Решение № 260083 от 01.04.2021, Районен съд - Велинград

Р Е

Ш Е Н

И Е №

01.04.2021 год., град Велинград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД V-ти гр. състав в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТНА ИВАНОВА

СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 908 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца М.Х.С., ЕГН:********** ***, чрез адв.Петър Чорбаджиев от ПзАК, със съдебен адрес:***, срещу И.Г.С., ЕГН:********** ***.

Предявен е иск по чл.49 ал.1 от Семейния кодек. Искането подлежи на разглеждане по особения ред на глава ХХVІ от Гражданския процесуален кодекс - “Производство по брачни дела”.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи от 09.11.2008г., съгласно удостоверение № 3003012/09.11.2008г. на община Велинград. От брака си имали родени две малолетни деца - Г.ДС. с ЕГН: **********, родена на ***г. и Х.ИС. с ЕГН: **********, родена на ***г. Първоначално брака им вървял добре и се разбирали. По време на брака си живеели в с.Дорково, ул.”Вит” № 3, което жилище е на родителите на ответника.

Твърди също, че от 03.03.2020г. съпрузите били във фактическа раздяла, тъй като в последните няколко години между тях се появили множество неразбирателства и различия във възгледите им за семеен живот. По време на раздялата малолетните им деца живеели и при двамата се родители, без ограничения да контактуват с когото и до било от родителите. Синът им Георги бил ученик в IV-ти клас и се нуждаел от тетрадки, учебни пособия, дрехи и обувки. Малолетната Христина била в предучилищна подготвителна група. Ответника имал възможност за това и същевременно нямал задължение за издръжка на друг малолетен или непълнолетен.

Твърди и, че преди фактическата раздяла и по време на раздялата опитали да изгладя неразбирателствата и различията и да заздравя брака си, но не успели. Всичко това довело до пълно отчуждение на съпрузите един към друг. Помежду им липсвало желанието за съвместен живот. Счита , че е на лице един формален брак , който е дълбоко и непоправимо разстроен и не е възможно да бъде заздравен, тъй като липсват необходимите: взаимност, любов и уважение между съпрузите. Не успели и да постигнат споразумение относно последиците от развода.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съдът да постанови решение, с което се прекрати брака между страните, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината. Родителските права върху родените от брака деца - Г.ДС. с ЕГН: ********** и Х.ИС. с ЕГН: **********, да бъдат предоставени за упражняване на тяхната майката -ищцата;

Да се определи режим на лични отношения на децата с бащата, както следва: бащата да има право да взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък до 14.00 часа в неделя и един месец през годината, когато майката не е в платен годишен отпуск. Да бъде осъден ответникът да плаща месечна издръжка на Г.ДС. с ЕГН: ********** и Х.ИС. с ЕГН: ********** в размер на по 200 /двеста / лева месечно за всяко дете, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законови основания за нейното изменяне или прекратяване. Семейно жилище с адрес с.Дорково, общ.Ракитово, ул.”Вит” № 3, да бъде предоставено за ползване на ответника. След развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име Х..

Претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника с който потвърждава, че: ищцата М.Х.С. и И.Г.С. са съпрузи от 09.11.2008 година; от брака страните имат родени две малолетни деца - Г.ДС. и Х.ИС. и че страните са във фактическа раздяла от месец март 2020-та година.

Оспорва като невярно и неотносимо твърдението в исковата молба, че са правени опити от страна на ищцата за заздравяването на брака и с ответника.

Такива опити в действителност било имало, но те били единствено от страна на С., в името на общите им деца, като същите тези опити за урегулиране на конфликтите са били посрещани агресивно и грубо отклонявани от страна на ищцата.

В действителност отношенията между страните в началото на брака им са били добри, но в последствие под влияние на прекалено меркантилния характер на ищцата между страните започнали конфликти. Въпреки, че ответникът полагал всички усилия, за да бъде семейството максимално задоволено, това не е било оценявано от неговата съпруга.

