Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 20.03.2018, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
82/2018
Подписан
20.03.2018

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания

Р Е Ш Е Н И Е №176 гр. Монтана, 20 март 2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 09.03.2018 г. в състав:

Председател:

Огнян Евгениев

Членове: Соня Камарашка

Рени Цветанова при участието на секретаря: Ал А*** и Прокурор: Галя

А*** , като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 82 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.

С решение, по АНД № 1995/2017 г. на районен съд Монтана, е потвърдено Наказателно постановление № 32-0000266 от 12.10.2017 г. на Началник ОО „АА“, гр. Монтана, с което на М.М.М.,*** е наложено административно наказание „глоба”, за това че на 25.09.2017 г., като водач на влекач С*** Р*** МНА и прикачено към него полуремарке К*** С*** 024, извършващ международен превоз на товари, е без карта за квалификация на водача. Представя карта с изтекъл срок, валидна до 26.08.2017 г.

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, чрез адв. В.Д. ***, с която моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като незаконосъобразно. Развива доводи, че съдът не е отчел всички нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от административния орган при издаване на обжалваното Наказателно Постановление, както и събраните в хода на производството пред първата инстанция гласни и писмени доказателства. Твърди, че в издаденото Наказателно постановление не е описано какво е извършеното нарушение, както и не е конкретизиран състав, който е нарушен. Твърди още, че в издадените актове не е посочена формата на вина – умишлено или непредпазливо.

Ответната страна не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно, поради доказано по несъмнен начин на извършеното нарушение. Установената фактическа обстановка не оказва на маловажност на случая, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.

При разглеждане на делото районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон.

Възраженията в касационната жалба по отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи пълното и точно описание на нарушението, са навеждани и пред въззивната инстанция, която инстанция мотивирано и обосновано е изложила съображения защо не приема същите за основателни. Съображенията на въззивния съд са логични, последователни и в съответствие със събраните по делото доказателства и се споделят изцяло от настоящия състав без необходимост от тяхното повтаряне.

Посочване формата на вина в издадения административен акт не е изискване на закона, поради което не може да представлява процесуално нарушение, още по-малко съществено, което да представлява основание за отмяна на същия този акт.

Позоваването на т. 7 и т. 13 от Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не е била спорна пред първата инстанция, а навеждането на нови факти и обстоятелства едва пред касационната инстанция е недопустимо.

Картата за квалификация на водача, удостоверява именно това, което се съдържа в нейното наименование, а именно неговата квалификация да управлява съответен вид автомобил.

Законодателят не случайно е предвидил срок на валидност на този документ, поради което с неговото изтичане и водачът не доказва изискващата се по закон квалификация, която се установява по съответните за това условия и ред. Без значение е периодът от време на изтеклия срок. С оглед на това и нарушението не може да бъде прието за маловажно, тъй като водачите на пътя следва да имат освен нужната правоспособност, но и съответна квалификация.

По отношение на въпроса за маловажността на деянието, съставът споделя и изводите на първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение се явява неоснователно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение по АНД № 1995/2017 г. на районен съд Монтана.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :