Определение № 1695 от 21.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1695 гр. София, 20.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина И.а

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002901090 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Кредит инвест консулт“ ООД срещу решение № 5/08.01.2024г. по в.т.д. № 478/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 1 от 04.01.2023 г., по т.д. № 80 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на касатора по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца „Имеа“ ЕООД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а при евентуалност – неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и необоснованост.

Твърди, че въззивният съд се е произнесъл извън рамките на поисканата защита и в нарушение на диспозитивното начало. Твърди, че апелативният съд е мотивирал акта си, обсъждайки представените изпълнителни листове за вземания на първоначалния взискател „Юробанк България“ АД, но те не са били изследвани в първоинстанционното производство и няма доводи по въззивната жалба, свързани с тях. Поддържа и че въззивният съд не се е произнесъл по направените възражения относно разноските за двете инстанции, като не е обсъдил направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че няма процесуални нарушения от първоинстанционния, каквито са налице, тъй като според касатора ОС – Пазарджик е допуснал неправилно администриране на книжа, служебно приемане на доказателства, незачитане на изтекъл преклузивен срок, което било довело до злоупотреба с процесуални права от ответника. Счита, че с 1 действията си съдът неправомерно е удължил преклузивния срок по чл. 629, ал. 5 от ТЗ /предишна ал.4/ за възражения и доказателства от ответника.

Поддържа, че неправомерно, мотивирайки се със смъртта на законния представител на ответника, съдът е приел, че са налице особени непредвидени обстоятелства и е възстановил изтеклия преклузивен срок, вместо да приложи последиците на чл. 133 ГПК. Поддържа, че след като управителят И.С. е починал на 11.01.2022г., другият съдружник – М.С. е била длъжна своевременно да обезпечи управител на дружеството и това, че такъв бил вписан в Търговския регистър едва на 27.06.2022г., не следвало да дава възможност на ответника да черпи права от незаконосъобразното си поведение с аргумент, че нямало кой да представлява дружеството и да получава книжа. Поддържа, че следвало съгласно чл. 7 от сочения учредителен акт, да се приеме, че другият съдружник има право да представлява дружеството. С оглед горното счита, че е настъпила преклузия и въззивният съд неоснователно и бланкетно е отхвърлил възраженията му за това. Касаторът поддържа, че е неправилен изводът на въззивния съд, че не е установено надлежното прехвърляне на вземанията, поради изключване като доказателства по делото на договорите за цесия поради неизпълнение на изискването на чл. 183, ал.1 ГПК, тъй като счита, че изискването за представяне на договорите за цесия било неотносимо, защото законът не изисквал кредиторът да се легитимира пред длъжника с договора за цесия.

Сочи, че освен това бил представил единия в оригинал, а другият – в нотариално заверен препис, което не било съобразено от въззивния съд.

Поддържа, че съдът не се бил мотивирал кои точно доказателства изключва, а и в съдебното заседание на 08.11.2022г. по възражение на ответника било открито производство по чл. 183 ГПК, а не по чл. 193 ГПК. Позовава се и че договорите за цесия са с нотариална заверка, в която част според него имат характер на официален удостоверителен документ относно авторството и датата на подписване. По подробно изложените мотиви претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна недопустимост и по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „При въззивното обжалване може ли съдът да извършва проверка на първоинстанционното решение на основания, които не са посочени във въззивната жалба?“

2. „Може ли въззивният съд да проверява обосноваността на фактическите констатации на първоинстанционния съд и дали те са направени при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила?“

3. „Може ли въззивният съд да приеме различни фактически констатации от тези, приети от първоинстанционния съд, при липсата на оплаквания относно тези фактически констатации във въззивната жалба?“ 4. „Като годни доказателствени средства, представени документи, с 2 нотариално удостоверени подписи, в оригинал или нотариално заверен препис от оригинала в производството по чл. 183 ГПК, достатъчно ли е представянето им за сверка на съда в открито съдебно заседание, за да бъдат приети като такива?“

5. „В производство по чл.183 ГПК допустимо ли е да бъдат изключени като доказателства по делото представени за сверка на съда документи, с нотариално удостоверени подписи, в оригинал или нотариално заверен препис от оригинала?“

За първите три въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСТГК, както и с решение №149/10.02.2019г. по гр.д.№2279/2018г. на 4 г.о. на ВКС и др. посочени, а по последните два поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – „ИМЕА“ ЕООД е подал отговор от 17.05.2024г. чрез процесуалния си пълномощник - адв. М., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Ответникът поддържа, че изложеното от жалбоподателя, че бил представил оригиналите на оспорените документи е лъжа, че процесуалният представител на жалбоподателя не ги е представил за констатация, а само размахвал като изюлионист някакви листове, но не ги е предоставил на съда с оправдание, че информацията в тях била тайна. Наред с горното поддържа, че правилно е прието от АС – Пловдив, че липсва валидно уведомяване на длъжника за цесията. С оглед подробно изложените доводи, претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Пловдивският апелативен съд е посочил, че производството е образувано по молба по чл.