Настоява се на това, че освен на изкарваните със собствен труд парични средства ответникът С. винаги можел да разчита на помощ и от неговите близки работещи извън страната. В резултат на това в семейното жилище в с.Дорково, което е собственост на родителите на съпруга, били създадени отлични условия за отглеждане на децата, които разполагали със самостоятелни стаи и всичко необходимо. В противовес на това в жилището, в което след раздялата, живее ищцата в гр. Велинград, били налице изключително лоши битови условия, които не покривали дори минималните изисквания за отглеждане на деца. Самите деца нееднократно заявявали, че не желаят да ходят при майка си именно поради това, че там трябва буквално да обитават едно мазе.

Твърди също, че децата Г.Хпосещават училище и детска градина в с.

Дорково, като именно там е тяхната нормална социална среда, там са техните приятели, роднини и учебни заведения. Това било особено важно за по-голямото дете Георги, който споделял с баща си и други свои роднини, че във Велинград не познава никого и му е скучно. Самата улица „Пионерска“ била натоварена с автомобили и не позволява игра навън без надзор от възрастен, което не винаги било възможно и тогава децата трябвало да стоят затворени вътре в къщи. Това не било така в с. Дорково, където е значително по-спокойно и безопасно.

Всичко това водело до крайния резултат, че макар децата по никакъв начин да не са били ограничавани от родителите, то те безусловно да желаят да продължат да живеят с баща си в с.Дорково, където се чувстват много по-добре.

За това и след раздялата на страните децата прекарвали преобладаващата част от времето си именно в дома си в с.Дорково.

Предвид гореизложеното смята, че именно бащата И.Г.С. е родителят, който има значително по-висок родителски капацитет и който следва да упражнява родителските права . Това ни твърдение намира своето основание и в незагубилото своята актуалност По стано елен и е № 1 от 12.11.1974 на Пленума на ВС, където са посочени обстоятелствата, имащи правно значение за определяне на родителските права при развод. На първо място ответникът бил човек с безукорни морални качества, ползващ се с добро име в обществото, човек със собствен бизнес, който може да възпита в децата трудолюбие и предприемчивост. Същият няма укорителни от гледна точка на морала прояви, които могат да дадат на децата лош пример. На второ място бил и доказал, че самостоятелно може да се грижи за децата защото слез напускането на семейното жилище от майката вече осем месеца преимуществено той се грижи за тяхното отглеждане, възпитание и образование, което следва да се има предвид, че това не се случва в нормална обстановка, а в условията на ограничения наложени от вирусната пандемия. И въпреки това той се справял отлично в ролята си на отглеждащ родител. Подчертава, че по време на целия съвместен живот на семейството именно бащата е бил родителят, който преимуществено се е грижил за двете деца, включително и чрез включването си в несвойствени за мъжете домакински дейности.

На трето място отглеждането и възпитанието на децата в месеците след фактическата раздяла от бащата, не било в резултат на така стекли се обстоятелства, а израз на дълбокото му вътрешно желание и осъзната отговорност към тях. Подобно желание да се грижи, отглежда и възпитава липсва при майката, която ако го имаше можеше спокойно да реализира. Но доколкото същата по никакъв начин не била ограничавана в поемането на грижата за децата, а практически не го правела, то счита при нея именно това желание да липсва и предявяването му с исковата молба било единствено с цел получаване на издръжка и нямало зад себе си здравата основа на искреното и осъзнато родителско желание. На четвърто място децата демонстрирали преимуществена привързаност именно към своя баща, което е резултат не от някакво специално настройване, а именно в резултат на подчертаното им неглижиране от страна на майката, както след раздялата на родителите, така и преди това.

Още повече детето Георги, като момче, да има много по-близки интереси и светоглед със своя баща, за това била и ясната му позиция, че желае да остане да живее със своя баща. На пето място бащата е по-пригодният родител с оглед полът на по-голямото дете, което е момче. Изрично се посочва в цитираното Постановление № 1, че бащата е наравно пригоден с майката да възпитава момчета. Когато обаче става въпрос за момчета в предпубертетна и пубертента възраст като в случая именно бащата е този, който може да задържи в „правия път“ един бунтуващ се навлизащ в пубертета син. В действителност по- малкото дете Христина е от женски пол, и майката теоретично е по-пригодният родител, но първо детето е малко, тоест няма качеството на лице от женски пол в пубертетна или предпубертетна възраст и второ законът предвижда разделяне на децата в изключителни случаи, които считаме, че в конкретната ситуация не са налице. При това положение считаме, че следва да се отдаде предпочитание на бащата като упражняващ правата родител, като водеща била връзката му с по-голямото дете Георги. На шесто място отчитайки възрастта на децата то дори по-малкото Христина, не следвало да се възприема като такова в ниска възраст изискваща специфични майчини грижи. И двете деца са достатъчно самостоятелни, нямат специфични изисквания за грижи от страна на майката и същите нужни съобразно възрастта и състоянието им могат спокойно и безпроблемно да бъдат полагани и само от бащата. На седмо място бащата можел да разчита на помощ при отглеждането и възпитанието на децата от своите родители, които са пенсионери и обитават същия адрес. По този начин децата можели да разчитат на постоянен контрол и грижи дори, когато бащата е на работа, която между другото му позволява да има много време за децата. На осмо място именно при бащата децата имали по-благоприятно социално обкръжение. В близкия семеен кръг на бащата и познатите му липсвали хора, които могат да бъдат лош пример и да имат негативно възпитателско въздействие. На децата била осигурена здрава социална среда, която да възпитава в тях правилни житейски ценности, като това се правело и посредством контрол над контактите на децата с техните приятели, като се укорявали детските постъпки, които не съответстват на определението добро поведение в обществото и семейството. На девето място именно при бащата в с.Дорково децата имали по-добри жилищно-битови условия, със самостоятелни детски стаи със съответно оборудване, материали и играчки съобразно възрастта им, които са изградени и закупени единствено от бащата.

Майката не разполагала с жилище, а ползвала такова във Велинград собственост на родителите й, в което нямало никакви условия за отглеждане и възпитание на деца. И макар децата да можели да пребивават в него кратковременно, то това не било място, където те могат да живеят постоянно. Счита, че предявения иск за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника е неоснователен в частта касаеща вината и основателен относно искането за прекратяване на брака.

Счита и, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по причини, лежащи извън личността и поведението на двамата съпрузи и като такъв е социално неоправдан и следва да бъде прекратен без съда да се произнася по въпросите на вината. Оспорва исковете за родителски права, местоживеене и режим на лични отношения с родените от брака малолетни деца Г.Хкато неоснователни и недоказани. Оспорва и искът за издръжка като неоснователен и недоказан. В тази връзка сочи, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в дела за присъждане на издръжка ищецът следва да докаже първо нужди в определен размер на базата на разходи, които нуждаещото се лице има и второ възможностите на ответника да ги покрива. В случая липсвали каквито и да е доказателства, които да дават точен размер на нуждата от издръжката, които да обосновават размерът претендираните с исковата молба. При това положение всеки поискан от ищцата размер на издръжка следвало да се базира на съответни нужди и да бъде доказано с допустими от гражданския процес доказателствени средства. В настоящия случай от исковата молба било видно, че ищцата не сочи нито едно доказателства, както за нужди на децата, така и за доходи на бащата позволяващи покриването им и като такива тези и твърдения били абсолютно голословни. Същата следвало да докаже, че тяхното съответно парично изражение, за да може да се направи обоснован извод от съда, че те съществуват реално. А дори и да докажела такива нужди, то следвало да докаже, че бащата има възможност да ги задоволява. По закон и двамата родители били длъжни да осигуряват издръжка, но конкретният и размер за детето се определял на база доказателства за правените за него разходи. Липсата на доказателства за разходи на децата правело невъзможно чрез съпоставяне на доходите на двамата родители и доказаните в производството разходи да се изчисли размер на общата нужна издръжка и съответно определянето на съотношение, в което двамата ще я дължат. При което всеки присъден размер над минималния действащ в момента би бил необоснован и недоказан. Признава предявените искове относно предоставянето на ползването на семейното жилище на ответника, както и за носене от страна на съпругата на фамилното име от преди сключването на брака.