Решение № 1136 от 28.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. Варна, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110202928 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „М***ООД против наказателно постановление №*** на Директора на Дирекция "И***- Варна, с което на „М***”ООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000 евро на основание чл.416 ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната му.

В съдебно заседание редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка относно изпълнението на дадени предписания на „М*** ООД и от представената при проверката справка за неизплатени заплати към 30.04.2026г. в това число за месец ноември 2025г. е установено, че като работодател не е изпълнил задължително предписание под № 21 дадено с 1 протокол № *** от 09.02.2026г. от Д*** а именно а именно „Работодателя да изплати дължимите трудови възнаграждения в пълен размер за месец ноември 2025г. на лицето Е*** С*** О***, на длъжност „административен директор" в размер на 1787,12 евро (3495,31 лева), съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 и чл. 270, ал. 3 от кодекса на труда." със срок на изпълнение 23.03.2026г.

Нарушението е извършено, на 24.03.2026. г. в гр. Варна, към който момент следвало да бъде изпълнено предписанието на контролните органи. Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя, който го подписал без възражения.

Възражения постъпили впоследствие по административнонаказателната преписка, но били преценени като неоснователни. На 05.06.2026 год., АНО издал атакуваното НП, като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ и наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи. Показанията на св. Б. са такива на свидетел – очевидец, пряко възприел неизпълнението на предписанието. Показанията на св. Б. кореспондират с всички писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административнонарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му.

Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, посредством личните си възприятия, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на КТ и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил 2 санкционната норма на КТ, която следва да намери приложение. При определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган е съобразил наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквото е факта на извършване на множество нарушения на КТ и правилно е наложил наказание имуществена санкция над минималния размер. Според настоящия съдебен състав адекватно на тежестта на нарушението, предвид завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца се явява именно наказание над минималния размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното: Изразява се позиция, че на Е. О*** била присвоявала пари от дружеството и поради тази причита на същата не се дължи трудово възваграждение. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се състои в неизпълнение на предписание на контролен орган, осъществено е чрез бездействие, което конкретно е било описано в съдържанието на АУАН и НП като неизпълнение на предписание №21, съдът намери възражението за неоснователно. Изразява се позиция за наличие на маловажен случай на административно нарушение. Според настоящият състав на съда, нарушението не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Напротивпериодът от време на неизпълнение на предписанието, завишава степента на обществена опасност на нарушението. Неприложима се явява и разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като не са установени конкретните предпоставки за приложението на този текст. Сочи се, че липсват мотиви защо административното наказание е наложено над минималния размер. Съдът, при проверка на съдържанието на наказателното постановление констатира, противно на заявената позиция, че в същото се съдържат мотиви относно определянето на вида и размера на наказанието. Съдът намери, че размерът на наказанието е бил правилно определен, като мотивите за това са изложени погоре.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Д*** да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в 3 чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 40,90 евро.

Предвид изложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №*** на Д**** с което на „М*** е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА

САНКЦИЯ” в размер на 1000 евро на основание чл.416 ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „М*** да заплати на Д*** направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 40,90 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4