Решение № 5371 от 21.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5371 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100507836 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от длъжника П. К. А., срещу действия на ЧСИ В.М., вписана под № 860 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20248600400493, изразяващи се в насочване на изпълнение върху несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху пенсия.

Жалбоподателят твърди, че запорът е незаконосъобразно наложен в противоречие с правилата на несеквестируемостта, като неправилно съдебният изпълнител е приел, че длъжникът получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния й размер, погрешно изчислявайки осигурителният доход и действително получените възнаграждения. Моли съда да отмени незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, като отмени издаденото запорно съобщение с изх. № 30679/22.02.2024 г. до ТП НОИ – София град, както и да бъдат възстановени всички събраните суми.

Жалбата е изпратена до взискателя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, като писмени възражения са постъпили след изтичане на указания тридневен срок, поради което съдът взима същите предвид.

Частният съдебен изпълнител В.М. е изложила мотиви по обжалваните действия, като поддържа становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Приложено е копие на изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата и събраните по делото 1 доказателства, намира следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 13.02.2024 г. по молба на взискателя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу П. К. А. за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист от 31.08.2021 г., издаден от СРС, 53 състав.

Съгласно служебна справка от 14.02.2024 г. длъжникът получава наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 417,63 лева, а видно от справка в ТД на НАП – София, същата реализира осигурителен доход в размер на 780 лева за 2023 г. като самоосигуряващо се лице.

Съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Алианц България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Изипей“ АД и НОИ – София. Последният е върнал отговор на 14.03.2024 г., че признава вземането за основателност, но върху същото не могат да се правят удръжки, тъй като пенсията е под размера на минималната работна заплата за страната.

На 19.07.2024 г. съдебният изпълнител е получил имейл от К.К., дъщеря на длъжника П. К. А. с документи за получено обезщетение за използван отпуск по болест от НОИ по запорирана сметка, както и справка в НАП за реализиран от длъжника осигурителен доход в размер на 933 лева, както и справка за получавана пенсия в размер на 467,57 лева.

С указания във връзка със запорно съобщение до НОИ, съдебният изпълнител е посочил, че длъжникът получава осигурителен доход в размер на 933 лева /бруто/ като самоосигуряващо се лице чрез „ФРАНЦОНИ“ ЕООД“.

С писмо, постъпило на 05.08.2024 г., НОИ е уведомило съдебният изпълнител, че върху пенсията на П. К. А. е наложен запор, считано от 01.09.2024 г., като удръжката е била определена в размер на 462,47 лева, съобразявайки Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС, а с писмо, постъпило на 12.08.2024 г., НОИ е посочило, че получените обезщетения за временна неработоспособност в общ размер от 1 423,06 лева са несеквестируеми и не подлежат на запор.

Видно от приложените по делото разплащателни документи от месец септември до месец декември на 2024 г. са били удържани по 462,47 лева от пенсията за всеки месец. След като с писмо ТП на НОИ – София град на 11.12.2024 г. е уведомил съдебният изпълнител, че размерът на удръжката е променен на 319,57 лева, за месец януари 2025 г., е била направена удръжка в посочения размер. По делото е налице платежно нареждане за 462,57 лева от съдебния изпълнител към длъжника, с основание „надвесена сума“ по изпълнителното дело.

На 04.03.2025 г. на пълномощника на длъжника адвокат Д.Б. е било връчено съобщение за образуване на делото, както и съобщение за наложените запори, включително върху пенсията.

2

Длъжникът е оспорил действията на съдебния изпълнител, твърдейки, че същите са незаконосъобразни. Неправилно е бил наложен запор върху цялото вземане за пенсия, доколкото съдебният изпълнител е приел, че освен получаваната пенсия, длъжникът П. К. А. реализирала среден осигурителен доход по смисъла на чл. 6 от КСО и така надхвърляла минималната работна заплата за страната. Сочи се, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3 от КСО следва сами да изберат точния размер на осигурителния си доход, върху който се начисляват осигурителните им вноски, но този доход няма отношение към реално получаваните възнаграждения от тях. Твърди, че по делото липсвали доказателства за получаване на каквито и да е други доходи. С оглед на това моли за отмяна действията на ЧСИ по насочване изпълнението върху несеквестируемите доходи на длъжника, както и отмяна на запорното съобщение.

При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК. Съобщението за наложения запор е връчено на длъжника на 04.03.2025 г., като жалбата е изпратена чрез куриер на 18.03.2025 г.

Същата е основателна, поради следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. При сезиране на съда, същият е длъжен да се произнесе относно секвестируемостта на имуществения обект, върху който е насочено изпълнението. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които са несъвместими с несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

Видно от справка на НОИ от 19.07.2024 г. /лист 47/, длъжникът П. К. А. получава наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 463,57 лева.

Минималната работна заплата за 2024 г. е в размер на 933 лева, определен с ПМС № 193/12.10.2023 г., а за 2025 г. – 1 077 лева, определен с ПМС № 359/23.10.2024 г. В този смисъл получаваната пенсия е под нейния размер и по смисъла на чл. 446, ал. 1 от ГПК вземането е изцяло несеквестируемо, като съответно върху него не може да се налага запор. Следователно, действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху вземането за пенсия на длъжника е незаконосъобразно, като нарушаващо правилата на несеквестируемостта и следва да бъде отменено.

Следва да се посочи, че е неотносимо към законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнение върху пенсия, която е под размера на минималната работна заплата, дали длъжникът получава и друг доход като самоосигуряващо се лице. Получаването от длъжника на друг доход не води до 3 отпадане на несеквестируемостта на дохода от пенсия, която е под размера на минималната работна заплата, и не е основание да се правят удръжки от този несеквестируем доход. Същата би могла да е основание за удържане на суми от другия доход, като надвишаващ минималната работна заплата. Следва обаче да се отчете и правилото на чл. 446, ал. 2 от ГПК за определяне на размера на възнаграждението след приспадането на данъците и задължителните осигурителни вноски.

По делото се установи, че на основание наложения запор върху пенсията на длъжника по изпълнителното дело е събрана обща сума в размер на 1 707,28 лева, която сума подлежи на връщане на длъжника, доколкото и в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС се посочва, че ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, последният е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

С оглед на горното, настоящия съдебен състав приема, че действията на ЧСИ В.М. по насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху несеквестируемо вземане са незаконосъобразни, поради което подлежат на отмяна, както и наложения запор, а събраните въз основа на него суми подлежат на връщане на длъжника.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника П. К. А., ЕГН **********, действията на ЧСИ В.М., вписана под № 860 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20248600400496, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху вземането на длъжника за пенсия в размер на 462,57 лева, налагането на запор със запорно съобщение с изх. № 3067922.02.2024 г. и събирането от ЧСИ В.М. на сума в размер на 1 707,28 лева от несеквестируемия доход от пенсия.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ В.М. и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4