625 от ТЗ, подадена от „Кредит Инвест Консулт“ ООД за обявяване неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността, и откриване производство по несъстоятелност на „Имеа“ ООД, като молителят е поддържал, че има качеството на кредитор на ответника за парични вземания в общ размер на 213 791.65 лева, произтичащи от договори за банкови кредити, сключени между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ и „ИМЕА“ ООД / с предходно наименование Компекс“ ООД/, които вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор от 30.06.2021 г., а след това – от „С.Г.Груп“ ЕАД на „Кредит Инвест Консулт“ ООД с договор за прехвърляне на вземания от 22.02.2022 г.

3

Въззивният съд е приел, че молителят не е установил качеството си на кредитор на ответника, тъй като не е установено надлежното прехвърляне на сочените вземания от първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД на „С.Г.Груп“ АД, както и последващото им прехвърляне от „С.Г.Груп“ АД на „Кредит Инвест Консулт“ ООД, защото представените за това писмени доказателства – копия от договори за прехвърляне на парично вземане от 30.06.2021 г. /от „Юробанк България“ АД на „С.Г.Груп“ АД/ и от 22.02.2022 г. /от „С.Г.Груп“ АД на „Кредит Инвест Консулт“ ООД/, са изключени от доказателствата по делото от първоинстанционния съд поради неизпълнение от страна на молителя на изискването по чл. 183, ал.1, предл.1 ГПК. Приел е за неоснователно възражението на въззивника за настъпила преклузия на правото на ответника за възражения, в т.ч. и за оспорване на приложените към молбата и приети по делото писмени доказателства, тъй като видно от препис от акт за смърт, вписаният в ТР управител на „Имеа“ ЕООД – И.И.С. е починал на 11.01.2022 г., а новоизбраният управител – А.А.К. е вписан в ТР към АВ на 01.07.2022 г., т.е. в този период ответното дружество не е имало законен представител и всички действия по производство са извършвани при нанедлежно представителство. С оглед горното апелативният съд е приел, че първото редовно с оглед изискванията на процесуалния закон съдебното заседание е проведено на 08.11.2022 г., когато от страна на ответника са заявени и поддържани възраженията против молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Имеа“ ЕООД и изрично са оспорени всички представени писмени доказателства. Относно доводите за неправилно изключване на доказателствата, въззивният съд е посочил и че в приложените към исковата молба копия от документи има нечетливи подписи над положения печат „вярно с оригинала“ и не може да се направи извод за авторството на заверката, доколкото липсват изписани имена на лицето, което я е извършило. Предвид горното апелативният съд е приел, че не е установено, че преписите/копията на тези документи са били официално заверени и молителят е отказал представянето на оригиналите, същите основателно са били изключени от доказателствата по делото. Относно твърдяната от въззивника проверка на идентичността на оспорените документи с представени в съдебно заседание на 06.12.2022г. техни оригинали, съдът е приел, че не може да се направи извод за наличието на идентичност между изключените от доказателствата по делото документи и съответстващи им оригинали, тъй като това не можело да се изведе от съдържанието на протокола. Апелативният съд е приел, че независимо от горното, дори и да не са изключени тези доказателства, не може да се направи извод за активна легитимация на молителя, тъй като паричните вземания, за събирането на които е образувано описаното изпълнително дело, са предмет на представени от първоначалния взискател - „Юробанк България“ АД шест изпълнителни листа, като само в един от тях - № 337/08.02.2016 г. като основание за присъдените парични вземания е посочен договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит“ № 0730/24.06.2005 г., а за вземанията по останалите пет изпълнителни листа не се съдържат данни за конкретни банкови кредити, в т.ч. и описаните в молбата на „Кредит Инвест 4

Консулт“ ООД като основание за присъдените суми, част от които представляват вземания за разноски по съдебни производства и не може да се направи извод за идентичност по основание и размер на вземанията по описаното изпълнително дело с тези, предмет на твърдените от молителя договори за цесия, както и че същите произтичат от заявените в молбата по чл. 625 ТЗ конкретни търговски сделки. Наред с горното въззивният съд е приел и че по делото липсват доказателства за уведомяването на длъжника „Имеа“ ЕООД за твърдяното прехвърляне на паричните вземания по посочените договори за банкови кредити от кредитора „Юробанк България“ АД на първия цесионер „С.Г.Груп“ АД с договора от 30.06.2021 г., като дори и длъжникът да е бил уведомен от ЧСИ за втората цесия, това не е достатъчно, за да легитимира „Кредит Инвест Консулт“ ООД като последен кредитор, тъй като по отношение на длъжника не е установено правоприемство за описаните в молбата вземания между известния нему кредитор – банката и „С.Г.Груп“ АД.