдния кош в арматурното табло и детайли от купето на лекия автомобил. Развилият се в резултат на ПТП травматичен шок определя разстройство на здравето временно опасно за живота. Описаните разкъсно- контузни рани по главата, подлежащото счупване на черепните кости, са създали реална комуникация между външната среда и черепната кухина и в този смисъл е налице проникващо нараняване в черепната кухина. Контузията на мозъка обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота, ако не настъпят късни усложнения. Установените пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдната кухина/ вляво, и плеврален излив /натрупване между двата листа на плеврата/ вляво, обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Контузия на левия бял дроб обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупване на II, III, X леви ребра обуславя трайно затруднение на снагата за период от 1.5 – 2 месеца. Счупването на дъгата на лявата скула обуславя трайно затруднение на дъвченето за период, не помалък от 2 месеца. Останалите описани увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

След ПТП ищецът е приет в ОАИЛ на МБАЛ – Добрич АД, където е подложен на интензивни грижи и лечение за около 14 дни. Проведена е торакотомия за отстраняване на пневомоторакса в лява гръдна половина, вливания, невропротективна терапия за овладяване на огнищния мозъчен отток около зоната на мозъчна контузия. След стабилизиране на съС.ието е приведен в Отделение по неврохирургия за лечение на органично мозъчно увреждане, което е продължило още 14 дни. След приключване на периодите на престой по съответните клинични пътеки, пациентът е изписан за продължаване на лечението в домашни условия.

5

Според вещите лица, изготвили заключения по медицинската част на комплексните САТМЕ експертизи, на база наличната по делото документация няма данни за поява на по-късни усложнения във връзка с лечението на физиологичните травмите, причинени от ПТП. Самообслужването на ищеца е затруднено, но възможно самостоятелно. Наличната плантарна контрактура на дясното ходило, при която придвижването става с две помощни средства и стъпването е на латералния свод на ходилото, причиняващо болка, накуцване и натиск върху дясното ходило с деформиране на дясна глезенна става, не е в причинна връзка с процесното ПТП, а с Детска церебрална парализа, от която страда ищецът. Няма връзка и между получените телесни увреждания и замъглено виждане с дясното око, което е резултат от катаракта. Не са установяват белези, съществено видоизменящи ищеца, които са се дължат на травмите от ПТП.

Въззивният състав не намери основание да направи други, различни изводи от ОС- Силистра, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл. 202 ГПК на заключението на назначената от първата инстанция комплексна съдебно– психиатрична и психологична експертиза, тъй като тя е изпълнена от вещи лица, разполагащи с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е оспорена. Въз основа на заключението се установява клинична изява на Постконтузионен синдром, последица от преживяната от ищеца тежка черепномозъчна травма. След ПТП ищецът е със ситуативна депремираност, потиснатост, себенеудовлетвореност, уморяемост, раздразнителност, недостигащи до степен на психично разстройство. Първоначалният шок – травматичен и емоционален, е отзвучал с проведеното лечение в „МБАЛ Добрич” АД. Ищецът страда от Детска церебрална парализа и е имал соматични и неврологични проблеми – скъсяване на десния крак със спастична пареза на същия още преди инцидента, и с напредване на възрастта симптоматиката на това заболяване прогресивно се влошава. Към настоящия момент ищецът е със затихващи оплаквания на отбягващо поведение след посттравматично преживяване, като непреодолени травми в психологическо и емоционално съС.ие на ищеца не се констатират. Лечението на постконтузионния синдром е симптоматично, в зависимост от водещата симптоматика, а до момента пострадалият не е търсил специализирана помощ в тази насока. В с.з. вещите лица уточняват, че някои от оплакванията са 6 хипохондрично фиксирани, с оглед наличното заболяване ДЦП и се припокриват. Посочват, че той пресилва някоя от психоматиката, като я преекспонира. Поради липса на данни да е проявявал преди катастрофата уморяемост, раздразнителност, трудна концентарция, паметови смущения, безсъние, следва да се възприеме изводът на вещите лица, който кореспондира и на свидетелските показания, за причинна връзка между тези изяви на постконтузионния синдром и ПТП.