Решение № 791 от 11.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330202204 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-000813/ 10.03.2026 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С. Т. Х. на основание чл. 175а, ал. 1, пр.

3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. П. излага пространни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за този извод са следните:

1

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.02.2026 г., около 23 часа жалбоподателят Х. управлявал личния си лек автомобил „Лексус“ рег. № *** в град Пловдив. С него били – свид. Г. и свид. Ю.. В посочения час, жалбоподателят достигнал с автомобила си до кръговото кръстовище на ул. „Лев Толстой“ и ул. „Проф. инж. Цветан Лазаров“, като започнал прекомерно да форсира двигателя на автомобила в движение, с което предизвикал превъртане на задвижващите колела, при което последвало неконтролирано поднасяне на автомобила в кръстовището по начин създаващ опасност и пречки за пътното движение, застрашавайки не само собственото си имущество, живот и здраве, но и тези на другите участници в движението. Описаното поведение било възприето от свид. Г. и свид. Ю., като свид. Г. заснел с телефона си предприетите от жалбоподателя действия с процесния автомобил.

Освен посочените двама свидетели управлението на автомобила по описания по – горе начин и заснемането му от свид. Г. било възприето и от друг гражданин, който възмутен от случващото се подал сигнал на тел. 112, посочвайки вида и номера на автомобила, както и мястото на същия и извършваните от него маневри. На сигнала се отзовали полицейски служители – актосъставителя М. и колегата му Узунов – автоконтрольори към Сектор „Пътна полиция“. Същите не установили процесния лек автомобил на кръговото кръстовище на ул. „Лев Толстой“ и ул. „Проф. инж. Цветан Лазаров“, като същият бил спрян впоследствие на бул. „Санкт Петербург“ .

При извършване на предприетата от свид. М. и колегата му полицейска проверка, жалбоподателят бил поканен да се върнат на горепосоченото кръгово кръстовище, като с него, свид. Г. и свид. Ю. била проведена беседа в насока установяване верността на подадения сигнал на тел. 112. Така в хода на същата жалбоподателят признал пред полицейските служители, че той е водачът на автомобила и с него малко по – рано е извършил описаната по – горе опасна маневра – дрифт. Тъй като полицейските служители имали информация подадена по повод постъпилия на тел. 112 сигнал, че поведението на жалбоподателя било заснето попитали свид. Г. и свид. Ю. заснет ли е такъв клип. Свид. Г. признал, че е заснел извършения от жалбоподателя дрифт, като показал на телефона си направения запис, след което чрез приложението вайбър го изпратил на телефона на свид. М.. Впоследствие посочения клип не бил приобщен към административнонаказателната преписка.

2

Така, въз основа на установеното по признание на жалбоподателя и изпратения от свид. Г. клип, свид. М. в присъствието на жалбоподателя и свид.

Г. съставил АУАН Серия GA № 4888170, който бил подписан от жалбоподателя с посочване, че няма възражения. Екземпляр от АУАН бил връчен на Х. срещу разписка. Впоследствие не постъпили възражения и в допълнителния седемдневен срок по чл. 44 ЗАНН.

Въз основа на АУАН било съставено и обжалваното НП, с което Х. бил санкциониран за административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Съдът намира за изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателят за недоказаност на установената от администрацията фактическа обстановка. Гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН. Така Решение по к.а.н.д. № 1944/2024 г. на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от страна на жалбоподателя. Съображенията за този извод са следните:

На първо място, така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания като свидетел актосъставител М.. Показанията на посочения свидетел са еднопосочни, последователни и житейски логични.

Свидетелят беше подробен и екзактен по отношение на основните интересуващи процеса събития, като същият добросъвестно изложи по какъв начин е било установено процесното административно нарушение – неговото авторство, време, място и начин на извършване. Доколкото показанията на свид. М. са съответни и на останалите кредитирани от съда доказателствени източници то и съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител е необходимо да се подчертае, че по настоящото дело е налице особеност, относима към доказателствения процес изразяваща се в това, че самият актосъставител не е очевидец на нарушението и АУАН е съставен по сведения на друг свидетел очевидец – свид. Г., направеното признание от страна на жалбоподателя, както и от представен на полицейските служители 3 видеоклип, изготвен от свид. Г.. Посоченото, обаче по никакъв начин не се отразява на несъмнената установеност на фактическата обстановка.

В тази връзка следва да се отбележи, че според трайната съдебна практика няма законодателна забрана АУАН да се издава за нарушения, на които актосъставителят не е присъствал лично. Точно обратното, случаите, когато актосъставителят е очевидец са по-скоро изключение. В общия случай актосъставителят не е присъствал на извършване на нарушението и съставя АУАН въз основа на сведения от присъстващи, включително и на самите извършители. Така изрично Решение № 2283 от 05.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2502 / 2022 г. на Административен съд - Пловдив. Да се приеме обратното, че АУАН може да се съставя само въз основа на непосредствени впечатления на актосъставителя, би влезнало в противоречие с базисния принцип на чл. 14, ал.2 НПК, че „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.“

Следваща особеност в доказателствения процес по настоящото дело е свързана с наличието на втора група свидетелски показания, а именно тези на свид. Г. и свид. Ю., които разкриват диаметрално противоположна фактическа обстановка. И двамата свидетели бяха разпитани по инициатива на съда, доколкото и двамата са посочени в АУАН, а конкретно свид. Г. е подписал АУАН като очевидец.

На първо място, по отношение показанията на свид. Г. съдът намира, че същите следва да бъдат преценявани с особено внимание в светлината на данните за близки приятелски отношения между свидетеля и жалбоподателя.

Така в частите в които свидетелят сочи че при спирането им за проверка полицейските служители са посочили на жалбоподателя, че ще бъде санкциониран за управление на МПС без колан че същите оказали натиск на свид. Г., свид. Ю. и на жалбоподателя като започнали „настоятелно да питат за някакъв случай на дрифт“, от което свид. Г. се изплашил и така под натиск признал, че е снимал автомобила на жалбоподателя, като пратил на свид. М. видеоклип на подобна на колата на жалбоподателя, която дрифтела – въртяла се в кръгово кръстовище, който видеоклип свид. Г. го бил свалил от интернет /неясно кога и от къде/

4 че жалбоподателят си е карал нормално през цялото време, без да нарушава правилата за движение по пътищата съдът третира показанията на свид. Г., като недостоверни, тенденциозни, житейски нелогични, вътрешно противоречиви и несъответни на останалите кредитирани от съда доказателствени източници. Очевидно е, че в посочените части показанията на свид. Г. са напълно негодни да опровергаят изводите от фактическа страна до които администрацията, а и съда са достигнали. Разбира се, необходимо е да се посочи, че заявеното от свидетеля в посочените части не почива и на абсолютно никакви обективни данни за това върху него и приятелите му да е оказан натиск от полицейските служители, като твърдението, че същият се почувствал притеснен от това, че били двама служители на реда и настоятелно ги питали за случай на дрифт звучи твърде преувеличено. Ето защо всичко изложено от свидетеля в горепосочения смисъл съдът приема като израз на стремежа на свидетеля да обслужи защитната версия на жалбоподателя.

В останалите им части в които свидетелят потвърждава, че са били спрени за проверка на бул. „Санкт Петербург“, че както той, така и свид. Ю. са били в автомобила на жалбоподателя, който е бил водач на същия през цялото време, че принципно са били обект на полицейска проверка /макар и протекла не по описания от свидетеля начин/ в хода на която свидетелят е изпратил видеоклип на свид. М. /макар и не такъв какъвто сочи/ показанията на свидетелят намират опора в кредитираната от съда доказателствена съвкупност поради което и следва да залегнат в изводите от фактическа страна.

Що се отнася до показанията на свид. Ю., съдът анализира същите с особено внимание, отчитайки обстоятелството, че коментираният свидетел също е близък приятел на жалбоподателя. В частите в които свидетелят сочи - че при проведената полицейска проверка служителите са посочили, че следва да се състави АУАН за неносене на колан; че по време на управлението на автомобила от страна на жалбоподателя не е имало неправомерно използване на пътя за други цели; че жалбоподателят е признал, че е извършил дрифт по – рано вечерта под оказан от полицейските служители натиск;

5 че свид. Г. не е заснемал клип на жалбоподателя докато извършва вмененото му неправомерно поведение; че свид. Г. е изпратил /неясно според свид. Ю. какъв/ клип на полицаите и то от притеснение; че жалбоподателят е бил подведен за какво му се съставя АУАН и едва след като го е подписал е разбрал за какво е; че жалбоподателят в нито един момент от вечерта не е форсирал двигателя на автомобила нито е завивал рязко наляво или надясно и т.н. съдът цени показанията на свид. Ю. като тенденциозни, недостоверни, изцяло житейски нелогични и в съществено противоречие с кредитирания от съда доказателствен материал. Изложеното в тази връзка по отношение показанията на свид. Г. следва да се счита за относимо и по отношение показанията на свид. Ю.. Очевиден е стремежа на свидетеля да обслужи защитната версия на жалбоподателя, но заявеното от него не намира никаква доказателствена опора.

В останалите им части в които свидетелят потвърждава, че са били спрени за проверка на бул. „Санкт Петербург“, че както той, така и свид. Г. са били в автомобила на жалбоподателя, който е бил водач на същия през цялото време, че принципно са били обект на полицейска проверка /макар и протекла не по описания от свидетеля начин/ в хода на която свид. Г. е изпратил видеоклип на свид. М. , показанията на свидетелят намират опора в кредитираната от съда доказателствена съвкупност поради което и следва да залегнат в изводите от фактическа страна

В обобщение – макар и втората група свидетелски показания – тези на свид. Ю. и свид. Г. да е по – многобройна, то тя не е в състояние да противостои на показанията на свид. М., който е полицейски служител незаинтересован от изхода на спора, за когото не възниква съмнение относно стремежа му правдиво да изложи възприятията си.

Разпечатката съдържа 35 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c799c5eb-1ed8-49c8-a92d-43439d8c1d1b